И какво стана с този ваксинационен план, за който толкова слушахме? Първа фаза, втора фаза, а сега се ваксинират всички, кой както свари?
Това е една от най-честите критики към правителството, които се появиха в последните дни, откакто беше обявено, че всеки, независимо от това в коя фаза от имунизационния план попада, може да получи ваксина, стига да има търпението да почака малко по опашки.
Хаос, мешавица от хора и въобще неуредици, които не изглеждат хич добре отстрани. Въпросът е дали действително този ход да се пуснат поне временно ваксините за всички желаещи е толкова лош?
На пръв поглед това струпване на хора по опашките действително води до повишен риск от заразяване с вируса, при това съвсем малко преди в тялото на човек да бъде инжектиран препарат, който ще предизвика имунната система. Това е факт.
Но ако се спазват всички задължителни в момента мерки за сигурност този риск може да бъде сведен до минимум. Да не говорим, че с отварянето на нови пунктове за ваксинация самите опашки ще намалеят значително.
Защо обаче една внимателно подготвяна стратегия беше захвърлена настрани след по-малко от два месеца на експлоатация?
Съвсем наскоро излезе една статистика на уважаваното международно издание Politico, според която страната ни е на последно място в Европейския съюз по темп на ваксиниране срещу коронавируса. Тогава се обвиняваха институциите, че не вършат нещата както трябва, което води до тези забавяния.
Наистина в обществото се беше загнездило усещане на скептицизъм към ваксините, в който всеки чака другия да се имунизира пръв, за да се видят реалните странични ефекти. И това усещане заплашваше да продължи твърде дълго.
Макар и разчетен внимателно, ваксинационният план с неговите фази имаше няколко основни недостатъка.
Първият от тях - малцина знаеха кога точно трябва да се ваксинират и в коя точно фаза попадат. В един момент ако си някой, който не обръща внимание много-много на новините, ще знаеш, че тече имунизация, но твоят ред все още не е дошъл. И толкова.
Тук идва и втората слабост на този план - при него имунизацията изисква проактивен подход при липса на достатъчно информация. С други думи - трябва да си доста надъхан за ваксините, че да се запишеш за имунизиране. А повечето хора, както вече уточнихме, не са.
За да се запише човек за имунизация, трябваше да звъни на личния си лекар или на РЗИ, за да получи информация, а след това името му да попадне в списъци, за които си няма идея кога точно ще влязат в сила.
Докато страната ни страдаше от недостиг на дози за имунизация, това имаше смисъл - ваксинират се наистина първо тези, на които им е най-нужно - лекари, учители, полицаи, хора в по-крехко физическо състояние...
Само че гореспоменатият скептицизъм засегна много от хората и от тези първи групи. А когато дозите от трите ваксини започнаха да пристигат в големи количества, се отвори друга опасност - на някои партиди да започне да им изтича срокът на годност.
Междувременно има и хора, за които ваксината е важна и искат да си я сложат, но ако се чака план-графикът, те са последна дупка на кавала.
Така на практика имаме мудно работеща ваксинационна кампания, липса на достатъчно информация за нея, липса на обществена енергия за засилването на самия процес и опасност от това ваксини да залежат и да станат негодни за употреба.
В този смисъл отварянето на имунизирането за всички е добро решение.
Опашките от хора са прекрасен символ на това, че у нас няма само антиваксъри; много хора получиха пряк и личен пример от свои познати, на които не им стана нищо след поставянето на ваксината; изля се доволно количество информация за самите ваксини, към което иначе досега нямаше чак такъв интерес, и се създаде едно съвсем друго настроение. Създаде се примера, който да бъде следван.
А сега, с отварянето на ваксинационни пунктове на много повече места - както в София, така и из страната, и самите опашки ще станат по-малко на брой и по-бързо минаващи.
Да, скептици още има, както има и хора, които без сами да са антиваксъри, биха предпочели някой друг да се имунизира и на тях самите да не им се налага. Но тях вероятно ще ги има още доста време.
Но важен беше тласъкът, който се случи - да се подтикнат достатъчен брой хора да потърсят сами имунизации. Да, това стана на цената на чакане и обичайното количество хаос, но кампанията тече и тепърва ще се засилва.
Ако броят на достъпните дози намалее или има нужда определено групи хора приоритетно да бъдат имунизирани, спокойно може да се върнем пак към първоначалния план или към някаква негова обновена формулировка. Засега не личи това да е случаят.
Няма какво да се лъжем - ваксините са начинът този вирус да бъде победен, а нещата да започнат да се връщат малко по малко в старото си русло. И ако искаме едно нормално лято с работещ бизнес и възможности за почивки и пътувания, ще работим в тази насока.