Текстът е базиран на публикации от страницата на историка д-р Александър Стоянов във Facebook. Препубликуваме ги с негово позволение. Заглавието е на редакцията. Още публикации на историческа тематика може да намерите в сайта на Стоянов "Да поговорим за история".
Няколко въпроса около случващото се в Иран, които си струва да си зададем.
1. Какво се е случило през нощта всъщност?
Американски бомбардировачи Б-2 са извършили операция, която САЩ и Израел са тренирали преди около година. Комбинация от израелско разузнаване и американска технология са позволили нанасяне на прецизни удари върху три ключови ядрени инсталации - във Фордо, Натанз и Исфахан.
Пуснати са общо 14 бомби от вида ГБУ-57 А/Б МОП и са изстреляни 30 ракети "Томахоук", пуснати в действие от американски подводници. Различни източници споменават за различни резултати, но от Вашингтон са категорични, че трите ирански инсталации са ликвидирани.
Иранските медии настояват, че "инсталациите са били опразнени преди месеци", което е по-скоро опит за замазване на положението. Факт е, че минути след ударите върху Фордо, е започната евакуация на населението в околните населени места, което изключва възможността в инсталацията "да няма нищо от месеци".
••• Тук разказваме за ескадрилата бомбандировачи B-2:
2. Хубаво ли е че инсталациите са ударени?
Ликвидирането на иранската ядрена програма е несъмнено добро развитие за Близкия Изток. Държавата Иран с настоящото си лидерство се превърна в лидер за терористични организации и основен дестабилизиращ фактор в региона. Ликвидирането на ядрената й програма е, по мое мнение, ход в правилната посока.
Въпросът е какво следва от тук нататък - дали Иран ще седне на масата за преговори (надявам се), или ще се опита да покаже мускули и ще започне да използва балистичните си ракети и верните си милиции, за да атакува американските обекти в Ирак, както и нефтените инсталации на Саудитска Арабия.
3. Започва ли Трета световна война?
Не. Ударите снощи няма да доведат до Световна война сами по себе си. Всякаква по-нататъшна ескалация ще е свързана с определени нови действия на Иран, но Техеран няма подписани договори подобни на НАТО, които да гарантират намесата на трети страни.
Дори договорът подписан с Русия онзи ден не включва ангажимент Москва да защитава Техеран в случай на военни действия.
4. Защо дипломатически и политически американските действия могат да се окажат проблемни?
Като водеща глобална сила, поведението на САЩ създава модел на действие, който се следва и копира от останалите държави. Комбинацията от обещания за мир и започване на военни действия показва, че директната, пряма дипломация отстъпва място на политическо двуличие, което е характерно за дипломатическите отношения преди 1945 г. и което довежда света до две Световни войни.
Т.е. не че такова поведение е невиждано, просто резултатите от него са добре известни. Този тип поведение беше рестартиран от Русия в началото на настоящия век и сега САЩ само бетонират новата дипломатическа норма. Тези прецеденти дават възможност на Китай в бъдеще също да използва значителните си възможности по сходен начин, съвсем не в полза на "световното добро".
5. Може ли Иран да стане втори Ирак?
Не. Нито една държава на света няма капацитета да окупира и ефективно да управлява Иран, нито да наложи отвън режим на управление. САЩ го знаят добре. Всякакви военни действия ще се ограничат с нанасяне на тактически и стратегически удари по разни цели в Иран.
Операция на терен с войски в голям мащаб би била грешка. Това не изключва изпращането на ударни екипи от спец части за постигане на конкретни цели или ликвидиране на разни фигури.
6. Възможно ли е убийство на Хаменей?
Да. Израел са поставили този въпрос на масата от известно време. За сега САЩ са против. Убийството на най-значимият шиитски духовник би изпратило вълни из целия Близък изток. Аятолахът не е папата, но има определено влияние над шиитите по света.
Той не е просто водач на Иран но и изключително авторитетна фигура в една от световните религии. Смъртта му в случая би го превърнала в мъченик и символ, което не би било от полза нито за Израел, нито за САЩ.
Въпреки това възможността да бъде отстранен е съвсем реална - въпросът е стратезите в Тел Авив и Вашингтон да претеглят плюсовете и минусите и дали са готови да живеят с последиците.
••• Какво може да предприеме режимът в Техеран при ескалация на конфликта разберете тук:
7. Какво следва?
Опциите са няколко:
А) Иран сяда на масата за преговори и приема повечето условия на САЩ и Израел;
Б) Иран изстрелва ракети и насъсква милициите си срещу американските и израелски бази в Близкия Изток. Това води до нова ескалация и удари от страна на САЩ и Израел по ключови ирански обекти, както и срещу определени лица от командването на иранските сили.
В) Започват преговори между Тел Авив и Техеран, но в техния ход се получават нови ескалации, тъй като и двете страни искат да преговарят от позицията на силата. Това обаче може да не доведе до американска намеса, ако Иран се въздържа от удари по американски цели.
***
За последен път Иран е окупиран от чужди войски през август 1941 г., когато Британия и СССР изпращат войски там като напомняне към шахът да не подкрепя Германия. Окупацията относително минава мирно и между нея и настоящите действия на САЩ и Израел не бива да се правят паралели.
Иран днес няма нищо общо с държавата от преди 85 години. Нито като население, нито като армия, нито като техническо развитие и съюзници.
Една инвазия днес би била стратегическо самоубийство за Вашингтон. С терена на Афганистан и население колкото на Турция, Иран е територия, която нито една чужда държава не би могла да завладее и управлява.
Перспективата за дълъг конфликт и капитулация минава само през кървава многогодишна война, в която ще загинат милиони, а хуманитарната криза ще разклати целия свят.
Въпреки ударите днес, в дългосрочен план САЩ и Израел нямат много полезни ходове. Единственият добър за тях изход би било падането на ислямисткия режим и замяната му с някакъв светски авторитаризъм по турски образец.
••• Изявлението на Доланд Тръмп след американската атака прочетете тук:
