Конфликтът между Израел и Иран се разраства и заплашва да излезе извън рамките на Близкия изток.
Едно от основните притеснения е свързано с вероятността за потенциална икономическа криза и трайно разстройване на световните енергийни пазари.
Иран е една от държавите с най-големи залежи на нефт и природен газ, но в случая това не е толкова важното, тъй като страната от години е изолирана в голяма степен от световните пазари покрай тежките международни санкции на Запада заради развиването на ядрена програма.
Разбира се, немалко държави внасят енергийни продукти от Иран. Китай без съмнение е най-големият консуматор. Различни данни показват, че Пекин внася между 1,6 и 1,8 милиона барела дневно от началото на годината. Само че Китай има и други опции, така че да не се усетят твърде много израелските въздушни удари по иранска енергийна инфраструктура.
Това, което може да използва Техеран, е нещо различно. Режимът би могъл да предприеме радикален подход и да блокира Ормузкия проток, през който минават около една трета от световната морска търговия на петрол и една пета от тази на втечнен природен газ.
Ормузкият проток се явява едно от най-ключовите места в Световния океан, що се отнася до морския трафик и търговията. В най-тясната си точка е широк по малко от 30 морски мили и териториално е контролиран от Иран, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Оман.
Представлява връзката на Персийския/Арабския залив с Арабско море и отвъд него - Индийския океан. Той също така е и единственият достъп до Световния океан на Ирак, Кувейт, Бахрейн, Катар и ОАЕ.
Сега Иран има опцията да го блокира и с това да разстрои глобалната търговия. Не е ясно доколко действително подобен ход се разглежда в Техеран, но дори само заплахата за затваряне на протока би могла да повлияе на световните цени на горивата.
Данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за 2023 г. показват, че тогава около 20 милиона барела суров петрол и рафинирани продукти са преминавали всеки ден през Ормузкия проток. Това е около 30% от общата световна търговия с петрол.
По-голямата част от този обем - около 70% - е бил насочен най-вече към Китай, Индия и Япония.
Съществуват алтернативни маршрути, които с нефтопроводи да пренасочат количества към терминали на брега на Червено море, но всичко това означава огромни забавяния и допълнителни разходи.
"Всяка продължителна криза в Ормузкия проток не само ще наруши доставките от ключови производители като Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт, Ирак и Катар - но и ще направи недостъпна по-голямата част от световния свободен производствен капацитет, който е концентриран именно в Персийския залив", предупреждава МАЕ в свой доклад.
Ситуацията при втечнения природен газ е дори по-сложна. Катар е вторият най-голям износител в света, което означава, че блокирането на катарски танкери по пристанищата ще доведе до сериозно смущение на доставките на суровината в глобален мащаб.
Историята познава случаи на кризи в региона на Ормуз.
По време на кървавата война между Иран и Ирак през 80-те двете държави водят и така наречената "танкерна война", като атакуват непрекъснато търговските си плавателни съдове в района.
През 2012 година пък тогавашният президент на Иран Махмуд Ахмадинеджад открито заплаши с пълна блокада на протока заради налагането на санкции от САЩ и Европа.
В по-скорошно време, през 2019 г., имаше случаи с четири танкера, които бяха атакувани с мини край бреговете на ОАЕ. Тогава инцидентите се случиха на фона на засиленото напрежение между Иран и Съединените щати по време на първото президентство на Доналд Тръмп. Вашингтон обвини Техеран, но в Иран отрекоха да имат нещо общо.
Досега обаче никой, никога не си е позволявал напълно да блокира Ормузкия проток.
***
Коментар на Венцислав Божев
Подобен ход на Иран е по-скоро слабо вероятен. В Техеран сравнително често заплашват с налагане на блокада, но така и не са изпълнявали заканата си.
Причините са няколко. На първо място няма да бъде изгодно и икономическият ефект би засегнал режима не по-малко от всеки останал. От друга гледна точка пълна блокада със сигурност ще предизвика пряка военна намеса на държавите от Европа и най-вече американския Пети флот от базата му в Бахрейн.
В Китай също не биха били доволни от подобно сътресение. То ще окаже негативно влияние върху доставките от останалите държави в Персийския залив, с които Пекин партнира. На Китай е необходимо цените на петрола да са в определени граници, за да може страната да поддържа икономиката и индустрията си.
Това, което по-скоро може да направи Иран, е да атакува кораби, които по един или друг начин са свързани с Израел или САЩ. И то ако напрежението с Вашингтон достигне до нивата от първия мандат на Тръмп, а ядрените преговори се провалят окончателно.
За пълна блокада е необходимо много повече. Това би бил инструмент на отчаянието в случай, че режимът в Техеран се почувства действително опрян в стената. Ако аятоласите, начело с върховния лидер Али Хаменей, започнат да губят контрол и се почувстват екзистенциално застрашени от външните фактори.
Още сме далеч от това. Засега.
