Член Втори

Съветът за електронни медии се оказа бдителен орган и медиатор, проводник между обществения гняв и правораздавателната система.

Затова, щом получили обаждания/писма на възмутени зрители заради една хип хоп песен, се обърнали към прокуратурата. Ако така ще я караме, ето...

... възмутени от екипа на Webcafe.bg също настояват Съветът за електронни медии да изпрати в прокуратурата следните откъси от текстове на поп фолк песни с настояване да бъде забранено на младежи под 18 години да посещават чалга концерти поради това, че се нарушава чл. 2 от Закона за закрила на детето:

"(2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност".

За да не се налага членовете на СЕМ и председателят му проф. Георги Лозанов да слушат чалга, сме подбрали - при това без задълбочаване, незначителна част от текстовете. Без значение кои са изпълнителите.

Всичко това се излива в мозъците на деца, пее се от тях, танцува се, тананика се. Та, понеже СЕМ бдеше и за порнокалите по телевизиите, да се запознае с текстовете.

Мило, обичаш ли ме още?

Бейби, събличаш ли ме нощем?
Карай бавно няма да бързаш.
Как ще стане - много мърдаш!

Хоп, и влиза малко по малко.
Хоп, движи се бавно и бавно.
Хоп, и вкарай го точно сега.
Ритъма на любовта!

Гледай, без да се ядосваш.
Пипай, без да се докосваш.
Недей да свършваш точно сега.
Задръж се малко, да, да, така.

Що не си свалиш фланелката моряшка,/аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Цепката, цепката, на полатааа цепката/кой ще скача летвата/без да цепне цепкатааа

 

Ако искаш да усетиш тръпката,/поиграй си на геврека с дупката.

 

Със влажни устни пий ме, със задни части бий ме!...

Напипай го,/в ръцете твои нека той играе.

 

Хайде, всички ученички, като малки нощни птички,

разкършете снагички и вдигнете полички!

 

Кой ще гали котето любовно?/ Ела с мен да играеш на световно!

- Мойто коте не е за игра-ха,/то е само за сериозни господа!

#2 MacAllister 27.09.2012 в 18:17:40

член по член СЕМ става

#7 MacAllister 28.09.2012 в 01:14:38

М-да, Елена е права! В крайна сметка циничните и брутални текстове не са проблем сами по себе си. Изпаднем ли в крайността да виждаме заплаха за възпитанито на децата от всяка "мръсна" дума ще стигнем до дереджето доста добре показано в South Park, където заради мръсното шоу на едни канадци САЩ обявиха война на Канада. Мръсотиите и бруталностите остават своеобразен "авангардизъм" и келешлък за децата, напълно безвреден, а и дори често полезен, но има и едно голямо НО - стига цялостната култура на обществото да е силна, гъвкава и прогресивна (не в комунистически смисъл). Под силна е ясно какво имам пред вид - да вдъхва респект, гъвкавостта е признак на зрялост и способност за асимилиране на новости и дори изцепки, без това да я принизява до нищото, а прогресивността е качеството да създава усещане за значимост и авторитет към интелектуалното и професионално развитие на хората. При нас е обратното и точно затуй пищят толкова хора от чалгата. За съжаление са прави да се плашат, защото тя не е изцепка и авангардизъм а начин на живот, който предразполага мнозинството на цели поколения не към развитие на собствените умения и знания, а към стил на елитарничене за просяци, по възможност богати просяци. Както в приказката за принца без занаят, лъскавия пич или мацка със обществен статус не е нищо друго освен примадона, която извън тая си роля не може да се прехранва с друго освен просия. Младите засегнати от тази култура считат за смешно и тъпашко да мислят за професия и образование от гледна точка на умения, изучаване на тънки занаяти и съревнование в трудни задачи и науки. Те обаче с охота оценяват професиите според привидния шанс да им придадат важност и VIP статус, идея и представа копирани от медиите и културата, в която са потопени. Всъщност винаги има такива явления, имаше ги и преди, има ги и сега, но все пак длъжен съм да призная, че чалгата достигна много повече младежи, отколкото която и да подобна културна линия преди. Чалгата успя и в нещо, което поне по нашите земи нищо друго не се справи толкова добре - принизи умния и талантливия до "нещастник" и "балък" в очите на неговите връстници в степен невиждана до сега. Този проблем мори US от много време, макар там корените му и развитието му да са малко по-различни и привидно по-интелектуално изглеждащи от нашата чалгаджийска отбивка, но пък точно тая разлика и крайност ни дава шанс да забележим проблема и реакцията на нас порасналите да докосне повече млади хора и да им даде кураж да не стават част от нея. Всъщност обществата много лесно се поддават на масовата култура, на нас ни е в маймунската кръв да се чувстваме силни в простото и масовото. Това в най-голяма степен е и дълбоката причина за съвременната ни културна и икономическа криза - на нас и на целия Западен свят. Ние изградихме общества, които се разпадат на огромно количество маси и силно ограничена част индивидуалисти или поне представители на по-различни мини-култури - изворите на новости и прогрес. Това поставя всеки иноватор в кривата ситуация да може да промени нещо само, ако то бъде прието от масите, а кръга се затваря от все по-остро налагащото се икономическо разбиране за масовост и нерентабилност на решенията и стоките насочени към нишови пазари. Това има обратен ефект, не го подценявайте, то плува на трите кита крепящи това порочно статукво - масови медии, корпоративно мислене и стремеж за абсолютно гарантирана от системата сигурност. Колкото и да е противно на някои заинтересовани, именно авторските права убиват, както иновациите, така и почвата, която ражда иноватори и то не с директните последици, а с факта, че те утвърждават масовата култура и масовите медии като най-легитимни и дори според желанията на някои - единствено легитимни. Корпорацията е тема, заслужаваща много приказки, но накратко тя заедно с ефекта си върху борсовите явления постига същото, което комунистическите партии постигнаха в соц. блока с насилие. Сигурността е другото очевадно свързано с културата нещо в тази троица - сигурността, както я разбираме според ограничените си възможности и като валериян за котка. Тя много лесно се превръща в транспорт за идеите родени от масовата култура в порядките и законите на обществото - сигурност, както я разбира свикналия с трапеза и чалга е едно, инженерът и ученият я виждат друго яче, чия сигурност ще се наложи като правило мислите? Колкото повече са въвлечени в сложни дейности хората, толкова повече си дават сметка за комплексните връзки между събитията в нашия свят и общество, опростенческата култура от друга страна се базира на възгледи изградени от предишни резултати, без да отчита историята, която ги е създала, без да отчита и бъдещето, което може да ги обезсмисли, но тя е масовата гледна точка и тя е базата върху, която изниква понятие що е сигурност, а то от своя страна се превръща в закон де факто, а може и де юре, защото е вече общоприето сигурността да е причина за подобни промени, сигурността, така както я разбират късогледите. Пиша толкова, защото се изтърваме да придаваме важност на няколко цинични израза, а забравяме, че те са един (и то едва ли най-важния) от инструментите на тая опасна лавина да превземе душите на младите българи и да превърне разбиранията им изградени върху нея в закон и морал за всички ни - в крайна сметка страх от собствените ни събратя. Колко жалко, нали? Онова, което трябва да правим всъщност, ако наистина ни пука е не да треперим в ъгъла запушили уши за звука от гръмотевиците, а да бъдем пример, ако ще и дори още по-циничен, но пример, който да кара тия същите млади хора да виждат силни и невъзмутими личности уповаващи се не на крехкия социален статус, а на увереност в самите себе си и на уменията си да се развиват по-бързо и повече от другите - ония, които са VIP, но не могат да оплетат и една кошница.

Новините

Най-четените