Трудните ситуации изискват нестандартни решения, беше казал навремето Сергей Станишев, този класик на социалистическия трагикомизъм.
Днес обаче премиерът Бойко Борисов беше този, който се принуди да бръкне в торбата с нестандартни решения.
И оттам извади дялан камък.
Извади кандидат за министър на правосъдието с диплома по "Право" от провинциален университет, с две години адвокатска практика, четири години стаж на юрисконсулт и оттам - стремителна управленска кариера - от директор на дирекция "Правна" на МОСВ в периода на "взятките" при Тройната коалиция, до началник на кабинета на държавния глава за по-малко от 5 години.
Къде доброволно, къде по стечение на нестандартни обстоятелства Екатерина Захариева се превърна в една от онези всестранно развити личности - днес началник на "Нектаркооп" - утре на "Балкантон", квалификацията няма значение. Важното е да се отмятат задачи.
Ходът с номинацията й съдържа солидна доза управленска хитрост, което трябва да се признае на Борисов. Премиерът си осигури медийно спокойствие и затвори устите на най-гласовитите ударници за съдебна реформа "тук и сега, сега и веднага".
В същото време - хвърли на кучетата "дясната ръка" на Росен Плевнелиев.
Докато Захариева научи къде е задният изход на Висшия съдебен съвет, то ще дойде време за предсрочни / президентски избори.
Дотогава "реформата на реформите" ще придобие такъв вид, че и Христо Иванов няма да си я познае.
Стратегията на Борисов обаче съдържа и сериозен риск. Изборът на новия правосъден министър може да се превърне в истински вот на недоверие за ГЕРБ, който ДПС не желае, а БСП не може да си позволи да предизвика.
Ако Екатерина Захариева влезе в кабинета с по-малко от 121 гласа подкрепа, това ще е равнозначно на разпад на управляващото мнозинство.
Борисов вече обезвреди Реформаторите и Патриотичния фронт, като ги раздели на "тесни" и "широки", но много трудно ще може да управлява държавата на "честната дума" на Първанов, Каракачанов и Ковачки.
Такова проклятие дори Станишев не би му пожелал.
