Израелската армия използва широк набор от оръжия от началото на своята бомбардировъчна кампания срещу Иран на 13 юни.
Има обаче едно, което само и единствено Съединените американски щати биха могли да осигурят, за да може премиерът Бенямин Нетаняху да се доближи до изпълнение на своя ключова цел - пълно унищожение на иранската ядрена програма.
Това е противобункерна бомба с прецизно насочване и тегло от 13,6 тона. Смята се, че единствено подобен тип специализиран боеприпас би могъл да достигне до дълбоко вкопаните в земята центрове за обогатяване на уран във Фордо и Натанз.
По-конкретно става въпрос за GBU-57 A/B Massive Ordnance Penetrator (MOP), която заедно с GBU-43/B Massive Ordnance Air Blast (MOAB) представляват най-мощните конвенционални боеприпаси на САЩ.
Вторият модел е известен като "Майката на всички бомби" и е малко по-добре познат, тъй като вече е използван успешно веднъж през 2017 г. срещу комплекс от пещерни укрития на "Ислямска държава" в Афганистан.
MOP обаче е по-специализирана бомба за разбиване на защитени укрития дълбоко под земята и все още няма случай, при който да е използвана в бойни условия от приемането си на въоръжение през 2011 г.
Корпусът е изработен от специално подсилена сплав с висока плътност, проектирана да издържи на екстремните напрежения от дълбоко проникване преди детонация.
••• Американският президент Доналд Тръмп отправи двуседмичен ултиматум към Иран:
Идеята е бомбата да използва кинетична сила, за да пробие в дълбочина между 10 и 60 метра (в зависимост от вида почва или материал на бункера), след което да детонира 2,4-2,7 тона двукомпонентен експлозив с характеристики за максимална ефективност в ограничени пространства.
Само един модел самолет разполага с възможност да носи толкова голяма бомба и има технологичния капацитет да я навигира в полет - стратегическият стелт бомбардировач B-2 Spirit.
Това е единственият самолет от подобен тип, който би могъл да използва конвенционални или ядрени оръжия от разстояние извън зоната на поражение, тъй като изпълнява мисии на височина 15 000 м и има обхват на полет без презареждане от 11 000 километра.
Цената на един бомбардировач B-2 Spirit е над 2 милиарда долара, което го прави най-скъпия самолет, който е произвеждан досега.
В момента САЩ разполагат с 19 оперативни такива, като обикновено повечето са разположени във военновъздушна база Уайтман в щата Мисури. За последно един от тях изпълни бойна мисия срещу йеменските хути през есента на миналата година.
The B-2 can drop the equivalent of 5 Ford F-350s onto a target.
— 🐺 (@LeighWolf) June 17, 2025
The bomb shown here is a GBU 57 bunker buster weighing in at a robust 30,000lbs.
Not something you want to be on the wrong side of.pic.twitter.com/NnUFV8VVKE
Смята се, че от няколко месеца насам най-малко шест B-2 се намират недалеч от Близкия изток - в британската военновъздушна база на остров Диего Гарсия, който се намира в Индийския океан, на около 4000 километра от бреговете на Иран.
Сателитни изображения на Planet Labs и Maxar от края на март показват бомбардировачите на пистата на миниатюрния остров, както и няколко новопристигнали въздушни танкери и военнотранспортни самолети.
Без да споменава директно бомбардировачите B-2, говорителят на Пентагона Шон Парнел тогава потвърди, че американските военни изпращат допълнителни самолети и "други въздушни средства", за да подобрят отбранителната позиция на Америка в региона.
"Съединените щати и нашите партньори остават ангажирани с регионалната сигурност и са готови да отговорят на всеки държавен или недържавен актьор, който се стреми да разшири или ескалира конфликта в Близкия изток", каза Парнел на 2 април.
Satellite imagery from earlier today by @IndoPacWatch shows 6 B-2 “Spirit” Long-Range Strategic Stealth Bombers with the 509th Bomb Wing, on the tarmac at Naval Support Facility Diego Garcia in the Indian Ocean, a little more than 2,000 miles away from Iran. pic.twitter.com/divXs4o9kb
— OSINTdefender (@sentdefender) April 1, 2025
Срещу какво евентуално трябва да се изправят стратегическите бомбардировачи и техните тежки бомби?
Фордо и Натанз са двете основни и най-големи съоръжения, в които Иран обогатява уран за своята ядрена програма посредством хиляди газови центрофуги. От началото на военните действия Израел бомбардира и двете места.
За Натанз се смята, че е с напълно унищожена надземна инфраструктура, докато във Фордо няма данни за нанесени поражения.
Вероятното използване на B-2 се свързва именно с Фордо, тъй като този ядрен център е далеч по-добре защитен, недостъпен и считан за по-подходящо място за създаване на ядрено оръжие, макар и да разполага с по-малко от 3000 центрофуги в сравнение с около 50 000 в Натанз.
Именно във Фордо през 2023 г. инспекция на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) открива частици уран, обогатени до 87% - ниво, близко до необходимите 90% за оръжие. Според МАAE там също така има най-много количества на 60%, за които са нужни седмици да бъдат обогатени до 90%.
Центърът се намира на 30 километра от свещения за шиитите град Ком, в недрата на една от планините в района. Предполага се, че основните зали с центрофуги са разположени на 80-90 метра дълбочина, защитени с масивни структури от стомана и подсилен бетон.
Няма никаква гаранция, че използването на GOP от бомбардировачи B-2 би било успешно.
Това обаче се разбира като потенциално най-ефективният и възможен вариант съпоставено с операция на специални части, многобройни малки въздушни удари или затрупване на входовете към основния обект.
Различни оценки показват, че една бомба със сигурност не би била достатъчна. Тя може само да отвори кратер - цел за още поне няколко, които да влязат през получилия се отвор и да продължат да "дълбаят" надолу.
Подобен удар изисква изключителна прецизност, точност и координация, тъй като означава, че няколко екипажа на B-2 трябва да действат в пълен синхрон, за да поразят една и съща сравнително малка цел от хиляди километри разстояние.
