Понеделнишкият брифинг на главния прокурор Иван Гешев пред журналисти може и да изглежда като сритване на кошера на съдебната система у нас.
Бяха споменати имена, бяха изречени тежки думи... Главният прокурор стигна дотам да цитира неназовани приятели и политици жени, които са му се извинявали за това, че са искали оставката му.
Самият той много демонстративно отказа да я подпише и я скъса на парчета, преди да започне разказа си за това, което сам определи като "политическа мафия", пъхаща ръцете си в българското правосъдие.
Едно не може да се отрече на Гешев - има подход към драматичното. Но това не е нещо, което да не знаем.
Още от времето, когато говорехме за потенциалното хакване на пръскачките пред Народното събрание, а главният прокурор обясняваше, че това би било акт на тероризъм, хванахме идеята, че той има вкус към по-експресивната лексика.
Ако сега погледнем отвъд тежките думи, които Гешев отправи, никъде не се вижда онова, което би следвало да се очаква от един прокурор - още повече ако е главен. А именно - няма солидно дело, подплатено с доказателства и показания.
Има политическо говорене срещу политическата намеса в съдебната система у нас.
Не че някой в тази страна има каквито и да е съмнения, че политиката е намърдала ръце до китките в случващото се в правораздаването.
Все пак не сме забравили изтеклия запис на разговор за това кой си е избрал един главен прокурор. Нито ще се забрави така лесно безалтернативния избор на самия Гешев на поста на фона на сериозни граждански протести.
И именно тук се крие "ключът от палатката" - проблемът в съдебната система у нас никога не е бил в имената на хората вътре.
Дали главният прокурор ще се казва Гешев, Сарафов, Филчев или ще е някой Иван Иванов, не е от толкова голямо значение, защото отвъд лицата виждаме един запазващ се модел.
Проблемът е, че постът на главния прокурор не предполага никаква реална отчетност. Проблемът е, че законите и самата ни Конституция не предлагат защитни механизми, ако главният прокурор бъде политически овладян и действията му се определят от външни интереси - така, както някои от партиите твърдят, че се случва у нас от години.
Проблемът е, че през годините имаше редица червени лампи за това, че в прокуратурата има проблеми - върнати дела заради недостатъчно добре построено обвинение, липса на резултати по ключови случаи, падания на присъди на по-горни инстанции при други знакови дела...
Не е случайно, че толкова пъти оставката на Иван Гешев, а преди това и на неговия предшественик Сотир Цацаров бяха искани публично и с протести.
За да стигнем до сегашния момент, в който прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) най-накрая заговори за предсрочното отстраняване на главния прокурор, но с мотиви, които съвсем не засягат горните проблеми.
Членовете на прокурорската колегия на ВСС смятат, че той е уронил престижа на съдебната власт, заблуждавайки, че децата му са били с него в колата по време на експлозията край кортежа му на 1 май. Оттам също така посочват, че той е извършил тежко нарушение, като е наредил участието на израелския експерт в процесуалните действия по разследването.
Само че въпросният експерт е бил заведен на място от зам.-шефа на Националната следствена служба Ясен Тодоров в ролята на външен наблюдател, който да даде второ мнение. А Софийската градска прокуратура отрича официално да е допускала въпросния израелски експерт до разследването.
Колкото до първия мотив - уронването на престижа на съдебната власт, той зависи от това ВСС наистина да може да докаже, че Гешев целенасочено е подвел своя заместник Сарафов за това, че децата са били в колата по време на експлозията.
Затова и ако се стигне до действителното отстраняване на главния прокурор от поста му, особено след сегашната му медийна изява, ще остане усещането, че е бил махнат не заради работата си, а по политически причини.
И нещо повече - това ще е просто повърхностна промяна, която сменя човек, но игнорира проблемите отвъд личността на главния прокурор.
Защото колкото и Иван Гешев да се гордее, че стои начело на това държавно обвинение, колкото и успехи в битовата престъпност да сочи като символ на здравата си работа, има нещо, което липсва - успехи в знаковите дела, които би трябвало да определят престижа на прокуратурата.
Какво стана с фалита на КТБ? Докъде са разследванията срещу Васил Божков и потенциалните схеми в хазарта? А случаят "Барселонагейт"?
Да не говорим, че у нас продължава все още да няма ярки процеси за корупция по върховете на държавата, да няма силни разследвания срещу политици, злоупотребявали със средства или с дадената им власт. Или накрая ще вземе да излезе, че в България подобни нарушения няма от началото на Прехода досега...
Именно тези липси, а не едно или друго конкретно име, са факторът, който уронва имиджа на съдебната система у нас. Именно те ни карат да се съмняваме, че има, там някъде, достатъчно силен политически натиск.
За да се промени това, трябва реформа.
Тази реформа трябва да бъде достатъчно ясна и разбираема, за да може българското общество, въпреки цялостната си правна неграмотност, да може да разбере какво може и какво трябва да очаква от съда, прокуратурата и антикорупционните органи.
Може би тогава вече ще можем да погледнем към прокуратурата с уважението, което заслужава този орган. Може би тогава главният прокурор - който и да е той - няма да се налага да прибягва до драматични жестове и гръмки слова, за да защитава поста си.
Ще има работа и знакови дела зад гърба си, които да го правят вместо него.
