Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Никой не е казвал, че демокрацията е просто нещо

С бащица начело на държавата нещата са далеч по-прости - никой не те кара да знаеш и да мислиш... Снимка: БГНЕС
С бащица начело на държавата нещата са далеч по-прости - никой не те кара да знаеш и да мислиш...

Никой не е казвал, че демокрацията е просто нещо. За да работи добре, на нея ѝ е нужно преди всичко общество, което знае как тя функционира, кои са силните ѝ страни, които да бъдат използвани, и кои са слабите, нуждаещи се от защита срещу паразити. Ако някой от тези фактори не е на място, цялата система започва да трака и да не работи добре.

У нас се оказва, че само 18% от българите вярват във функциониращата в момента демократична система с избори - парламентарни, президентски и за местна власт.

Оказва се, че вместо тази система, едно 45 на сто от сънародниците предпочитат да видят силен, смел и решителен лидер, който да управлява, без там да му се подмотават в краката някакви си избори или досаден парламент. А феновете на демокрацията са далеч по-малко. 

Ако вземем, че се доверим на това изследване, това ще значи, че близо половината от българите не искат да се тормозят с даденото им от конституцията право на вот, не вярват, че то променя въобще нещо и са склонни по-скоро да връчат цялата власт на някой бащица, който да се разпорежда с всичко, което му видят очите - от състоянието на бизнеса до състоянието на музикалната сцена.

Тъкмо населението няма да се мори да мисли по политически теми излишно, да се опитва да осмисля дебати, които влизат в по-дълбока конкретика от това да се определи кои са добрите и кои са лошите в случая. В такива моменти се знае, че има кой да се занимава с проблемите на държавата, а в моменти на нужда отиваш към него като при арменски поп и той ти ги решава.

Или иначе казано демокрация по български - един човек, един глас. Само този един човек да го подберем малко по-внимателно, че да не прави твърде много бели. На такъв му даваш властта и той коли и беси, възнаграждава проявили се и наказва провинили се с едно махване на ръката. Какво правим обаче, когато се окажеш от опакото на шамара?

Това обаче е проблемът с бащиците, сложени начело на държавата - невинаги са по твой вкус. Или пък ти невинаги си по техен... А на всичкото отгоре и често се обиждат, задето не ги харесваш и разказваш вицове за тях зад гърба им.

Или казвате, и това сме го измислили - заобикаляме го със социология, която да му говори колко е възлюбен от електората, докато по кръчмите си го псуваме колко тъпо говедо е - и вълкът сит, и агнето цяло... Стига, разбира се, да не дойдат и ДС да се посмеят и те.

Това звучи толкова жалко и същевременно с това толкова познато и родно.

Както казват самите изследователи, провели проучването - причината за тези нагласи на българите идват както от миналото на страната ни и онова захаросано, глорифицирано "Бай Тошово време", толкова и от факта, че сега демокрацията ни не работи в пълен капацитет.

Някои от по-възрастните хора дори със злорадство говорят за демократичните принципи като за враг, който им е развалил хубавата държава с Прехода. А забравят, че въпросният Преход беше моделиран от същите онези силни лица на комунизЪмЪ, по който толкова страдат.

Защото докато се е формирала тази демокрация у нас, докато по площади са се събирали хора да пеят "45 години стигат" и други химни на свободата, едни "наши хора" са подготвяли основите на това, което впоследствие ще се превърне в основата на т.нар. "подземен свят" на мутрите, рекета и евтиния материализъм.

Но да обвиняваме за проблемите на страната и извращението на системата само някакви мистични задкулисни фигури е твърде лесно.

Вина има и самото ни общество, което така и не възприе идеята, че демокрация се прави с граждански контрол. Иначе оставяш едни хора на високи позиции, точно до кацата с меда, и само се надяваш, че няма да го изгребат всичкия.

Само дето граждански контрол се осъществява със знания за това как работи системата. А реално и до днес едва ли има повече от 30%-40% от населението, които да знаят какви точно са гражданските им права и задължения по конституция, камо ли какви са функциите на парламента, на правителството. За отделните агенции в държавния апарат да не говорим.

Сякаш в момента като общество ни стига да знаем практическите неща - къде като бутнеш пари работите ти ще се случат по-бързо, как точно да се оплачеш на "Господари на ефира" заради нередност, без преди това да си пуснал официална жалба в съответната институция, и т.н.

Виж, с бащица, който си въобразява, че на него се пада да решава всичко, което се случва (и не се случва) в държавата, е по-лесно. Демокрацията обаче си изисква усилия.

Най-четените