Трима обвинени в хулиганство за акцията в метрото на Софийския университет, което спря движението по линиите за няколко минути. Сред тях бивш депутат и енергиен експерт, член на Стратегическия съвет на президента.
Конкретната акция се случи на фона на призивите на част от протестиращите за организиране на национална стачка и преминаване на протестите в нова фаза. Вероятно това е била и идеята зад натискането на паник бутона в метрото.
Въпросът е доколко адекватно е подобно нещо като форма на протест, особено в настоящата ситуация.
Реално самото спиране на метрото не доведе до кой знае какви ексцесии. В рамките на няколко минути всичко отново вървеше по план, а пътниците продължиха по пътя си с минимално закъснение. Самият акт като знак на протест обаче остана, а реакциите спрямо него са смесени.
Никой не може да оспори факта, че протестите като цяло целят да постигнат някакво обществено неудобство - блокират се улици и булеварди, вдига се шум и се показва социална активност. Заради това дадени граждани трябва да търсят алтернативни маршрути, за да стигнат до исканото от тях място. Това е просто базата - протестът върви ръка за ръка с определени неудобства за околните, които до определена степен могат да бъдат пренебрегнати.
Къде обаче се тегли линията на приемливото? Зависи от много неща - дали социалното недоволство е достатъчно голямо, какви са формата и характерът на протестите, които се провеждат, и най-вече - дали е в духа на самото обществено настроение в момента.
За социалното недоволство реално еднозначен отговор все още не може да се даде. Според "Галъп" протестите в момента са подкрепени от 58% от хората, но дали всички те са еднакво гневни и биха подкрепили акция, която да спре метрото, което действително се разглежда като предмет на националната сигурност?
Именно тази специфика прави нещата по-сложни. Когато говорим за нещо толкова сериозно, че да бъде намесен въпросът за националната сигурност, трябва да се пипа наистина внимателно. Историята познава достатъчно примери за истински терористични актове, извършени в метрото, за да се гледа на подобни акции в подземната железница най-малкото като безвкусни.
Да стигаме обаче чак в обвинения в тероризъм и терористични практики е несериозно.
Другият по-важен момент обаче е, че на фона на сегашните протести, подобен ход изглежда странно и не особено на място. Протестите, в по-голямата си част до момента, са напълно мирни. Разчитат на събиране на граждани, които призовават за оставка, на забавни и оригинални плакати и на мирно послание. Най-много някой от плакатите да е малко по-груб и нечия душевност да е била засегната.
Поставен на този фон, подобен единичен акт на демонстрация срещу правителството със спирането на метрото изглежда просто неподходящо.
Някой вероятно би казал, че това е начинът да се премине към следващо ниво на стачка и гражданско неподчинение с блокиране на улици, метро, градски транспорт и т.н., но подобно нещо така и не се случва (поне към момента).
С други думи, този акт не беше катализатор за ексалация на протестите, а просто не беше на място.
На място би изглеждал, ако на фона около него имаше стачки със затваряне на ключови кръстовища, блокиране на градския транспорт, евентуални сблъсъци с полиция и т.н. Подобно нещо обаче изисква не само по-високо ниво на агресия, но и много по-високо ниво на вътрешна организираност сред демонстрантите.
И макар за някои това може да изглежда като добра развръзка, това съвсем не означава еволюция на протеста. Би означавало единствено радикализирането му с всички възможни последствия от това.
Ситуацията обаче е такава, че поне към момента не личи подобна енергия да има. Най-много да се роди още някой забавен плакат по темата.
Колкото до тримата обвинени за хулиганство за акцията, тепърва ще се види, как точно ще се развие техният случай и ще се стигне ли въобще до съд.
