Румен Радев няма намерение да връща българския лев като официална валута, нито да изкарва България от ЕС или от НАТО - това е посланието от интервюто на една от бъдещите депутатки на "Прогресивна България" в 52-рото Народно събрание.
Михаела Доцова обясни в понеделник сутрин пред Nova News, че исканият от бившия президент референдум е бил за датата на приемане на еврото, а не за самото му въвеждане.
Тя беше категорична, че не може да става дума за връщане на лева.
Също толкова ясна беше позицията ѝ по отношение на членството на България в Европейския съюз и НАТО. Доцова говори за участие във формирането на европейските политики и ценности, както и за страната ни като част от "голямото европейско семейство" и "голямото натовско семейство".
Тези коментари предизвикаха сериозно недоволство в социалните мрежи сред част от избирателите, подкрепили бившия президент - хора, които са очаквали, че по-меките му позиции спрямо Русия ще прераснат в цялостна промяна на геополитическата ориентация на България.
Сега тези хора се чувстват излъгани, защото Радев най-вероятно няма да се окаже толкова радикален, колкото са се надявали.
Разбира се, това в никакъв случай не е нещо лошо.
Напротив - всеки с дори базово разбиране за политиката и функционирането на държавата би трябвало да знае, че "гимнастики" с излизане от ЕС и НАТО биха означавали политическо и икономическо самоубийство за България.
Достатъчно е да си припомним Брекзит и ефектите му върху Великобритания. Ако добавим и разликата в мащаба между британската и българската икономика, става ясно какво колосално "настъпване на мотиката" би бил един потенциален "BULexit".
Но това не е най-важното тук. По-интересният въпрос е защо тези гневни избиратели изобщо са решили, че Радев ще поведе страната в посока Москва.
Самият той нито веднъж по време на кампанията не е говорил за подобен курс. Имаше намеци за по-балансиран подход към Русия и познатите призиви за дипломатическо решение на войната в Украйна, но нищо, което да подсказва рязък геополитически завой.
Причината за това може да се търси както в кампанията на "Прогресивна България", така и в отношението на самите избиратели.
Истината е, че Радев проведе една изключително минималистична кампания - в нея нямаше конкретика, а самият той говореше колкото се може по-малко и колкото се може по-общо, за да се привлече максимален брой избиратели.
Тази уклончивост позволява на гласоподавателите да видят в неговия образ това, което искат - за едни бившият президент ще е приятел на Русия, за други - символ на по-суверенната ни позиция в ЕС, а за трети - факторът в борбата с корупцията и демонтирането на порочните модели на управление в страната.
И тази стратегия успя - "Прогресивна България" спечели изборите и сега ще има пълно мнозинство да управлява. Реалният сблъсък с властта обаче няма как да не остави разочаровани очаквания.
Истината е, че тези очаквания са създадени от самите избиратели, които са избрали да "запълнят" образа на "новия политически спасител" така, както им е угодно, без самият той да потвърждава по какъвто и да е начин въжделенията им.
Това е проблемът със "спасителите" - те са временно явление, което политическата култура у нас продължава да произвежда отново и отново и отново.
Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов, та дори и Кирил Петков и Асен Василев през 2021 г. - всички те са се възползвали в една или друга степен от вота на гражданите "за нещо ново". Въпросът е, че зад този стремеж към новото рядко стои критично мислене какво точно ще донесе това "ново".
И причината за това е, че у нас една масивна част от избирателите продължават да гласуват не за идеи и политики, а за лица, без да се вглъбяват в това, което стои зад лицата. Търси се "някой, който да дойде и да ни оправи", а не план, с който да се "оправим".
Защото това е по-лесният път. Не да осмисляш идеи и възможността за тяхното реализиране и потенциалния им ефект, а да се довериш и да оставиш нещата в ръцете на героя на деня, защото той е нов, а ти си се уморил от старите спасители.
И това е разликата - ако гласуваш за конкретни идеи, политики и принципи, можеш да настояваш за тях пред избраните ти представители. Да ги държиш отговорни за изпълнението на конкретни обещания.
Накрая наистина нещата опират до гласуване за хора, но поне си си направил труда да разбереш какво точно ти обещават те, за да можеш да го изискваш от тях. В противен случай подписваш празен чек и се надяваш, че оправянето няма да е в онзи другия смисъл.
С това не казвам, че бъдещото управление на Румен Радев и "Прогресивна България" ще е лошо - времето ще покаже как ще се представи той като управник. Той обаче категорично получи пред себе си карт бланш за действие на база общи обещания и как ще ги изпълни, ще повлияе върху всички нас.
