Времената, в които младите хора не желаеха нищо по-силно от това да са самостоятелни от родителите си, отдавна са минало.
От любов към мамината мусака до нагласи от рода на "Нема да им работя на тия за 800 лв." и "Това няма да го уча, защото не ме влече" се стигна до там, че 54% от младите хора у нас все още да живеят с родителите си според данните на Евростат, а 160 000 младежи да не учат и не работят по думите на социалния министър Деница Сачева.
Министърът подчертава и че най-голямата част от безработните и необразовани младежи у нас са от ромското малцинство. Ето защо се планира финансиране от 1,6 милиона лева за медиатори, които да насърчават заетостта сред ромите у нас.
Това е мярката за представители на конкретен етнос, но какво се случва с останалата част от младежите, които в разцвета на силите си продължават да лентяйстват у дома години наред? Те са оставени на домашното възпитание.
Намирането на собствено жилище и работа е крайъгълен камък в живота на всеки възрастен, за да се почувства независим. Въпреки това много от младите хора не се решават на тази стъпка.
Повече от половината младежи у нас все още живеят с родителите си според проучването на Евростат от миналата година и макар дял от тези резултати да се дължи на чисто административни причини - част от младите хора не са сменили адресната си регистрация - не може да се отрече и факторът на лошите навици.
Родителите се превърнаха в броня срещу реалността за младите. Грижат се за тях, хранят ги, глезят ги, спестяват им куп разходи. Бащиното огнище е несменяема крепост за децата-възрастни. Може да е тясно, но е уютно. С тази сигурност колкото повече време прекарват те в него, толкова повече губят желанието си за прогрес и самостоятелност.
Психологията нарича този феномен Синдромът на заучената безпомощност или казано с други думи, деца, които са научени, че всичко идва наготово, не полагат големи усилия, за да се развиват като личности и стават нефункционални.
Родителите може и да мислят, че този период ще отмине, че когато на наследниците им се наложи да издържат собственото си семейство, ще се вземат в ръце, но се заблуждават.
Веднъж наложен в съзнанието на човек, Синдромът на заучената безпомощност се превръща в черта на характера, подтикваща порасналите деца да търсят партньор, който да замести майката и таткото. Тези пораснали деца ще вярват, че някой трябва да се грижи за тях, без да се оплаква, да им пере дрехите, да готви и да им дава пари, когато са в нужда, като не очаква същото в замяна.
Нещо повече, освен лентяй вкъщи, това поколение мързелува и в училище. Негови представители отпадат от образователната система, щом се наложи да се напрегнат малко, а вместо това предпочитат да прекарват време в социалните мрежи, където трудности не съществуват, а славата е винаги на уж ръка разстояние.
Съвременните младежи не се стремят да бъдат лекари и учители, а ютубъри и инфлуенсъри. Разбираемо е - в социалните медии младите виждат как техни връстници става популярни и водят разточителен начин на живот без особени усилия. Какво по-хубаво от това - хем се забавляваш, хем хората те харесват, хем получаваш пари... При това не става въпрос за изморителна работа, а за снимане.
Но социалните мрежи са капризно поприще. Онлайн популярността в голяма част от случаите е до време, докато образите омръзнат на публиката. Тогава старите лица са захвърлени като употребена носна кърпичка и са заменени от нови.
Рядко инфлуенсърският успех спохожда всеки желаещ да се прехранва с известност. Повечето от опитващите попадат в наркотична зависимост на постоянно снимане и очакване на куп харесвания, които, ако не дойдат, се отразяват мъчително върху самочувствието на тези млади момчета и момичета. А истинският живот покрай тях продължава да тече.
Фалшът днес е добре маскиран, а изкушенията са на всяка крачка и ако семейството не е дало достатъчно добри ориентири, младите хора лесно ще се подведат. Или напълно ще откажат да поемат отговорност за живота си и ще останат на родителска издръжка.
Това не е проблем само за семейството, а за цялата страна, защото генерацията от безработни, която си пилее времето в интернет, ще донесе със себе си тежки икономически последствия.
По-малко внесени данъци и осигуровки означават по-малко пари за пенсии, за здравеопазване, за детски надбавки - все теми, за които средностатистическият българин ругае държавата. А споделянето на един покрив с родителите и отказът да имат собствени деца задълбочават и без това съществуващата демографска криза.
Но как институциите да се намесят, когато почти 30-годишното дете все още е под крилото на мама? Как да се възпита отговорност към собственото развитие и да се обясни, че успехите и неуспехите често са резултат от действията, които самият индивид е предприел?
Отлагайки зрелия живот, за младите у нас ще е все по-трудно да се адаптират към реалността. Колкото и родителите им да се опитват да скрият горчилката от тях, истината е, че предизвикателствата ще ги открият, а ако не са развили умения за справяне с ежедневието, няма да взимат правилни решения, изборите им няма да са пълноценни.
Българските родители грижовни по природа хора, биха направили всичко за децата си, но като че ли през последните години са забравили, че основната им цел е да ги подготвят за живота и да ги освободят от семейното гнездо.
