Комунизъм ли бе да го опишеш....
Колкото повече хора питате, толкова повече частни истини ще получите в отговор. Така вместо да се изяснява, 25 години по-късно представата за режима на сивите каскети е шарена като бразилски карнавал.
Може да наречете това нехайство на историците, луфт на образователната система, безотговорност на медиите, колективно забвение или просто добре работеща политическа пропаганда, но каквито и да са причините, следствието е факт. Важат митовете.
Малко статистика от последното изследване на „Алфа Рисърч", свързано с кампанията „25 години свободна България": през 1991 г. 76 на сто от българите имат негативно отношение към Тодор Живков. През 2014 г. 55 на сто от българите имат положително отношение към Първия от Правец.
Соцът някак стана гот, проби маркетингова ниша и успешно продава стари лозунги и стари символи, особено на една част от населението, която просто иска да засити своето любопитство. Медиите, вместо да пукат балони, надуват още по-големи и разпъват на цял екран захаросани картини за Людмила Живкова, Ванга и всички контролирани екзотики на соца.
Държавата в лицето на стария-нов министър на културата направи най-смешния музей на комунизма, в който няма оценка за онова време, а има само изкуство, дори симпатично, на моменти талантливо.
Учебниците ..., учебниците на българските деца миришат на соц, те са страхливи, скучни, а учителите им избягват да изказват мнение, за да не засегнат някого - също като държавната телевизия, която празнува 55 години и на която не й мина през (колективния) ум, че има за какво да се извинява за 30 от тези 55 г., защото основната сила на режима беше манипулацията и контролирането на информацията.
Чували ли сте за аварията в Чернобил? А знаете ли колко дни по-късно "медиите" казват за катастрофата? Съобщението за атомния дъжд идва 5 дни по-късно - в малка колонка във "Вечерни новини" се съобщава за станалото с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.
Това го няма в музея на комунизма. На практика няма надежден източник на информация за комунизма. И това е проблем.
Те са родени в края на червената диктатура
почти са прохождали, когато Берлинската стена пада, или са заченати заедно с демокрацията. Докато връстниците им в Германия учат за Холокоста, техните учебници по история мълчат за престъпленията в Народна република България и маркират бланкетно тези сладко-кисели 45 години.
Заради избирателното свойство на човешката памет, едни им говорят за строя на тоталния ред, а други - за строя на тоталитарната сигурност. За вкусните луканки и безплатното образование. За опашките за портокали и затворените граници. За пълната заетост срещу Строителни войски и лагера в Белене.
Естествено, че комунизмът е и ще остане блян за възрастните хора, макар че износиха на гръб абсурдите на плановата икономика, платиха на по-равните сред равните между тях с лихвите, създадоха децата на новото светло поколение, което реши да скача по площадите заради свободата, а сега живее в съсипана държава и гони своите деца в чужбина.
И те, българите до 30-годишна възраст, формират мнение основно от чутото от техните бащи и баби, видяното по филмите и прочетеното в книгите и интернет. Резултатът е, че 94 на сто признават, че почти не са запознати със случилото се между 1944 г. и 1989 г. Не знаят коя точно стена е съборила диктатурата в Източния блок. Претенцията за задълбочени знания имат нищожните 2 на сто.
Истината не е художествена измислица
Ако припишем завидния рейтингов лупинг на систематичното реабилитиране на Тодор Живков в политическото говорене, то един друг факт е по-тревожен: 57 на сто не знаят кой е Георги Марков, 59 на сто нехаят за Лех Валенса и Хелмут Кол, 71 на сто не са чували са Александър Солженицин.
Една пета от населението на България сякаш е паднала от Марс. Само скромните 10 процента казват, че знанията им за комунизма идват от училище. За останалите историографията е нечия друга художествена измислица, спомени. Държавата няма ангажимент към осмислянето на това, което й се е случило за един живот време - една утопия, изкривена някъде по пътя до анти-човешко приложение.
Ако искаме децата и подрастващите да разберат комунизма и неговото зловещо завещание върху съвременна България, те трябва да бъдат привлечени към същността на проблема. А това ще стане по-лесно като им се обясни не какво е било тогава, а какво би било днес, ако не се бе случила промяната.
И какъв щеше да е животът им
С прости и ясни примери. Че нямаше да има Cola-Cola и вносен шоколад, 200 телевизионни канала и 20 вида сирена, молове, концерт на Madonna и свободно шляене по улиците. Че плановете им за пътуване щяха да свършват до Калотина, образованието им щеше да зависи от биографията на техните родители, кариерата - от трудовото разпределение и партийната книжка, амбициите - от послушанието.
Че нямаше да имат правото да възразяват и да протестират. А правото да търпят. Че всеки понеделник щяха да мерят дължината на ноктите и косите им с линийка в класната стая, а след това да ги изпитват какво да научили. И после да се конкурират с ударниците в брането на ябълки и изливането на бетон. И доноси, трудова повинност и концлагери при отклонения от нормите.
За разликата от повечето страни в Източна Европа, българското общество все още не е дало еднозначна оценка на комунизма и се държи като свидетел в претоплен съдебен процес с отдавна изтекла давност, който непрекъснато си редактира показанията. Докато увърта, гузната му съвест е взела заложници, цяло поколение.
Е на кой обясняваш, че не си лумпен от Атака, като все едно телевизията им слушаме чрез тебе. И не от днес
Въпросите сложнички ли ти идват, та не можеш да се концентрираш върху тях и се занимаваш с предположения за мойта личност, при това - неверни? Ще ти ги повторя пак, берем стоплиш: 1. Защо се взехте с Боко; 2. Пръмова и Лукарски ли са ви най-качествените кадри, та ги пратихте тях; 3. Как се чувствате на едно с патриотарите от ПФ?
Пузев, не се прави на умен, защото и ти си от боклуците дето ходят по Бузлуджа и когато спорят, не ползват аргументи, а обиждат инфантилно. Коментирай още, тъкмо ще покажеш нагледно какво е средното ниво на електората ви. Хайде сега ходи да препрочиташ Капитала и Манифеста и да си мечтаеш за утопичното светло бъдеще, което чакаме от 70 години. ОК, кока-кола наистина имаше, но ясно е, че проблема не е в това. А като си гледам минусите, май има наистина доста хора, които бленуват за диктатура на пролетариата, което е тъжно! Успех ви желая и насрещен вятър!
Абдуктор, а ти да не си от онези, които като не гласуват, правят най-добрия избор? Поне като не гласуваш, най-малко ти имаш морално право да даваш оценки.
Хаосче, не давам оценки, просто задавам едни на вид прости въпроси на Ончо (както той самия обича да прави), на които той някак си избягва да отговори, а вместо това прави свободни съчинения на тема моите партийни пристрастия. Но ако се чувстваш някак съпричастен към сините чугуни, можеш да им отговориш и ти. Да припомня: 1. Защо се венчахте с Рапоня; 2. Защо пратихте точно Пръмова и Лукарски в тиквеното правителство; 3. Чувствате ли се комфортно с подкрепата на патриотарите, които довчера страстно плюхте. Ако бях наистина гаден, щях да ви питам и за Първанката, ама айде, от мен да мине
Абдуктор, аз не съм гласувал за РБ, защото част от тях са ми неприятни - Меглена Кунева, Корман Исмаилов и Касим Дал. Меглена Кунева е мръсно комунистическо чедо и реално беше една от причината да затварянето на работещи 3ти и 4ти реактор на АЕЦ Козлодуй. Касим Дал е един от основателите на Турското национално-освободително движение в България през 1985 година и на ДПС през 1990г. Е за такива боклуци не бих гласувал никога!
Има един филм - " Кит" - всички го знете. Ако някой не го е гледал може да си го изтегли. Да, вярно е бил е забранен след премиерата си, но много хора са го гледали до тогава. Правен е в едни от най-върлите години на цензура. С държавни пари! Осмива цялата социалистическа действителност до самото и тинесто дъно. Давам го като най-синтезиран и азбучен пример. Мога да изброя още много филми правещи маймунизма ни за смях, кой по- добре, кой по-плахо. Всичките се правени с пари от бюджета. Авторите им- достойни наследници на Алеко Константинов и Илия Бежков, "работили" върху недъзите на по- предишната ни действителност. Днес казват имало свобода- ако това е вярно то сме големи късметлий да живеем във време където няма какво да се осмива. Имаме един Недялко Йорданов и това е- стиховете винаги се промъкват. А се правят филми, никой обаче не смее да се гаври префинено но спреведливо с простотата на простите с власт. Странно защо. Гледах един филм- "Джулай" наскоро- там някой много плахо нещо се опита.. Нали е свобода, нали няма цензура- няма недъзи обществото ни ли?
Борисе, едно време можеше да влезеш в затвора за един виц. Сега по национален ефир се е*ават с т.нар. елит. От свобода до свобода има разлика.
Фрида е описала много картинно и мило прелестите на социализъма. Браво, Фридке! Някои дребни корекции. Кока кола имаше някъде от 1967-8г., не помня вече, но аз лично съм изпил около 10л до падането на социализъма. Олио имаше доволно, сапун също, ама не лукс и палмолив. За чорапогащниците и лигнина не мога да се произнеса, на ония години гледах само да сваля някои чорапогащници, а ако набарах в тях лигнин, бягах. Като жена не я е засегнало стриженето и бръсненето направо на улицата. Аз си обръснах брадата преди шофьорския изпит, иначе нямаше да видя книжка. Приключенията в трудовите борси също са добре засегнати, но в завод Фридка едва ли е влизала. Там събраянията и лекциите по политпросвета се провеждаха в работно време, изобщо се работеше по ок. 4 часа на смяна и в края на работния ден пред изхода се виеше опашка, по-голяма от тази за лигнин, в очакване да настъпи минутата да си бият картона. Най-тежкото по време на социализъма беше закрепостяването по работа и жителство иневъзможността за излизане. А как е сега? Сега можеш да ходиш по цяла европа. (ако имаш пари за което) За останалия свят все още са нужни визи, не изходни а входни. Можеш да си купиш мерцедес, плазма и вила в драгалевци. Пак ако имаш пари. Трудовата борса още я има и много хора се радват на каква да е работа. Изобщо, придобивките на новото време са само свободата на движение, свободата (чат-пат) на словото и поставянето на място на обслужващия персонал. Всичко друго още чака на нас. Нито бата Бойко нито ЕС ще ни го поднесат на тепсия. Но, когато слушам смешни плачове или възторжени хвалебствия си спомням един цитат, предполагаемо от Путин, който ми каза един руснак извън Русия и обсега на КГБ. "Който не съжалява за съветските времена сърце няма. Който иска да ги върне акъхл няма."
Много интересно заглавие - "Комунизъм - менте". Сякаш някой съжалява за липсата на оригинала. Ако е така - това е велик момент, след 25 години папагалщина и копи-пейст. Значи все пак има някой, дето да иска комунизъм, при това и истински. Това си е направо лястовичка. Значи все пак има някаква надежда, а? Имайки пред вид съдържанието на статията и реалностите днес, съвсем актуално би било и следното заглавие - "Християнство - менте".
Докс, комунизмът, както и христианството и други сладки мечти на човечеството е непостижим идеал. У нас нямаше даже менте комунизъм а жив феодализъм със съвременна техника. От него прекрачихме в дикенсов капитализъм също със съвременна технология. Каква е следващата крачка не знам, като гледам съвременния капитализъм и той е в дълбока криза. Може да се върнем към първобитно натурално стопанство, а най-вероятно е да се удавим в собствените си лайна.
Филипов, вие сте дърт лъжец.
Дедо Аджи, Прав си. Верно пишеш. По онова време, дори в края на 80-те, всички идиотщини бяха обяснявани с "тежкото наследство от фашизма и капитализма". Днес пък с комунизма. Нищо ново под слънцето. Ако утре нещата се променят, същите хора ще заквичат: "У-у-у, долу дивия варварски капитализъм и неолиберализъм". С надеждата да си карат така в следващите 50-на години. Ама много си прав - все повече се окопаваме в собствените си лайна. А дали идеалите са достиими - знам ли и аз. Май пустите му там индийци и будисти ще се окажат прави, като казват, че смисълът не е в това да се изкачи върха, а в самото изкачване.
Ех, Павуре...помниш ли кога копахме Хаймбоаза....мъжете се обичаха като братя, а сега се обичат като педерази... "Как ще пеят птиците в житата! Весели ще плуват във простора... Ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя."
От многото коментари се вижда , че всеки си говори за различни неща. Не може да се говори за социaлизма общо , от 44 до 89. Нито социaлизмът изглежда еднакво през годините , нито периодът от 89 до 2014 e еднороден. Действителността през 50те и 60-те е различнa от 80те . Както и инфлацията от 90те не е като миналогодишната. Ако си говорим за социaлизъм, за кое време става въпрос? Нaпример, чувала съм , че през 60те гонели момичетата с къси поли и им слагали печати по краката. Нищо подобно, обаче, през 80те. Момичетата си ходха с дрехи , коси и грим като на Мадона, имам предвид певицата , разбира се. На мен лично ще ми бъде интересно да прочета статия , която сравнява еднородни неща за различни периоди, както и мненията и спомените. А сигурно не e без значение и за къде става въпрос - в големите градове, в малките , в София , на село.