"Битката за София" от години е клише, което имитира истинска предизборна надпревара. По инерция очакваме, че сблъсъкът ще бъде между леви и десни, сини и червени, а сблъсък не само че няма, ама липсва дори и опит за имитиране на лека колизия.
В събота социалистите решиха, че ще покоряват София начело със социолога Михаил Мирчев. Кой е той ли? Човекът с жълтото сако на карета от "Панорама", не се ли сещате!
БСП направи избор, който надминава по екзотичност дори и кандидатурата на Бригадир Аспарухов през 2007 г., което, дайте си сметка, не е никак лесно.
Михаил Мирчев е потомствен последовател на Столетницата (или на каквото е останало от нея), който дори без да е член на партията, е верен на идеята. Именно в това му е най-големият проблем. И децата знаят, че София не е България, а БСП го знае най-добре само като си погледне изборните резултати.
В София има значително повече млади и образовани хора, към които трудно може да се насочи с посланието си за съхранение на "народните обичаи, творчеството за деца и паметниците, които ни обединяват" - нещо, което със сигурност е далеч от полезрението на всеки избирател, тръгнал да се бори със софийския трафик, разбитите тротоари, вмирисаните кофи за боклук, клошарите, градския транспорт...
Като се замислим, дори и "битката" между Георги Кадиев и Йорданка Фандъкова през 2009-та беше далеч по-атрактивна - нетрадиционен социалист срещу наследника на Борисов в разговор за бездомните кучета - тема, която дори сега е по-актуална от народните обичаи и детското творчество.
Издигането на неизбираеми кандидати е стар номер на левицата, която на всички местни избори доброволно влиза в ролята на щрауса - къде по конюнктурни причини, къде от нежелание да се прави политика.
От край време БСП играят само за дълга листа съветници и всичките им кандидати са, както е казал шопът, "мижи да те лажем".
А Мирчев като социолог вече трябва да си знае резултата.