За сезон 2026 летният жанр "Колко ще ни струва почивката на морето?" излезе от обичайния си полуапатичен, заспал тон, и навлезе във високите тонове на кресчендото.
И традиционните, и социалните медии са превзети от цените на шезлонгите, цацата, таратора и минералната вода по българското Черноморие и контрапункта им - панираните калмари и прасковите в Гърция.
То са снимки на касови бележки и менюта, кадри с пържена риба и панирани миди, то са интервюта с туристи за мнението им за цените, то са разследвания струва или не струва порция калмари 20 евро по българските курорти.
До един момент беше информативно, някои каламбури са забавни, но вече целият хор за самозабравилите се изедници-продавачи на бг туристическа услуга започва да става дразнещ.
Не защото такива няма - има, нито пък защото всяко капанче, плаж и кръчме от Дуранкулак до Синеморец минава под общия знаменател "българското море". Дори не е и защото често се сравняват круши с ябълки.
А защото темата се профанизира до нива, които почти не засягат огромната част от хората.
Да, за абсолютно всеки въпросът с бюджета е важен - и тези, които разполагат с по-малко пари, и тези, които имат повече, боравят с бюджет и избират почивката си спрямо съответната финансова рамка.
Но никой - или почти никой - не решава да иде в Несебър, Тасос или Бора-Бора, защото цацата струва 5, 10 или 15 евро.
Почти никой не се фокусира само върху цената на бирата, мезето и шезлонга, забравяйки за целия контекст на почивката и мястото, където се намира.
За огромна част от туристите е важно не само дали могат да си позволят да платят съответната сума за ваканцията, но и какво получават срещу съответната цена. И с удоволствие ще платят по-скъпа порция, ако мястото им харесва. Или пък ще потърсят по-евтин вариант за вечеря, за да са на локация, към която единствената им забележка са цените в ресторантите.
Изобщо не е тайна, че българите например избират да ходят на море в Гърция, защото предпочитат цялостната услуга - плажовете, морето, храната, отношението, атмосферата, спокойствието, по-малкото бетон и т.н.
Цената е част от цялостната оценка, но не е водеща. Най-малкото защото в Гърция има всякакви варианти. Можеш да отидеш на море за почти без пари - в северната част на страната, на къмпинг, със собствени домати и сирене. Но можеш да платиш и доста солено - в далеч по-популярния по света юг, по скъпи таверни и хотели.
И за доста от българите този избор е направен отдавна, още от времето, когато цацата тук струваше 5 лева. Лято след лято те се връщат в Гърция, защото лято след лято остават доволни - включително и от начина, по който си харчат парите.
Всички много обичат да дават примера с хляба и водата, с които те посрещат в ресторантите в Гърция и родните кръчми, където вече искат 50 цента за филия хляб.
Всъщност в Гърция хлябът и водата не са "безплатни" - те са включени в цената, а често - и в сметката, т.е. плащаш нещо, което формално не си поръчал.
Повечето клиенти обаче харесват този жест и обратното - чувстват се прецакани, когато им калкулират филия хляб отделно.
Ще дам и малко страничен, но показателен пример. Тези дни пътувах с автобус в посока Варна.
На отиване се качи германка, която беше объркала Сопот, Ловешко, със Сопот, Карловско, т.е. с този рейс тя нямаше как да стигне за където е тръгнала. Вместо да ѝ обясни, че това си е неин проблем, шофьорът на автобуса (който владееше немски) направи възможното да ѝ помогне, говори по телефона с хората, които я чакаха и заедно уточниха къде да я остави, за да е най-лесно да я приберат.
На връщане друг шофьор се жалваше от японец, който - неясно как - се озовал в автобус на същата линия, но пътувал за... Боровец. Как е протекла комуникацията може да се предположи по твърдението на шофьора, че японецът заявил, че ще се оплаче в консулството.
Факт е, че на шофьорите на междуградските линии не им е работа да съдействат на объркани чужденци, но е ясно, че е далеч по-вероятно германката да остане доволна от престоя си в България, а японецът - не.
Това са все малки детайли от целия набор от причини туристите да правят един или друг избор.
У нас едни хора избират Гърция, защото на плажовете няма мазут, други - защото така правят от 10 години, когато децата им са получили разстройство в България, трети - защото там не им се цупят и гледат лошо, четвърти - защото не се чувстват лъгани и т.н.
Цената има значение дотолкова, доколкото не те кара да се чувстваш прецакан и използван, т.е. когато се тълкува като проява на отношение, а не като калкулиране на услугата.
Или казано най-просто - българите избират Гърция, Италия или Египет не защото тук е скъпо, а защото там си струва повече.
Там си прекарват по-добре, почиват си по-пълноценно, имат по-хубави спомени и смятат, че получават добавена стойност за разходите си.
И обратното - немалко българи продължават да ходят и на нашето Черноморие. Едва ли е заради липса на избор - правят го, защото им харесва в родните курорти.
И е доста дразнещо изборът на всеки за място, където да прекара почивката си да бъде приравняван с порция пържена цаца.
