Както почти всеки западен филм, дръзнал да разказва за Русия, "Магьосника от Кремъл" на Оливие Асаяс започва с предсказуем кадър: зимен пейзаж, заснежена пустош, самотни стъпки и далечен кучешки лай.
Камерата се плъзга над безкрайната белота, за да внуши усещането за негостоприемен, безбрежен студ, отдавна се е превърнал в метафора за руската душа в западното въображение.
Още в първите минути филмът подсказва нещо тревожно - френско-британско-американският екип, изглежда, няма реална представа нито за руската политика, нито за нейната култура и психология.
Асаяс и съмишлениците му наблюдават Русия през призмата на клишетата и именно това обезсилва заявената амбиция за "дисекция" на властта.
Претенцията, че "Магьосника от Кремъл" ще разкрие задкулисните игри на руския елит, се стопява още в първите сцени.
Вместо поглед отвътре, зрителят получава хронологичен монтаж на най-известните събития от последните три десетилетия - управлението на Елцин, войните в Чечня, оранжевата революция, анексирането на Крим.
Всичко това е подредено като ускорен преглед на печата, в който героите са просто фигури в политическа настолна игра.
••• Трейлъра на филма гледайте тук:
Централната нишка следва Вадим Баранов (Пол Дейно) - измисления "сив кардинал" зад Путин, вдъхновен от реалната фигура на Владислав Сурков, някогашен съветник на руския президент.
Асаяс проследява пътя му от детството в тоталитарна Русия, през годините в театъра и телевизията, до поканата да се присъедини към тесния кръг на бъдещия лидер.
Дотук историята обещава психологическа интрига, но такава не идва. Баранов е представен като професионален нагаждач - човек, който инстинктивно надушва откъде ще потекат парите.
И все пак, в момента на срещата си с Путин, решението му да стане част от системата не е мотивирано убедително. Изпуснат е катализаторът, или моментът, в който нещо в Баранов превключва.
Филмът уж иска да разкрие механизмите на режима, но така и не подава ключа към тяхната логика.
Зрителят не разбира как Баранов "спасява" имиджа на Путин след трагедията с подводницата "Курск", нито как укрепва влиянието му в епохата на разпадащи се имперски илюзии.
Пол Дейно е прецизен, но прекалено сдържан в играта си.
А Джуд Лоу, който е първият актьор, представил Владимир Путин на големия екран, влиза силно, но постепенно сценарият го редуцира до визуален символ. Той е ходещо ехо на митологията, а не неин източник.
Темата за Путинова Русия е една от големите съвременни мистерии и изисква филм, способен да проникне в психологията на страха, контрола и илюзията.
Асаяс обаче избира дистанцията. Камерата му стои далеч, кадрите са студени, стерилни, сякаш самият режисьор се бои да се изцапа в калта на властта.
Западното кино отдавна се опитва да разбере Русия, но в "Магьосника от Кремъл" този опит отново звучи като превод без речник. Асаяс се стреми да вдигне завесата на тоталитарната машина, но вместо това показва нейната фасада - гладка, естетизирана и непроницаема.
В крайна сметка филмът остава мираж без душа. Може би това е и несъзнателното му послание: че зад мистиката на Кремъл не стои магия, а само отражението на тези, които се оглеждат в нея.
Оценката за "Магьосника от Кремъл": 2 от 5 кафенца
Филмът е част от програмата на фестивала "Синелибри".
••• Още препоръки за филмовия фестивал ще намерите тук:
