Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не, няма по-важно нещо от равноправието

Не, няма по-важно нещо от равноправието Снимка: Pixabay

Сред българските онлайн потребители витаят тревоги, които са като градинско плашило - хем не са истински, хем успяват да стреснат мнозинството в социалните платформи. Един от поводите за излишна суматоха е използването на женските форми в професиите.

"Адвокат" или "адвокатка", "председател" или "председателка", "колега" или "колежка" е правилно да използваме, когато става дума за жена?

Този въпрос отново стана тема за дискусии във Facebook и, съдейки от повечето коментари на съвременните българи, обърнали поглед към ценностите на демокрацията, женските окончания звучат обидно. 

Според тази теза думи като "депутатка" и "министърка" се четат като принизяване на професията, когато на стола е жена. Затова и в публичното пространство употребата на женски род при професиите се изчиства системно, като, разбира се, това важи най-вече за професиите с висок пост - колкото по-престижна е една работа, толкова по-силно се налага употребата на мъжки вместо женски род.

Въпросът е толкова ли е обиден женският род. Ако в миналото за нашите баби не е представлявал проблем да кажат, че са фризьорки, работнички и текезесарки, днес все ще се намери някой, който ще отбележи, че обръщенията са оскърбителни за работничките, които се трудят наравно с мъжете.

Жените може и да изпълняват задълженията си също толкова добре, но за да получат признание, наименованията на професиите им очевидно трябва да са от мъжки пол. Напук на Официалния правописен речник на български език, който не налага вето на думи като кметица, колежка и депутатка.

И напук на нелепите недоразумения в медиите като "Премиерът на Нова Зеландия роди момиченце" и "Руски полицай стана Мис Вселена", които служат повече като пример на лош превод чрез Google, отколкото за женската еманципация.

Тенденцията да се използва единен мъжки род за всички професии и титли дойде от Европа като стъпка срещу половото неравенство при встъпването на Урсула фон дер Лайен като председател на ЕК.

С названието "председател", използвано вместо "председателка", се цели да се покаже, че основният критерий за назначаване на кадър ще бъдат качествата, а не полът. И не само - че оттук нататък жените ще имат равни възможности и няма да се притесняват за работното си място, ако им се наложи да излязат по майчинство. Тези проблеми, предполага се, ще се решат от една езикова промяна.

Да, не звучи убедително. 

Аргументът се пропуква отвсякъде и може да бъде оборен с няколко въпроса: Колко са жените на ръководни постове? Колко е средната разлика между заплатите на мъжете и жените, заемащи едни и същи позиции? Колко мъже поемат домакинската работа вкъщи? Колко мъже са останали да гледат децата, за да може съпругата им да си вземе изпитите в университета? Колко бащи окуражават дъщерите си да преследват типично "мъжките професии"?

Отговорите на много от тези въпроси можете да намерите в доклада на Европейската комисия за половото равенство от 2018 година. Данните в него разкриват, че проблемът с разликите между половете е дълбок почти колкото Марианската падина и не е само е социален, а много често и културен.

Според доклада 44% от европейците смятат, че домакинството и отглеждането на деца са женска работа, като този процент достига дори до 70% в една трета от страните членки.

Проблемът с наемането на жени е значително по-голям, отколкото при мъжете. Жени по-трудно си намират работа и обикновено това е в нископлатени сектори. Жените работят средно 6 часа повече седмично - платен и неплатен труд.

И, разбира се, налице е големият проблем с разликата в заплащането. Според данните на Европейския парламент и Евростат от януари 2020 г. жените в България продължават да получават по-ниски заплати в сравнение с мъжете за една и съща работа и едно и също работно време. Средно разликата в работната заплата е 13,5%, а при мениджърските позиции се увеличава до 23%. И уви, тази разлика далеч не се наблюдава само у нас. 

На пръв поглед изглежда, че сме изключително политически коректни, използвайки обръщение в мъжки род и за мъжките, и за женските професии, но само говоренето няма да реши проблема. Изглежда, че докато търсим голямата тема за обсъждане в социалните мрежи, то тя е под носа ни.

В обществото ни все още има силна стигма - жената трябва да е красива, а мъжът трябва да печели добре. Това е толкова добре пропито в съзнанието ни, че търсенето на равноправие между мъжете и жените си остава рядкост, нищо че разполагаме с един от онези модерни закони за защита от дискриминацията.

Въпросът за равните права между мъжете и жените на работното място, а и в ежедневието, продължава да е далеч от обществения интерес. За разлика, очевидно, от използването на окончанието при професиите им.

Само че докато у нас има дискриминация по полов признак при заемането на дадена длъжност, докато за работа на равен пост жените получават по-ниско възнаграждение от мъжете, докато все още има чисто "женски професии", докато има посегателства над жени на работното им място и голямо разпространение на домашното насилие, дали ще обърнем към жената с инженер, инценерица или инженерша е без значение.

Най-четените