Едва се разчу, че част от музикантите на свободна практика ще получат компенсации от държавата и в социалните мрежи се завихри циклон от коментари.
Ябълката на раздора са едни малко над 4 милиона лева, които от държавната хазна ще се влеят в джобовете на независимите музиканти и които събудиха и иронични, и нападателни мнения.
Извън дежурното "браво" и още по-дежурния хейт обаче се появяват няколко любопитни въпроса. Първо, музиката ли е най-важното изкуство по време на криза с пандемията, че държавата така старателно обгрижва и поп, и естрадния жанр, и второ, по-важното, на кого и при какви условия ще помага правителството. А, да - и защо чак сега властите обърнаха внимание на една група работещи творци, останали извън действащите мерки за социално подпомагане от близо година.
От началото на пандемията музикантите твърдят, че България е единствената държава в Европейския съюз, която не е изработила механизъм в помощ на творците на свободна практика, но месеци наред нито едно от ведомствата не откри метод за компенсация за тях заради затворените заведения.
Само ден след старта на предизборната кампания обаче въпросът бе скорострелно уреден от премиера Бойко Борисов. Близо 1000 музиканти щели да получат по 4350 лв. (сумарно 5 минимални работни заплати с осигуровките към тях) еднократно подпомагане за периода, в който музикалния бранш не работи.
И от тук започва цялата олелия. Естествено, ощетените, останали без доходи в продължение на месеци заради локдауна, имат нужда от подкрепа, за да оцеляват физически - да си платят сметките, да си купят храна. Но без ясно описани критерии, които да покажат принципа за изразходване на средствата, помощта ще е компрометирана. А без описване на каналния ред за отпускане на компенсации, обещанието за пари прилича на популизъм.
Нещо повече, създава се и усещане за несправедливост, тъй като социалното и икономическо министерство от началото на карантината дадоха да се разбере, че ще отпускат пари само на коректните данъкоплатци.
Почти всички мерки на правителството за справяне с последиците от локдауна и карантината бяха обвързани с плащането на данъци, което даде категоричен сигнал, че хората, които са в тежест на осигурителната система и са укривали доходи, няма да бъдат поощрявани.
Не е достатъчно само да се упражнява една професия, за да се финансира на калпак. Трябва да се плащат данъци, осигуровки, да се пускат фактури и така нататък. Някои бягат от тези отговорности и не е честно да се обръщат към държавата, щом не са имали взаимоотношения с нея до момента на кризата.
Големият проблем с отпуснатите средства за независимите музиканти не е дали ще се дава, а как ще се дава.
Освен обещанието на премиера във фейсбук профила му, липсва точна информация за начина, по който музикантите ще кандидатстват за тази помощ, както и за условията, на които ще трябва да отговорят, за да бъдат одобрени. Така представена от министър-председателя помощта изглежда меко казано неясно.
Евентуално, парите ще бъдат отпуснати към Министерство на културата и Национален фонд "Култура", които ще заложат параметрите за кандидатстване, и евентуално, обезщетените свободни музиканти ще са 1000, ако отговорят на зададената рамка. Но преди обсъждането в Министерски съвет, не може да търсим критерии.
Правителството ни постави пред свършен факт с оскъдна информация, което наложи дълги и широки обяснения от страна на музикалната гилдия, че не, парите няма да се отпускат по списък, и не, "сивият сектор" няма да получи компенсации. А изпълнителите, които се подписват в отвореното писмо като Рут Колева, Владимир Ампов-Графа, Михаела Филева и Любо Киров дадоха дума, че няма да кандидатстват по програмата, тъй като по стандартите на публичния отзвук водят доста приличен начин на живот.
Любо Киров и Рут Колева подчертаха, че в исканията на гилдията плащането на данъци и осигуровки е поставено като условие, както и задължителната творческа биография, за да не може всеки случаен човек да се самопровъзгласи за музикант в нужда.
Предложението им за компенсации в размер на декларираните доходи е било отхвърлено, а старият механизъм в подкрепа на независимите творци е отпуснал средства само за хората с декларирани доходи под 1000 лв. Тоест, останала е една ниша от музиканти, които в продължение на месеци живеят от заеми и спестявания.
Но докато помощта за независимите творци действа и според данните, посочени в Национален фонд "Култура", със средства от нея са подпомогнати 322 души, 60 от които - поп музиканти, обещаните от Борисов пари остават неизвестно уравнение.
1000 музиканти ще получат 5 работни заплати накуп, без да се предостави повече яснота по въпроса, си звучи като теглене на печелившите от лотарията. И управляващите, и музикалната гилдия би трябвало да са наясно, че за данъкоплатеца като електорална единица и човек, внасящ средства в държавната хазна, липсата на прозрачност при раздаването на държавни пари никак не изглежда добре.
Казусът с независимите музиканти провокира буря от конфликти и неясноти, но едно е сигурно - категорични правила трябва да има както за обикновения гражданин, така и за популярното телевизионно лице, което иска пари от държавния бюджет. Защото в противен случай се създава впечатлението, че чудеса у нас се случват само около избори.
