Може ли светът да заспи зимен сън, докато кризата с коронавируса отшуми? И СЗО, и българският Национален щаб, и всякакви други медицински организации се обединяват около мнението, че най-сигурната стъпка за прекъсване на пандемията е социалната изолация и стоенето вкъщи.
Приятелите ви го казват, медиите го казват, правителството го казва, опозицията го казва. Самотата ще спаси света!
Възможно ли е обаче всички като един модерен Хенри Дейвид Торо да се оттеглим, макар и не сред природата, в своя личен малък свят и да изчакаме там свършека на заразата? Дори и работата от вкъщи да е опция, подобно нещо е почти невъзможно за постигане, особено когато става дума за един малко по-дълъг период от време.
Със или без зимен сън, светът продължава да се върти. Всички мерки за борба с коронавируса са посрещнати донякъде с разбиране, донякъде обаче с онова голямо "Но".
В един или друг момент (надяваме се възможно най-скоро) тази криза ще приключи, а след нея ще се дебне друга - финансов срив, който има потенциала да събаря икономики, стига да не се приложат мерки срещу него.
С други думи, не може да очакваме бизнесът, който ни храни, да престане да работи.
Нещо повече, много от сегашните мерки за борба с вируса зависят пряко от работата на много хора - медици, полиция, работещи в производството и т.н. Затова и толкова много хора просто не могат да си останат вкъщи.
Каквито и мерки да предприемат държавите за стимулиране на икономиката и подкрепа на бизнеса, някои фирми не могат да си позволят просто да спрат да работят, защото това ще означава да претърпят съкрушителни загуби. От тях се изисква да ангажират поне част от служителите си и те да ходят на работа.
Късметлии са тези, които действително могат да си позволят работа от вкъщи, но техният брой, на фона на цялото, далеч не е толкова голям.
Други служители, колкото и неприятно и несправедливо да звучи, са изпращани у дома в неплатен отпуск с единствената утеха, че е по-добре така, отколкото безработни. И колкото по-дълго продължава карантината, толкова по-засегнати са те.
Каквото и да си говорим, само у нас данните от Министерството на финансите от миналата година показват, че близо 80% от хората в България изкарват чисто до 900 лева на месец. Колко спестявания могат да си позволят те? И пак, ключовото тук е "до 900 лв." - в една значителна част това са хора, работещи на минималната заплата.
Ако за медицината и фармацията идеята тази криза да приключи до 2-3 месеца звучи като оптимистична, за тези хора 2-3 месеца е смазващо много време, което може да е решаващата крачка към изпадане в бедност.
Тези дни премиерът Бойко Борисов коментира, че държавният резерв твърде лесно може да се стопи и да изчезне, ако правителството реши да харчи с лека ръка, като допълни, че не желае да тегли нови държавни заеми и да утежнява по този начин ситуацията за следващите години.
Разбира се, няма как да знаем какви нови кризи ще крият въпросните следващи години. Но може ли да сме сигурни, че предприетите до момента мерки от страната ще са достатъчни да запазят бизнес достатъчно жизнен, за да не изпадне страната в криза?
Положително е да се говори за отговорност и оставане вкъщи, но тъжното е, че това е мярка, която и България, а и светът може да си позволи до време.
И "зимният сън", ако въобще можем да говорим за такъв, ще е доста кратък и доста ограничен.
За останалите - маски, ръкавици, редовно миене на ръцете и надеждата, че с малко късмет вирусът ще те подмине.
