И без човек да е специалист по антропология или социология, е лесно да забележи - в странна държава живеем. Със странни хора, които имат странно мислене. Не е като да нямаме положителни качества - имаме и то какви!
На всеки му дойде до гуша от поставянето под общ знаменател и от генералните заключения в стил "българска му работа". Всеки от нас има близки, приятели, среда от хора, които опровергават мита, че от нас нищо не става.
Има нещо интересно обаче - САЩ си имат своя 1% свръхбогати, ние си имаме своя 1% свръхбезнаказани. Или поне с такова чувство живее тази прослойка от хора, които очевидно мислят, че нищо никога не може да им се случи и че нито едно тяхно действие няма да има последици.
Един поглед към централната емисия новини ще ви убеди в казаното - всеки ден там виждаме поне по един представител на този 1% българи. Често въпросният герой е достоен кандидат за Наградите Дарвин, но предпочитаме да оставим черния хумор настрана.
Трудно е да си весел, когато доктор, обявен за светило в областта си, размазва колата си с висока скорост в аварийната лента на магистралата, а после се оказва, че е карал под влиянието на алкохол и кокаин.
Дали това, че е боготворен от пациентките си, или друга, недоловима за нас причина му е дала криле - можем само да гадаем. За нас са важни фактите - а именно самозабравил се шофьор, който не е преценил правилно ситуацията, понеже "на мен такова нещо не може да ми се случи". Той е решил, че комбинацията алкохол, дрога и несъобразена скорост точно при него няма да има последици.
Ако не е в колата си, недосегаемият лесно може да бъде открит някъде до нея. Той е този, който вдига скандал и гласът му се чува на километри от мястото, на което стои. Той е онзи тип, който напада с юмруци бременна жена, защото мъжът й е имал неблагоразумието да кара бавно.
Той е над всичко и всички, раздава правосъдие както прецени за добре - с удари, с шамари, с ритници, с "Макаров", ако трябва. Неговият строг и крайно несправедлив гняв се стоварва неочаквано, но осезаемо.
Този човек е убеден, че има право да ви нарани, да ви прати в болница, да ви осакати дори. Неговото криво усещане, че е безнаказан, е достатъчен мотив за делата му. Неговият начин на мислене и принадлежността му към този 1% странни хора изключва варианта да получи обратна реакция на действията си.
Ако пък скоро не ви се очертава пътуване, не се притеснявайте - такива хора живеят до вас, може би дори в съседния апартамент. Вероятно гледат пет огромни кучета в гарсониера, и няма кой да им каже и дума.
Много от четящите тези редове ще си кажат - ами, да, така е, няма власт, полицията не си върши работата, правосъдието ни е затънало. И няма да са далеч от истината, разбира се, тук няма да спорим.
Но дали не е по-добре да "си сменим чипа", както казваше един български политик с монархически корени?
Вместо да чакате да се случи белята, направете забележка за нечуваната наглост, която се случва пред очите ви.
Направете си труда да подадете жалба. Проучете какви са правата ви и как можете да реагирате, когато сте жертвата в дадена ситуация. В противен случай на шамарите трябва да отвърнете с шамари. А това директно ще ви причисли към онзи 1%.
Твърдя че 100% от народа ни смята, че правилата са за "другите". От както плурализма замени тоталитаризма, се узакони на практика, т.нар. малка правда, за която се заговори в късния соц. От там насетне, живеем в страната, в която правилата винаги са за "другите". Журналистите например смятат, че в името на обществения интерес могат да влязат в личното пространство на всеки, да публикуват секретни материали да сипят безпочвени обвинения безнаказано и т.н.
Наглостта някои си я носят в CV-то, а неспазването на правила винаги е предпоставка за трагични събития - виж "полета" на Кристиян от Триград. Интересно как в Германия натикаха в затвора футболната си легенда Ули Хьонес и бащата на Щефи Граф, а тук всеки "коли и беси", щото е велик по рождение...