Мария Константинова и Виктор Дремсизов притежават онази рядка телевизионна енергия, която те приковава към екрана и не те оставя да смениш канала. Те са лъчезарни и подготвени да обсъждат разнообразие от теми със своите събеседници.
Мария и Виктор така добре се допълват, че няма как да не вземеш дистанционното и да не пуснеш "България сутрин" по Bulgaria ON AIR.
Двамата мислят в една посока, споделят сходни интереси и в същото време се допълват с онова хармонично "движение в дует", което рядко се среща на екран. Неслучайно приятелството им извън студиото е също толкова силно
Малко след началото на новия тв сезон на предаването, пълен с още повече рубрики и богата тематика, двамата разказват как се постига партньорска химия, какво означава добър водещ и кои са те отвъд екрана.
Повече за това четете в интервюто по-долу:
Водите "България сутрин", което си е като живо представление в театъра, пърформанс, случва се само тук и сега, необходими ли са актьорски качества, за да задържате вниманието на аудиторията?
Мария: Според мен не трябва да играем роля, защото това се усеща от зрителите. Важно е да бъдем себе си, да покажем, че сме живи хора и нищо от това, което се случва на всички зрители пред екрана не ни е чуждо, като например да правим грешки.
Това, което изисква работата ни, е винаги да бъдем в кондиция, дори когато не сме, защото зрителите очакват от нас да им се усмихнем сутринта, да им кажем добро утро и с добро настроение да започне денят им. Това, което задържа вниманието на аудиторията е човешкото отношение и смислените теми.
Виктор: Ами, да, има доста допирни точки с театъра. Случват се непланувани ситуации. Хубаво е да можеш с усмивка да излезеш от дадена ситуация, да имаш харизма също е хубаво и е от полза. Така можеш да предразполагаш и гостите. Аз лично се водя от това на мен да ми е интересно и така смятам, че и на хората които гледат ще им е интересно.
Истинската журналистика, може ли нещо да я погуби, AI, или социални мрежи, или нищо не може?
Виктор: Журналистиката може да я погуби липсата на етика. Социалните мрежи са плод на това какво хората пишат в тях. В Интернет можеш да намериш много вдъхновяващи истории и примери за доброто и много подвеждаща информация. Изкуственият интелект може да е полезен, но както всяка нещо, ако се използва злонамерено, може да бъде и опасен. Най-важното правило е информацията да се проверява от три независими източника.
Да имаме винаги критично мислене и да не приеме всичко за чиста монета. Така, както в реалния живот когато си купуваме нов телефон, правим проучване колко ще ни струва от магазин за телефони, колко ако сключим договор с мобилен оператор и колко ако го поръчаме онлайн. След тази проверка ние взимаме своя информиран избор, хубаво е така да правим и с новините и информацията.
Разбира се, това не е гаранция, че няма как да бъдем подведени, но все пак ще сме направили поне минималното, за да имаме своя информиран избор.
Мария: Изкуственият интелект все по-осезаемо влиза в нашия живот и се настанява трайно в почти всяка една сфера, включително и в журналистиката. Ние в "България сутрин" от повече от година вече работим с помощта на ко-водещ, създаден с изкуствен интелект, който по-скоро ни помага, отколкото да ни пречи и да ни създава трудности, но разбира се преминава през контрола на нашите продуценти, което е много важно, защото не можем да си позволим да представим на зрителите нещо непроверено.
В този смисъл мисля, че трудно изкуственият интелект може да погуби истинската журналистика, защото винаги ще има нужда от жив човек, който да може да разсъждава, да наблюдава, да прави изводи, да чувства, да изпитва емоции, за да задава адекватни и смислени въпроси, да слуша събеседника си, което е 50% от разковничето на един добър разговор.
Колкото и да се усъвършенства и с каквато и база данни да разполага изкуственият интелект, според мен няма да може да измести човека в неговата същност. Така, както интернет и социалните мрежи не изместиха и не заличиха телевизията.
Смятам, че това, което ще се изисква от нас за в бъдеще, ще бъде да се научим да работим с изкуствения интелект така, че той да носи позитиви в работата ни, а не да търсим неговите негативи. Както обичам да казвам ние, хората, ще сме тези, които ще му поставяме граници. От нас зависи докъде и доколко ще го допуснем.
Какви качества са нужни, за да си добър водещ?
Мария: Добрият водещ на първо място трябва да умее да слуша, да оставя събеседника си да каже своята гледна точка, своята теза. Не харесвам агресивното и нахално поведение във водещите. Според мен това не отваря врати, а точно обратното затваря възможността гостът да поиска да сподели.
Зад добрият водещ стои солидна подготовка, която е в основата за това той да проведе един добър разговор. Без подготовка не може. Същото е като в театъра, ако един актьор не си е научил текста за даден спектакъл, как ще излезе на сцената ?
Вярвам, че в добрата подготовка се крие ключът към добрия разговор. Добрият водещ трябва добре да познава събеседника си, да е прочел всичко за него, за да е напълно наясно кой стои срещу него, каква е неговата квалификация, експертиза и какво може да очаква от него.
Добрият водещ не бива да подценява темите и гостите си, дори и те на пръв поглед да изглеждат лежерни и не толкова сериозни. Всеки гост и всяка тема в предаването заслужава уважение и отношение. Добрият водещ трябва винаги да се поставя на мястото на зрителите - какво те искат да чуят, какво те искат да попитат.
Съвкупност от качества са необходими на един журналист, за да стане добър водещ, но също така не бива да се забравя да се оглежда и в опита на други колеги, не за да се сравнява с тях или за да ги копира, за да си взима най-доброто и да се учи. Защото любопитството е това, което описва професионалния характер на добрият водещ и журналист.
Виктор: Не знам дали има рецепта за добър водещ. Тук ще дам пример като с правенето на баница - едни обичат да има повече сирене, други искат с точени кори, трети искат да е вита баницата. Добрият водещ е строго индивидуално и всеки има различен типаж, който харесва.
За мен може би това, което е задължително е водещият да изслушва събеседниците, да не забравя, че хората искат да чуят човека, който е поканен, но ролята на водещият е да направлява разговора, да задава въпросите и да поддържа разговора жив, да не се превръща в монолог или в минути за лична реклама на човека, който дава интервю.
Мария, ти си известна и с опита си в спортните танци, с кой партньор си танцувала най-много, кой танц ти е любим от латиноамериканските, и стандартните?
Мария: За съжаление малко време тренирах заедно с партньор, това беше един мой съученик от гимназията - Георги, но не успяхме да стигнем до момента да се подготвяме за състезания, всеки пое по своя път. Иначе любимият ми танц от латиноамериканските е румба, защото е бавен, нежен, романтичен, има грация във всяко движение, изключително чувствен танц.
Естествено най-любопитно е, кои сте вие като хора, отвъд амплоато, с което зрителите ви виждат - с тях сте всеки ден, но какво не знаят за вас?
Виктор: Не мисля, че има голяма разлика от Виктор в студиото и образът извън прожекторите. Да, вратовръзката остава в гримьорната. За себе си мога да кажа, че много обичам да пътувам. Обичам да снимам, любител фотограф съм. Това, което не знаят зрителите и читателите е, че много обичам да шофирам.
Слушам силно музика в колата, пея, но така наистина си почивам и презареждам. Обичам екстремните преживявания, да предизвиквам себе си. Успях да се кача на най- високите върхове у нас. Опитвам се всяка година да добавям по един връх в списъка си с гледки. Бях на връх Мусала, връх Ботев, връх Вихрен, връх Мальовица и още много други. Планината ти дава много и наистина те презарежда.
Какво бихте променили в медийната среда у нас, а и по света, ако имахте неограничена власт?
Мария: Бих променила реда, в който ни съобщават новините - да започват с нещо позитивно, защото светът, в който живеем, така или иначе ни залива с негативни новини и нещастни случки, затова ми се иска когато си пуснем новинарските емисии те да започват с добра новина. Колко по-хубаво ще бъде това да стане традиция?! Вярвам, че може!
Виктор: Бих дал още по-голям път на младите. Бих поискал повече време за култура с цел образование, повече зрителите да са част от магията на телевизията. Бих се опитал да върна зрителите като участници в това, което се случва. Както едно време се обаждаха да си кажат кой какво мисли и какво го притеснява.
Затова приветствам много нашата платформа за сигнали "ХелпБук". Там хората подават своите сигнали, разказват за своя проблем и така през нашия ефир и през платформата сигналите достигат до конкретните институции.
