Изборите приключиха, резултатите са преброени, а по подобие на олимпийския принцип, всеки политически лидер намира за какво да се обяви за победител. Още от нощта на вота започнаха аритметическите гимнастики за това кой как може да получи заветната бройка от 121 депутати.
Неприятната истина обаче е, че ако тая работа ставаше само с механични събирания, нещата щяха да са много по-лесни. Когато в уравнението бъдат добавени смесица от различни идеологии, отричащи се виждания, кардинална неприязън и абсолютно цивилизационно изключване, ситуацията придобива много един солиден "гордиев" привкус.
На всички вече им е ясно, че топката в момента е в полето на Слави Трифонов.
Или би била, в момента, в който реално бъде обявен стартът на 45-ото Народно събрание. Преди това имаме да разберем кои точно ще са новите депутати, а след това да видим колко време ще отнеме на президента да даде първия мандат за съставяне на правителство.
За момента Слави, подобно стар монах от Изтока, се е оттеглил на усамотение, пост и евентуално ковид изолация, за да провиди как да изглежда бъдещето на страната в следващите поне няколко месеца.
И докато той чака прозрение, ние чакаме с него. Въпросът е, че ако оставиш цял един народ да чака, той малко започва да се изнервя.
Затова ние тук предлагаме един кратък поглед върху различните пътища за действие отсега нататък.
Да начертаем обаче основната картина.
Имаме шест формации, пет от които имат помежду си общото, че в една или друга степен са се обявили срещу най-голямата - ГЕРБ. Три от тези опозиционни формации - втората ("Има такъв народ" - ИТН), петата ("Демократична България" - ДБ) и шестата ("Изправи се! Мутри вън!" - ИСМВ) споделят това, че не бяха представени в 44-ото НС, искат смяната на ГЕРБ и отричат също така колаборацията с останалите две сили - БСП и ДПС.
Само че с всичките си представители тези три формации не могат да постигнат магическото число от 121 депутати, нужни за сформиране на управляващо мнозинство. Затова те или трябва да преглътнат собствената си гордост и в името на общото благо да приемат една от тях в клуба си, за да сформират управление под някаква форма, или да ги отхвърлят и да рискуват с нови избори.
Тук се проявява първият проблем. И ИТН, и ДБ са много категорични в това, че не биха се коалирали нито с ГЕРБ, нито с БСП, нито с ДПС. Казвали са го многократно и са го обещавали на избирателите си. Затова сега явна колаборация с някоя от тези парламентарни сили ще се приеме от мнозина като предаване на доверието на избирателите.
От друга страна обаче, в момента все още има активна криза с коронавируса, която изисква подкрепа от страна на държавата. Предстоят някои логистични препятствия като приемането на над 1 млн. ваксини, обещани от Европа. Да не говорим, че държавният бюджет вече има нужда от преизчисляване и обновяване.
За това се изисква и правителство, и парламент, които да работят с пълна сила - нещо, което изключва опцията за хвърляне на кърпата и минаване към нов вот, на който всички ще се надяват на нов резултат.
Затова съставянето на едно обикновено правителство с няколко играчи ще има огромни пречки пред себе си.
Първо - да се осигурят поне 121 народни представители, които да го подкрепят, тъй като за това ще трябва подкрепа на друга партия - била тя като равноправен партньор (почти невъзможно за постигане), или като подкрепяща сила (каквито бяха Патриотичният фронт в 43-ото Народно събрание - което, да кажем, е една идея по-лесно за постигане, но пак би изисквало откачено количество морални и политически компромиси).
Второ, което все още изглежда подценяван фактор сред анализаторите - дори трите политически сили ИТН, ДБ и ИСМВ да постигнат разбирателство адски трудно. Реално "Изправи се! Мутри вън!" е лепилото, което може да свърже тази коалиция от неочаквани герои, защото основното послание на формацията и без това е единственият обединяващ фактор в случая - изгонването на Бойко Борисов от българската политика.
Извън това обаче ИТН и ДБ имат доста различни платформи, като Христо Иванов, съпредседател на обединението на демократите, вече е заявявал, че няма намерение да подкрепя основната идея на Слави Трифонов и компания - промените в избирателната система, с които да се въведе мажоритарен вот в два тура.
Дори да преодолеят това разминаване, подтиквани от желанието да преборят влиянието на ГЕРБ в политиката, те пак ще трябва да се изправят пред множество трудности с това да "продадат" коалицията на своите избиратели.
А за финал ще трябва да се върнат на първата точка с осигуряването на подкрепата на още един играч - ГЕРБ, БСП или ДПС.
С други думи, за да се формира парламентарно мнозинство, партията на Слави Трифонов първо трябва да убеди "Демократична България" за общо управление, после трябва да потърси (и да намери) подкрепа, която да държи тази коалиция с гласовете си в парламента, а накрая ще има крехко разбирателство, готово да се срине във всеки един момент заради липсата на силна основа.
Съществува и втори вариант, който беше предложен от премиера Борисов още в нощта на вота - експертно и/или програмно правителство. В него партийните лица ще отстъпят крачка назад и с мандат вероятно отново на "Има такъв народ" да се сформира кабинет от експерти с поставени преди това ясни задачи за излизане от кризата с коронавируса.
Ясно е, че подобна опция, в която Слави, Христо Иванов и Мая Манолова или дори само един от тях се съгласява с конкретното предложение на лидера на ГЕРБ е в сферата на приказките. Вероятността трите формации да приемат каквато и да е подкрепа от Борисов, ако ще и да дава доброволно депутати за крепене на стабилността, е нищожна към никаква.
В случая обаче на тях не им пречи да вземат идеята и да изключат ГЕРБ от нея.
Когато става въпрос за експертен кабинет с конкретна програма, много по-лесно би се взела подкрепата на БСП като мълчалив поддръжник, особено като президентът се намеси като посредник тук. Така, освен всичко друго, кабинетът ще критикува Борисов, ще вади мръсните ризи на управлението му, а той, от новата си роля на опозиция, ще отвръща със същото.
При БСП подкрепата може да дойде свободно и без никакви обвързвания, просто защото в момента за социалистите нови избори биха имали най-вероятно съкрушителен ефект и на Нинова и компания ще им е нужно време да реорганизират силите си.
Така, макар и на цената на много преговори, може да бъде постигнато правителство. Спорните моменти тук ще са наличието на подходящи необвързани партийно експерти, които да поемат управлението на страната, както и формирането на приоритетите за работа на този кабинет. А това не е малко.
Всички тези опции обаче се формират на база презумпцията, че "Има такъв народ" е способна на преговори и на компромиси. Защото в такава разпокъсана ситуация това са две задължително условия.
Въпросът е удачен, просто защото досега от тази партия не сме видели намек за подобно нещо, дори напротив. Партията формира цялата си кампания и цялото си поведение на база безкомпромисното отношение в политиката - нещо, което в кампания изглежда силно, но в реалната политика, особено ако народът ти даде властта, е откровена слабост.
И тук обаче, както с всичко друго, трябва да изчакаме, за да разберем.
За да стигнем до най-лесната опция - нови избори. Окрилени от успеха си, опозиционните формации сега все още се надяват на дори по-добър резултат при едно ново раздаване на картите.
След сегашното се показа, че действително има накъде да се върви, а целта на тези три основни фракции е постигането на положение, в което да не им се налага да преговарят с нито една от досегашните парламентарни сили.
Възможно ли е това да се случи? Да. "Има такъв народ" има потенциала да вземе още протестен вот сега, когато е втората политическа сила и основен конкурент на ГЕРБ. "Демократична България" пък може да се опита да стегне редиците и да изкара още повече гласове в страната с една малко по-силна кампания и повече видимо присъствие на места.
"Изправи се! Мутри вън!" да събере сила, сега, когато ГЕРБ са изправени в ъгъла. Възможно е.
Само че има и вероятност, в която избирателите на Слави се разочароват от това, че той се отказва от дадената му власт в преследване на повече.
Може широката периферия на градските демократи този път да се откаже от ДБ заради опасността от коалиция със Слави. Може ИСМВ да изгубят базата си от гласове, просто защото Борисов вече е вън от властта.
Може пък и ГЕРБ да стегнат редиците си и да изкарат по-добър резултат от сегашния, а партньорите им от ВМРО, НФСБ и "Воля" да се обединят и да минат границата от 4%. Може избирателната активност да падне достатъчно, за да има в парламента присъствие на формации като "Българско лято" и "Възраждане".
Казано по друг начин - има риск в парламента да стане дори още по-голямо мазало. И този риск хич не е малък.
Пътищата на политиката у нас са много и нито един не изглежда спокойно или сигурно. Нещо повече - повечето от тях предвещават тежки кризи за справяне.
А първата крачка по който и да е от тях трябва да направи Слави Трифонов. Това е реалността и тепърва ще се ориентираме в нея.
