Да обясняваш, че ваксините срещу коронавирус са "чудовищен социално-инженерен експеримент" или "експериментална течност", а да си ваксиниран, е малко като да си редовен посетител в сайтове за възрастни и да упражняваш ръкоблудство, а същевременно публично да пропагандираш "Мастурбацията е грях!".
Ще простите цветистия пример.
Нещо такова наблюдаваме около темата с ваксинираните депутати от партия "Възраждане", която иначе сее съмнения във ваксините и се обявява срещу зеления сертификат.
Извадени от зоната на комфорт на това да са бройка зад гърба на лидера си, докато той дава интервюта или пресконференции, тези депутати малко се оплетоха по линията думи-действия-думи, а след това някои от тях обясниха решението да се ваксинират с "натиск от семейството" и за "спокойствие" на същите тези семейства.
Но на всеки може да се случи да се оплете в думите си. Особено когато повтаря заучени наизуст партийни мантри, които рязко се разминават със собствените му действия. Все пак изскачат въпросите:
- Ако наистина вярваш в определението "чудовищен социално-инженерен експеримент", не би ли следвало да можеш да устоиш на "натиска" на роднините, вместо да се подлагаш на този "експеримент"?
- И как така за "спокойствие"? Че ако е толкова страшно, толкова "чудовищно" да се ваксинираш, спокойствието не би ли следвало да идва от спазване на личната (по-скоро партийната) позиция, а не точно от обратното?
- Ако не си убедил собственото си семейство в идеята за "чудовищния експеримент", как се очаква да убедиш обществото?
И други такива. Ясно е, че вместо да се чуят подобни пояснения, ще четем и слушаме мантрата, че "Възраждане" не е срещу ваксинирането, а срещу ограниченията и мерките на база зелен сертификат.
Каквото и да мислите за партията, не може да им се отрече, че внимателно градят комуникацията си. Реториката им наистина не включва ясно призива "Не се ваксинирайте".
Вместо това минава между капките чрез гръмки определения за ваксините срещу коронавирус, но без да призовава към конкретно (без)действие. Така партията си измива ръцете от отговорност за това какво са решили да правят слушащите я - да се ваксинират, или не. Но там, където семето на съмнението е посято, заголено рамо за ваксина едва ли ще се появи.
Това ни връща към примера от началото - в него самозодоволяващият се лирически герой не казва направо "Не мастурбирайте!", а посочва, че "Мастурбацията е грях". Т.е. лошо е, ама си е личен избор. Включително и за самия него.
Това, срещу което "Възраждане" открито са против, е зеленият сертификат и даването или ограничаването на права на база имаш или нямаш такъв. Позиция, която намира почва както сред (на теория) лишените от кафенета и молове анти-ваксъри, така и сред тези, чиито бизнеси бяха ощетени от противоепидемичните мерки.
От тази гледна точка, може би по-силен пример щеше да бъде репортаж за депутат, засечен в мол, където се влиза само със сертификат. Знаете ли кое щеше да бъде същото? Че в рамките на няколко дни и това щеше да се забрави, най-вече сред редиците на вече подкрепящите партията.
Ако бъдем реалисти, репортажът на bTV едва ли ще промени нечия вече изградена позиция - и за ваксините, и за "Възраждане".
От самата партия дори се хвалят, че заради репортажа са се увеличили запитванията от граждани във връзка с предстоящия им протест срещу зеления сертификат. Дали е вярно, дали не - няма как да знаем, но със сигурност има такива, които са разбрали за този протест именно от историята за ваксинираните депутати. Няма лоша реклама, казват...
Опортюнизмът в политиката не е ново явление. Напротив, когато има някаква проява на недоволство или страх сред обществото, логично е да се намери кой да извади седлото и юздите и да обязди случващото се с цел политически дивиденти. Повечето партии, които влизат във - а понякога дори взимат - властта, се появяват, развиват и успяват на този принцип.
По-сложно е, когато се яхва тема, свързана с общественото здраве - не само на недоволните, но и на всички около тях. Тогава изскача въпросът оправдава ли целта (властта) средствата, които политическата сила използва?
И лицемерие ли е да говориш едно, а да вършиш друго?
И като сме почнали с въпросите: какво щеше да е отношението към ваксините - и евентуално зеления сертификат - у нас, ако бяхме внесли руската "Спутник-V"?
Но това са просто въпроси. Сега се чувствайте свободни да отидете да ръкоблудствате, преди някой да е заел политическа позиция дали трябва, или не трябва да го правите.
Тогава какви репортажи ще има!
