Откакто се появи новината, че руският опозиционер Алексей Навални е бил вкаран в болница, а от екипа му се съмняват, че е бил отровен, един въпрос стои на преден план - това по поръчка на Кремъл ли е?
Разбира се, никой освен върлите противници и фанатичните привърженици на Владимир Путин, не може да даде категоричен отговор на този въпрос. Доказателства няма нито в едната, нито в другата посока, а въпроси има твърде много. Да не говорим, че обяснението на лекарите за ниската кръвна захар на Навални, която причинила комата му, звучи меко казано странно, на фона на това, че до момента той не е споменавал за някакви такива здравословни проблеми.
И все пак тази твърде изненадана реакция на руските власти на най-високо ниво създава съмнения, че те може и да не са знаели предварително какво ще се случи с този критик на Путин.
Вярно е, че още от началото на сегашния век такива яростни противници на руския президент започват да страдат от проблеми със здравето. Достатъчно е да назовем имена като Немцов, Политковская и Скрипал, или да споменем за онези журналисти, тръгнали да пишат за компанията "Вагнер" и починали след това при съмнителни обстоятелства. Да, Русия има своя сериозен дял на съмнителни случаи и операции срещу неудобни за властта хора.
И именно там е проблемът - не дали Путин, някой от неговите приближени или някой безименен генерал от ФСБ или ГРУ е поръчал Навални, а самият факт, че това е напълно реалистичен сценарий.
Кремъл отдавна действа в сивата зона, където закони и международни правила са размити до неузнаваемост. Съответно и намесата в чужди дела на страни, намиращи се в имагинерната "руска зона на влияние" са нещо съвсем обичайно - от опита за отравяне на българския бизнесмен Емилиян Гебрев, през организирането на националистически протести в Македония, та до спонсориране на групи, лоялни към Москва в редица европейски (а и не само) държави.
Журналистически колективи и разследващи платформи като руските "Медуза" и британските Bellingcat продължават да разкриват движението на "Отряд 29155" - група за специални операции, отговорна за редица опити за покушения (Гебрев и Скрипал) и подривни дейности (подпомагане на каталунските сепаратисти, действия за дестабилизиране на Молдова, подпомагане на план за просръбски преврат в Черна гора).
А когато заговорим за участията на наемнически групи като "Вагнер", "МАР" и други подобни, нещата съвсем минават границите на каквото и да е международно законодателство.
Русия, разбира се, отрича въвличането си в който и да е от тези случаи, а критиките спрямо Bellingcat, че там става дума за поръчкови статии и разкрития от проруски източници и тролове, не липсват. Въпросът обаче е, че съществуват видими следи и доказателства за противното.
Някои веднага ще реагират по двуполюсния модел, в който светът е "или, или", и ще кажат, че те и американците са си извоювали същата слава през годините, особено през втората половина на XX век и Студената война. Да, така е. Както и СССР, просто тук за това не се е говорело толкова - или сме забравили за "българския чадър".
Да не говорим, че такъв аргумент е абсолютно равностоен на онзи стар виц с "А вие защо биете чернокожите"...
Истината е, че Русия е голяма сила и не се притеснява да играе мръсно, за да постигне своето - както във външните, така и във вътрешните дела.
В мисленето на едно такова държавно управление, вече преминало границата на това да използва тактики, които се смятат за неморални, един човешки живот на фона на някаква по-голяма цел е незначителна цена.
Затова и първият логичен въпрос, който изниква след новината за състоянието на Навални, не е дали от Кремъл са наредили премахването му, а дали Кремъл има причините да иска да го премахне в момента. И въобще, когато се разглежда ситуацията, тя се разглежда не през призмата дали върхушката в Русия е способна на подобно действие, а какво би ѝ донесло в момента.
И това е истинският проблем в ситуацията - самата форма на такива смазващи системи, които вярват, че законът може да бъде заобикалян, стига целта да е достатъчно голяма.
Моралът в политиката е извратено понятие, но поне някъде трябва да бъде поставен, поне някъде трябва да бъде теглена линията. Иначе и най-чистите мотиви с подобни актове се превръщат в тирания, независимо от това откъде идва.
