Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Навиците, които ни се иска да запазим и след пандемията

Дори и в най-лошото има по нещо хубаво, което искаме да остане Снимка: iStock
Дори и в най-лошото има по нещо хубаво, което искаме да остане

Може ли да има нещо положително в световна пандемия, отнела живота на над 3 млн. души в световен мащаб?

На пръв поглед отговорът е "Категорично не".

Едва ли има човек, който да не желае да си върне живота отпреди онзи момент, в който коронавирусът се настани трайно в ежедневието ни и разговорите ни и преобърна всичко по начин, който не сме и предполагали. "Да живееш в интересни времена" всъщност е проклятие, знаем го.

И все пак покрай едни от най-светлите християнски празници, които внасят спокойствие дори и в най-атеистичната душа, ще се опитаме да погледнем оптимистично и да признаем, че има неща, които ни се иска да запазим и след края на това влакче на ужасите, наречено "COVID-19".

Да, мечтаем си да пътуваме отново без опасения или да отидем на концерт на любимата си банда, но и не можем да скрием, че също толкова силно мечтаем някои от навиците, които неминуемо развихме за изминалите над 12 месеца, да си останат и да не си тръгват никога.

Нима е лошо да спазваме повече дистанция?

За мнозина коронавирусът издигна една въображаема стена между тях и околните и ги накара да странят от непознати и да се държат доста предпазливо, особено ако последните кихат и кашлят. В това всъщност няма нищо лошо, напротив! Преди заразата се гордеехме, че сме топъл балкански народ, който прегръща сърцато дори и най-далечните си познати.

Да спазваш отстояние от околните пък се смяташе за ексцентрично и непривично поведение, което не пасва на сърцатия ни нрав.

Сега осъзнаваме ясно, че да си твърде близо до хора, които не познаваш твърде добре, не е никак добра идея. Това на свой ред прави използването на градския транспорт, пазаруването в хипермаркети и посещението на публични места и бизнеси далеч по-спокойно и приятно.

Дистанция? Да, благодаря, че ще я спазвате и занапред!

А да не би да е вредно да спазваме по-стриктна хигиена?

Да се превърнеш в мини копие на детектива Монк е меко казано вредно. Истерията от началото на пандемията, която се състоеше от маниакално миене и търкане със спирт на всеки домат и кофичка кисело мляко, слава Богу, се оказа излишна.

Само че все повече от нас виждат, че едно шишенце дезинфектант в чантата и едно - на бюрото до клавиатурата - никак не са излишни и влизат в употреба регулярно. И в това няма нищо лошо, маниакално или нередно.

Живеем в изключително замърсена среда и без да има епидемия, непрекъснато се докосваме до нещо не особено хигиенично, даже и екраните на смартфоните ни са развъдник на бактерии. Така че с удоволствие приемаме, че ще живеем в един свят, който леко ще намирисва на спирт, но ще е по-чист.

И не на последно място те сааа... тяхното име еее... маските!

Предпазните маски за лице се превърнаха в повод за безброй научни и псевдонаучни спорове не само у нас, но и в редица други държави.

Противниците им изтъкват с жлъч и изкривена от яд (непокрита) уста, че голям процент носят "парцалчета", които не пазят по никакъв начин, или отбелязват, че ако маските помагаха, нямаше да има нови случаи на коронавируса.

Истината е, че за първи път преминаваме през зимен сезон без грипна епидемия и причината не са спекулациите, че "говорим само за коронавирус и затова обикновеният грип го няма".

Маските са онази бариера между дъха ни и околните, която не е никак приятна за носене, не е и панацея, но никак не е излишна в претъпкани места като метрото и близкия магазин. 

Най-малкото като символ на емпатия в един постпандемичен свят, в който вече нищо няма да е същото...



Най-четените