Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Коалиционни блокове строим всякакви

Коалиционни блокове строим всякакви Снимка: БГНЕС
Коалиционни блокове строим всякакви Снимка: БГНЕС

Патриотичните формации подготвят общ блок за явяване на изборите. БСП привиква част от отцепилите се още преди години другари, които вече имат свои партии, за формиране на лява платформа за вота.

Да не забравяме и Жан Виденов, който събира около себе си комунисти и крайни социалисти за една друга лява предизборна коалиция, с която да се борят срещу перестройката.

Голямо строителство на политически блокове пада преди вота, та чак пушек се вдига.

В сряда от "Галъп" публикуваха моментна снимка на електоралните нагласи на нацията и според нея твърде малко засега са се променили предпочитанията на избирателите. Това, което обаче спокойно можем да кажем за изследването, е, че два дни след публикуването си то вече е неактуално.

С обединяването на патриотите и очакваната лява коалиция на "БСП и другари" картината се изменя. И ако тази промяна не е решаваща, тя поне е значителна, тъй като може да даде тласък на социалистите.

Защото тук не става въпрос за просто механично събиране на електорати.

От една страна, всяко едно такова обединение на подобни по идеология формации действа малко или много мотивиращо за избирателите. Най-малкото самите партии няма да си пречат помежду си, разсейвайки вота между различни играчи. Подобно нещо вече видяхме при формирането на Демократична България, които успяха да консолидират вота на градските демократи и това доведе до силен резултат за тях на последните избори.

За обезверената и обезкървена левица подобно обединение не просто е нужно, то е от жизнено значение.

Няма да е лъжа, ако кажем, че едноличното управление на Корнелия Нинова начело на БСП може да се сравни със свободно падане. Нинова успя да постигне най-ниския изборен резултат за партията досега - и като брой гласове, и като брой депутати.

Консолидирайки властта само в своите ръце, тя успя да отблъсне дори части от най-твърдото червено ядро. И по-лошото е, че в партията знаят, че това не е дъното, защото ако се продължава в същата посока, БСП може да се свие дори повече.

Затова и Нинова изигра може би последния ѝ останал коз - събиране на "старата банда" - коалиция с онези отцепници от столетницата, които през годините са се махнали, несъгласни с ръководството на "Позитано" 20. Сега те имат собствените си партии със собствения си бутиков електорат, който чисто механично едва ли би вдигнал резултата на социалистите на вот.

Но самото им присъствие в коалиция с Нинова дава един много по-силен знак, който може да привлече обратно разочарования червен гласоподавател да гласува пак за "партията майка".

Особено на фона на опита на Жан Виденов да вдига комунизма от мъртвите. Около себе си бившият премиер събира стари кадри на БСП, бивши министри и крайнолеви активисти, с които да бори Перестройката.

Макар сама по себе си подобна коалиция да се очаква да вземе сравнително малка част от вота, тя се прицелва в една друга част от ядрото на БСП - онези хора, които продължават фанатично да вярват, че при бай Тошо времената са били ако не Рай, то поне много по-близо до Рая, отколкото сега.

Разбира се, инфантилно е да се смята, че някой може да върне комунизма, та дори и у нас, но все пак от едно известно време се наблюдават опити да бъде позачистен имиджа на Виденов и да се изкара някой друг виновен за кризата от 1996-1997 г. И колкото и нелепо да звучи, има хора, които се връзват на това. А подобен факт е проблем за БСП.

Корнелия Нинова вече изключи възможната колаборация с Виденов и с това обединение със стари фигури на левицата може и да успее да притъпи евентуалния ефект, който неговата крайнолява формация би имала чисто електорално.

Все пак големият проблем пред БСП е, че тя вече не е основната опозиционна партия. Досега те имаха възможност да получават някакви гласове "срещу Бойко" като водещата партия противник на ГЕРБ, но сега второто място се държи от "Има такъв народ". 

Затова новото ляво обединение ще трябва да се помъчи да се обособи като "алтернативата на ГЕРБ", която може да построи правителство. Иначе действително ще подпечата съдбата си на по-малка партия. 

И докато за БСП тази нова коалиция би могла да пресече свободното падане, то патриотичните организации знаят, че това е техният шанс за оцеляване. 

Снимка: БГНЕС

Ако не се съберат сега, шансът да останат извън Народното събрание е огромен, като по този начин ще оставят патриотичната ниша незапълнена. Или по-зле - запълнена от други формации като "Възраждане".

Открай време у нас патриотично-националистическо-консервативния сектор се заема от все повече и повече формации.

Развяването на трибагреници и говоренето за традиции се превърна в бърза писта за събиране на внимание от политиците, като се стигна дотам, че дори БСП тръгна да залита по тази линия (което още повече влоши кризата с идентичността на партията).

Всичко това наводни буквално полето на този род партии и доведе до разлив на гласове.

Допълнително с това в ролята си на по-малък партньор в управляващата коалиция и на партия, подкрепяща правителството, ВМРО, НФСБ и "Воля" събраха доста негативи, още повече, че част от публичната им комуникация беше насочена към това да се дърлят едни с други.

И ако на последните избори ВМРО решиха, че предпочитат да не делят власт с други партии, а да обединят в себе си патриотичния вот, изолирайки останалите формации, то крайният резултат беше шамар в лицето както за тях, така и за останалите, начело с НФСБ.

Не е случайно, че именно ВМРО трябваше да подаде ръка за коалиция сега, за да може Валери Симеонов и хората му да преглътнат този лек "нож в гърба" от дългогодишния им партньор.

Войводите на Каракачанов помнят какво е да си малка, маргинализирана структура на общия фон. За тях годините на възхода на "Атака" бяха жесток удар, от който се съвзеха чак след обединението си с НФСБ на вота през 2014 г.

Сега обаче всички стари обиди трябва да бъдат забравени, ако патриотите искат да останат в голямата политика, а избирателите им да не се разпръснат. 

Истината е, че тези партии може и да се сринат, но хората, които гласуват за националистически формации остават. И техните гласове лесно ще се прехвърлят към следващия по-голям и по-автентично изглеждащ играч. За момента това действително е "Възраждане", които демонстрираха много ясно, че с тези казионни патриоти не биха играли.

Въпросът в случая е дали сега тази нова коалиция на "Българските патриоти" ще може да открие своя идентичност и дали старите междуличностни проблеми няма да избуят отново.

Според ВМРО един от залозите това да не се случи е лидерите да не участват в депутатските листи. Възможно е този подход да проработи, особено на фона на проблемите на Веселин Марешки със съда.

Докога обаче ще продължи това? И няма ли в крайна сметка някой пак да се полакоми за още власт за сметка на останалите? За коалицията това са важни проблеми, които тя трябва да изчисти с времето.

Каквото и да си говорим, много е възможно именно тази формация в състава на един следващ парламент да се окаже в решаваща позиция да даде финалните гласове за една управляваща коалиция. Така че развитието на патриотите трябва да бъде следено внимателно.

До 26 май сигурно ще видим и други обединения за предсрочния вот да никнат като гъби. Тези предсрочни избори дойдоха твърде скоро след изборите на 4 април и за много партии и партийки тежестта от още една кампания ще е твърде голяма.

Затова и в момента тече усилено и забързано коалиционно строителство. Лошото в случая е, че всички знаем, че когато се строи бързо, крайният резултат често е крехък.

Най-четените