Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

7 извода след изборите

Дойде ли краят на ГЕРБ, какъв е пътят пред Слави и какви са хоризонтите пред ДБ Снимка: БГНЕС, БНТ, Политическа партия "Има такъв народ"
Дойде ли краят на ГЕРБ, какъв е пътят пред Слави и какви са хоризонтите пред ДБ

Вече имаме ясните резултати от вота на българите за народни представители - шест формации в парламента, още повече партии, които ги съставляват, и безспорен хаос, който в една или друга форма трябва да произведе решение. 

Доволни в тази ситуация едва ли има - ГЕРБ победиха, но не могат да сформират правителство. "Има такъв народ" са в патова ситуация, при която или трябва да престъпят обещанията си, или да търсят късмета си на нови избори. ДПС останаха маргинализирани сред останалите играчи в новия парламент. "Демократична България" са поставени в неизгодната ситуация да не могат да бъдат в опозиция, "Изправи се! Мутри вън!" (ИСМВ) пък далеч не събраха толкова подкрепа, колкото очакваха. Какво да говорим за всички патриотични групи, които дори не се класираха за парламента...

За да стигнем до БСП, които се сринаха до трета политическа сила и загубиха стотици хиляди гласове и множество депутатски места под ръководството на Корнелия Нинова. 

Това е обаче ситуацията към настоящия момент - твърде много неизвестни в един нов политически пейзаж, в който ще живеем през следващите поне няколко месеца. Изборите в неделя показаха преди всичко колко фрагментирано е българското общество в нагласите си за политиката, за бъдещето на страната и идеята какво трябва да се промени в страната.

Вотът на българите беше даден и той отразява не толкова ясни партийни предпочитания, колкото избор на ценностна основа - не за ценностите на формациите кандидати, а това, което избирателите търсят и виждат в тях като идея.

Така едни гласуваха за стабилност, други срещу статуквото, трети за нормалност, а четвърти - за да пъхнат прът в колелото на целия политически елит. И резултатът накрая показа, че това, от което страната ни в момента се нуждае най-много, е диалог и спокойствие. Именно това обаче не се предлага в момента.

Тук ще направим няколко основни извода за изборите и реалността след тях.

1. Политиката в България е в криза

Снимка: БГНЕС

Открай време социолозите предупреждаваха за опасност от това 45-ото Народно събрание да се окаже в невъзможната позиция за съставяне на правителство. В момента имаме ясен победител от вота - ГЕРБ, които обаче с поведението си в 44-ото НС сринаха всяка възможност за сформиране на коалиция. Борисов е победител, но победата му е такава, че не може да направи нищо с нея, освен да чака по-добри времена и поводи за протести. 

Единственото, което не превръща тази му победа в жестока загуба, е фактът, че опозицията е толкова разделена и разнородна, че шансът за постигане на консенсус между играчите в нея е нищожен. 

За капак на всичко имаме за втора политическа сила нов играч, който е толкова непредвидим в поведението си, че само спомага за задълбочаването на хаоса. Слави Трифонов ръководи своята партия така, както ръководи и шоуто си - с желязна ръка. Той забрани още по време на самата кампания хората му да участват в дебати или други медийни изяви извън собствената му телевизия, а сега се скри от публиката заради съмнения за COVID-19.

Мълчанието от негова страна сега не означава задължително, че той ще избяга от отговорност, но има твърде много въпроси, които чакат отговор, и Трифонов ще е принуден да даде такъв. Ако ще и отговорът да е нови избори. А до какво ще доведат те вече, това е съвсем друг въпрос. 

2. ГЕРБ - упадък или стратегическо прегрупиране

Снимка: Facebook, Бойко Борисов

Това, че в момента ГЕРБ е в изолация в парламента, далеч не означава, че с партията на Борисов е свършено. И подобно мислене е само пожелателно. Формацията вече веднъж е била в опозиция и след това се завърна на бял кон след кабинета "Орешарски". Сега по всичко личи, че властта ще падне в ръцете на новак в реалната политика, който в кампанията си разчиташе предимно на популизъм. 

Разбира се, това не означава, че "Има такъв народ" няма потенциала да управлява държава. Просто трябва да отбележим, че има голям шанс за много издънки и аматьорски грешки - каквито имаше и при ГЕРБ 2009 г., и при НДСВ 2001 г., и при всяка нова партия, която за пръв път хваща власт. Още повече ако се очертава широка коалиция или широко мнозинство, подкрепящо експертен кабинет. 

От друга страна, ако Слави предпочете опцията за нови избори сега, Борисов ще играе до дупка картата за това, че опозицията е имала шанс да управлява, имала е мнозинство и е предпочела да подходи егоистично и да пренебрегне нуждите на държавата. Виждаме как лидерът на ГЕРБ вече лансира тази теза и дори се заигра с идеята, че може да даде от своите депутати да крепят мнозинството, ако на Трифонов не му достигат. 

С това си поведение обаче ГЕРБ игнорира фактите, които доведоха до това партията да загуби над 300 хил. гласа и 20 народни представители. Защото въпреки че сега дори са в коалиция със СДС (макар че колко гласа подкрепа да носи едно СДС...), ГЕРБ се срина като доверие. 

Да, за това помогна кризата с коронавируса, помогнаха летните протести, негативният фокус на опозицията върху партията, историите за чекмеджета и записи и т.н. Но основното, което продължават да игнорират от партията, е фактът, че поведението им на власт прекрачи границата на нормалното. 

По същия начин, по който бяха наказани след издигането на Цецка Цачева за кандидат за президент, сега те си отнесоха негативите във вота заради системния отказ Борисов да се яви в парламента и да изпълни конституционните си задължения да се отчита пред народните представители за политиките си и работата си. 

ГЕРБ просто демонстрираха високомерно поведение, системно игнорирайки всеки опит за опозиция срещу тях. Липсата на критика (или поне на приемането ѝ) води до израждане на властта. А демокрацията не търпи подобни волности. 

Сега основната цел пред партията е да демонстрира, че е алтернатива на хаоса и носител на стабилност. Възможно е Борисов да привлече в алианс около себе си и други по-малки десни партии, като по този начин ще демонстрира диалогичност (нещо, което в предишния мандат липсваше) и сила да е "истинската дясна партия на България" (въпреки всичките си леви залитания от последната година-две). 

Дали ще се справи, много зависи от обстоятелствата наоколо и от това как опозицията ще си изиграе картите. Защото каквато и форма на правителство да дойде сега (на опозицията или служебно), то неминуемо ще започне да бълва критики и мръсни ризи срещу управлението на ГЕРБ. 

3. Quo vadis, Слави?

Снимка: Facebook, Има такъв народ

При тази сериозна изолация на ГЕРБ като първа политическа сила, реалната власт пада в ръцете на втория - "Има такъв народ".

От изборите насам социалните мрежи, анализатори и експерти са заети да обясняват този голям успех на Слави Трифонов - гневният телевизионен водещ, който влезе в политиката без особено ясна платформа, стиснал здраво въпросите от един референдум, който уж трябва да подейства като пенкилер на цялата ни политическа система.

За България неговият успех е вариантът на Брекзит за Великобритания през 2016 г. или успеха на Доналд Тръмп в САЩ през същата година. Той просто успя да изкара да гласуват хора, които преди това не участваха в изборния процес, взе гласове от всички формации и даде на избирателите си ако не надежда за промяна, то поне следващото най-добро нещо - възможност раздрусат сериозно политическия процес у нас.

Именно това е идейният център на вота за "Има такъв народ" - да се накажат досегашните политици и да се направи сериозна промяна в управлението на страната. В конкретния случай тя се фокусира върху избирателното законодателство, но факт е, че можеше да има каквато и да е друга форма, която да звучи радикално и решително.

Това беше вот на хора, които нямат особено близък поглед върху политиката и процесите в нея, които обаче са уморени да слушат защо еди-какво-си не може да се случи. На тях Трифонов и хората му предложиха лесен отговор и промяна. До какво ще доведе тази промяна обаче, тепърва ще видим.

И това е проблемът в момента - Слави е шоумен и като такъв държи публиката си в напрежение. Само дето в случая няма табелка с Applause, а една държава, в която постоянно текат едни процеси. И всички в момента гледат към Трифонов да даде решения, докато той е приел стратегия за медийно мълчание. 

От партията му са категорични, че с БСП, ДПС и ГЕРБ няма да правят коалиции и няма да търсят диалог, нищо че останалите две формации в НС не биха му дали мнозинство чисто математически. 

Разбира се, време все още има. Изчакваме крайните резултати на ЦИК, изчакваме разпределение на мандата и т.н. Тепърва президентът Радев ще свиква срещи с политическите партии, тепърва ще се водят преговори и ще се взимат решения. Това, което е нужно в момента обаче е някой, който да излезе и да начертае път (и този път да звучи логично). 

Да се каже това е много по-лесно, отколкото да се свърши. И е доста възможно Трифонов и екипът му наистина да нямат ясен план за действие в момента. Дилемата пред тях сега е дали да съставят кабинет на малцинството и да зависят от същите тези партии, с които са заявили, че няма да търсят за коалиране, дали да се пречупят и да сформират твърдо мнозинство, или да спазят думата си твърдо и да отиваме към предсрочни избори. Или да се търси друг, алтернативен ход в посока Експертно/Програмно правителство. 

За капак на всичко държавата в момента все още е потопена в кризата с пандемията, а държавният бюджет има жестока нужда от преизчисляване. Макар властта почти да е в ръцете на Слави Трифонов, възможността да загуби влияние от това е голяма. 

Или казано иначе - да си в опозиция може всеки, ще може ли Слави да управлява? Или поне да опита да стигне дотам?

4. Какво се обърка? Избирателната активност.

Снимка: БГНЕС

Втората най-голяма изненада на изборите след резултата на Слави се оказа избирателната активност. Докато дни преди вота всички бяхме притеснени дали тя няма да се окаже рекордно ниска, в самия ден гласа си упражниха над 3 млн. души (предстои все още да се разбере окончателната бройка). 

Така ако прогнозите бяха за вот на 2,4 млн.-2,6 млн. души, се оказа, че във вота са участвали много, много повече хора. И това изкриви резултатите. 

Големите победители от този развой на събитията се оказаха протестните, опозиционни формации и най-вече "Има такъв народ" и "Демократична България". Именно при тях беше регистриран най-голям ръст в сравнение със социологическите проучвания. 

Това може да се обясни както с грешка от страна на социолозите, които не са успели да уловят много от тези настроения, така и с факта, че всички предупреждения за опасност от купен и контролиран вот са дали своя ефект. 

При ДБ и партиите от сферата на градските демократи това е традиция, която сме виждали много пъти, когато имаме един ясен представител на общността - разочаровани от формацията избиратели в последния момент решават, че няма за кого друг да дадат вота си в общата картина. 

Независимо от причината, демократите успяха да вземат добър резултат от изборите и да повишат представянето си спрямо прогнозите. 

5. Неочакван успех и подводни камъни

Снимка: Facebook, Демократична България

Този успех на "Демократична България" заслужава своето внимание. Отдавна формация от спектъра не бе успявала да спечели отделен МИР, а сега ДБ взима победа в 23-и и 24-и МИР София.

Обединението се представи много добре и сред вота от чужбина, постигайки чисто процентно най-добър резултат от много време насам, особено в сравнение с 2017 г., когато трите носители на това пространство разцепиха помежду си относително същата подкрепа, оставайки вън от парламента. 

Това е и първият ясен извод, който в ДБ трябва да си направят - обединени, градските демократи взимат подкрепа. Разединени остават извън парламента. Това трябва да послужи като обица на ухото за всеки там, който си мисли за разцепление и самостоятелни явявания. 

Въпреки това обаче формацията трябва да погледне изборните си резултати и да преглътне горчивата истина - този резултат е успех само от гледна точка на миналите провали. 

Обединението се сгромоляса почти навсякъде извън София, Пловдив, Варна и чужбина. Каквито и претенции да имат демократите, те ще останат само далечен сън, ако те не се научат, че провинцията съществува, реална е и дори може да носи гласове, ако някой там прави кадърна кампания. 

В тази кампания листите на ДБ из страната бяха оглавени предимно от спуснати от София хора, като така във Варна трябваше да се задоволят с присъствието на Стоян Михалев начело на местните кандидат-депутати, в Бургас - със зам.-председателя на "Да, България" Иво Мирчев, а в Смолян - със съпредседателя на "Зелените" - Борислав Сандов. И макар това да не е нещо ново или непознато като подход, по-ключовото беше, че тези хора бяха част и от софийските листи на обединението, предпочитайки да правят кампания повече в столицата, отколкото по местата, където водят листи. 

Въпреки това, сега "Демократична България" печели 27 депутати. В ръководството на формацията обаче много сериозно трябва да седнат и да обмислят това достатъчно ли им е. И още повече - на едни евентуални нови избори сега ще могат ли да запазят този резултат. И в каква посока да се работи за в бъдеще. 

А бъдещето пред ДБ остава неясно. Засега всички ги прикрепват към евентуално управление на "Има такъв народ", но двете формации са наистина различни в програмите си и ще се изискват сериозни, сериозни преговори, за да се постигне коалиция, която да не се разпадне при първия по-сериозен повей на проблеми. 

6. Не отписвайте още националистите

Снимка: БГНЕС

Големият крах на националистическите формации беше, че нито една от тях (ако не броим "Има такъв народ" за националистическа) не успя да влезе в парламента въпреки всичките им опити. Без ВМРО, без Воля и НФСБ, без дори "Атака", която е неизменна част от българската политика от 2005 г. насам, консервативната, националистическа политика остава без свой представител.

Така на практика националистите се оказват без свой представител в парламента така, както на предните избори градските демократи не вкараха нито една от своите формации. Отговорът и за двете общности е един - обединението. А пред такова на база патриотично-консервативна политика има хоризонт, особено ако следващите избори са достатъчно скоро.

За подобна стратегия помага фактът, че в кампанията си формациите от този спектър така и не започнаха война помежду си, насочвайки атаките си срещу либерализма, джендър политиките, политическата коректност, културния марксизъм и т.н. На тази база едно коалиране между крайнодесни формации като ВМРО, НФСБ, "Воля", Код, БЗНС, БНД и други може да се получи лесно и да осигури достатъчно места в следващ парламент.

Няколко са пречките пред подобна коалиция. Едната от тях се крие в чисто междуличностните отношения между лидерите на партиите в блока - вече сме виждали как това се превръща в повод за разпри и дори разпад на коалиция покрай последния вариант на "Обединени патриоти".

Вторият проблемен момент се крие в потенциалния спор за местата в листите, докато третият има корен по-горе в нашия текст - дали ГЕРБ ще опита да изгради по-консервативен свой облик, привличайки на своя страна някои от тези партии като КОД, ВМРО или НФСБ и вкарвайки ги в собствените си листи при следващ вот.

7. Мрачният хоризонт пред БСП

Снимка: БГНЕС

475 хил. гласа по-малко и за пръв път изпадане до трета политическа сила от 2001 г. насам - това е кратката и болезнена равносметка пред БСП в момента. Когато през 2016 г. Корнелия Нинова взе лидерския пост от Михаил Миков, социалистите мислеха, че вече са преминали най-голямото си дъно. И не бяха прави.

Всяко нормално партийно ръководство би хвърлило оставка в такъв момент, като Изпълнителното бюро на партията вече го направи. Не и лидерът Нинова. Вместо това тя зае позиция, според която избори за лидер сега само ще задълбочат проблемите и ще доведат до още по-голям спад на гласовете, ако се стигне до бърз нов парламентарен вот. 

Тя изтъкна още, че резултатът ѝ не бил съвсем провал, защото в момента няма как Борисов да управлява и да сформира правителство. А за да отмести темата от себе си, включи атакуващ режим по въпроса с концесиите, предложи подкрепа на Слави за общи действия срещу ГЕРБ и пусна приближените си да обясняват колко лош сценарий за партията ще е, ако тя подаде оставка. 

Истината е, че именно водачеството на Нинова е причината БСП да се намира в този нокдаун в момента. С цената на много конфликти и отстранени лица тя взе цялата власт в партията, като същевременно с това подчини цялата политика на социалистите на това да бъде контра на ГЕРБ и на Борисов. 

Буквално в продължение на години голямата част от политическото говорене на червените беше срещу управляващите, а позитивните послания и собствените предложения минаха на много по-заден план.  

По време на предизборната кампания от БСП се опитаха да смекчат този тон, но твърде късно и твърде неумело. А резултатът сега е налице. 

Големият въпрос в БСП е дали "другарите" там ще успеят да изтръгнат властта от ръцете на Нинова, или тя ще продължи своята линия на действие. 

Тук голяма роля ще има и това какъв ще е животът на 45-ото Народно събрание, както и каква роля ще имат социалистите в него. Защото колкото и търпение към провалите да проявяват на "Позитано" откакто Нинова е на власт, в един момент то ще пресъхне. 

Най-четените