Отменен мач, приземен самолет, затворен град, извънредно положение - това са парчета от Европа от 13 ноември насам, такъв е животът ни - страхообразен. Лицата на парижките атентатори обиколиха света, а след тях остана лепкавата слуз и зловонието на факта, че те са само мини подобия, неуки черноработници на лидерите на терора. И най-лошото - че никой никъде не е защитен.
Страхът парализира всичко. Ако терористичните нападения в Париж имаха някаква цел, тя е именно всяване на унизителното усещане за уязвимост в главите на свободните хора. Да се чувстваш преследван, дебнат и на мушка, дори когато няма опасност.
И то в собствената ти държава, в Европа, която се гордее със свалянето на границите, а сега мисли отново да ги издигне.
В Париж се опасяват, че водата им ще бъде отровена. Или че „следващия път" няма да са експлозиви, а химическо оръжие. Мюсюлманите се опасяват, че ще бъдат нападани от националисти.
Политиците се опасяват, че ще загубят изборите, ако не играят грубо срещу джихадисти, бежанци, имигранти, макар да има огромна разлика между тях.
В Брюксел, столицата на Белгия и столицата на обединена Европа, улиците са пусти, защото там се настани армията, с военна техника, и полицаи с автомати.
Метрото не работи втори ден, всъщност почти нищо не работи, защото всички са притихнали в очакване властите да им кажат, че навън вече е безопасно - да се разхождат с децата си по „Гран Плас", да посещават концерти, футболни мачове, търговски улици, кварталните площади.
От Санкт Петербург до САЩ и Австралия, населението се страхува.
И е готово да жертва своите свободи - постиженията на своята цивилизация, начина си на живот, излизането на ресторант в петък вечер, за да се чувства сигурно.
И това е само първата стъпка. Не е нужно да си професор по политически науки, за да се досетиш какво може да се случи. Страхът е "the new normal", новото ежедневие, обичайното състояние нещата. Те искат да мислим точно по този начин. Дотук те победиха, въпреки гордо вдигнатите глави на французите.
Въпросът е дали ще им позволим, дали НАТО още е най-мощната военна организация в света, или е по-скоро пенсионерски клуб, който по-добре да не дърпаме за ръкава.
