Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мерките са ни хубави, но трябва и да се спазват

Няма нужда от заплахи с нови рестрикции, стига да затегнем контрола над вече съществуващите Снимка: БГНЕС
Няма нужда от заплахи с нови рестрикции, стига да затегнем контрола над вече съществуващите

Кога ще връщаме мерките?

По-притеснените си задават този въпрос всяка сутрин, след като чуят броя на положителните проби за изминалото денонощие. Друга немалка част от обществото признава, че се тревожи за пандемията, но като че ли не иска завръщане към положението от март и април месец.

Здравният министър Кирил Ананиев също се колебае в своите възгледи за борба с вируса.

В началото на май месец с благословията на Националния оперативен щаб започна постепенно завръщане към обичайния ритъм на живот, но заедно с това Ананиев уточни, че ако три поредни дни отчитаме по над 100 заразени на ден, строгите мерки се връщат. Тогава думите му звучаха повече от разумно, а числото сто ни се струваше твърде високо.

Месец по-късно ситуацията е доста различна. Не, вирус още има, но министърът на здравеопазването вече вдигна границата, след която, както самият той заяви, ще се върнат "някои мерки". Кои точно - Ананиев не посочва.

По този начин думите му се присъединяват към потока от противоречива информация в публичното пространство, където едновременно циркулират както крайно притеснителни новини около новия щам на коронавируса, така и успокояващи думи, че ситуацията далеч не е толкова страшна.

В цялата тази какафония от данни и диаметрално противоположни мнения на различни специалисти изказванията на Кирил Ананиев не просто са излишни, но и са вредни - както за уплашените и притеснените, така и за тези, които са уверени, че вирусът е надценен и рестрикциите са ненужни.

Три Д - дистанция, дезинфекция и дисциплина - са най-важни за справяне със заразата, казва доц. Ангел Кунчев и прибавя към тях и едно К - контрол.

Тоест, далеч по-разумно е да се приложи контрол дали се спазват вече готовите разпоредби и да се популяризират още повече сред хората, отколкото през няколко седмици да долитат закани за "затягане", всеки път след различна, по-голяма от предходната цифра.

Свидетели сме, че именно контролът и дисциплината се оказват най-слабите звена в стратегията за ограничаване на пандемията в България, а оттам идват и плашещите статистики.

Вместо периодично и напълно напразно да се обещава връщане на част от мерките, логично е да се следи дали настоящите такива се следват съвестно и неотлъчно. В градския транспорт обаче е все по-лесно да се пътува без маска и от ден на ден все повече хора смятат, че това е напълно приемливо, напук на издадените заповеди къде маската е задължителна.

Супермаркетите (с малки изключения) отдавна забравиха какво е да пускаш ограничен брой клиенти с цел да няма струпване на хора в магазина. Ресторантите си правят оглушки и дезинфекцията се извършва на добра воля. Дистанцията пък е тема на съвсем отделен материал и ще се ограничим с констатацията, че тя е мираж и за неспазването ѝ сме отговорни самите ние.

Така че когато вече готови мерки не се изпълняват, не се мислят нови, по-строги - коригира се поведението по настоящите.

В противен случай всички изказвания за "живот с вируса", които идват от здравното министерство и специалистите от оперативния щаб, се превръщат в празни приказки, а всяка заплаха за затягане на мерките - в още по-празни заплахи.

Най-четените