Джоан Су е типичен представител на поколението на милениалите - тя работи за голяма международна компания в южния мегаполис на Китай - Гуанджоу, изкарва повече от прилични пари, има добри приятели, с които обича да се забавлява през уикендите и преди всичко - има родители, които ѝ опяват, че още е сама и без брак.
До навършването на 30-ия си рожден ден коментарите от страна на семейството ѝ се увеличават прогресивно, което потиска самата Су. След като става на 31 години обаче, тя решава, че няма от какво да се притеснява.
"Какъв е смисълът да се събереш с някого, когото не харесваш, а след няколко години да се разведете. Това е само загуба на време", казва тя, цитирана от Си Ен Ен.
Но нейният случай далеч не е единственият в Китай. За последните 6 години броят на китайците, които се женят за първи път, е претърпял драстичен спад от 41%. Така ако през 2013 г. сключващите брак за пръв път в страната са били 23,8 милиона души, то през 2019 г. са регистрирани едва 13,9 милиона, показват данните на Националното статистическо бюро на Китай.
Същевременно с това възрастта за първи брак в страната също се увеличава - за жените от 22 години през 1990-а на 25 години през 2019-а и от 24 на 27 години за мъжете, по данни на Китайската академия за социални науки.
Намаляващият процент на бракове е проблем за Пекин. Да накарат младите хора в страната да започнат да правят деца ще е от ключово значение за властите, ако не искат задълбочаващата се демографска криза да дестабилизира икономиката и социалната стабилност.
"Бракът и възпроизводството са тясно свързани. Намаляването на процента на бракосъчетания ще се отрази на раждаемостта, което от своя страна се отразява на икономическото и социалното развитие", коментира Ян Цунтао, служител в Министерството на гражданските въпроси, на пресконференция миналата година.
"Този въпрос трябва да бъде поставен на преден план", казва той и допълва, че министерството ще съсредоточи усилията си за това да подобри социалните политики по въпроса. Засилена също ще е и държавната пропаганда по темата, като нейната задача пък ще е да концентрира вниманието към "положителни ценности като любовта, брака и семейството".
През 2019 г. процентът на бракосъчетания в Китай се е понижил за шеста поредна година до 6,6 на 1000 души - спад от 33% спрямо 2013 г. и най-ниското ниво от 14 години насам, показват данните на Министерството на гражданските дела.
Китайските власти обясняват спада с намаляването на броя на хората във възраст за брак, причинено от политиката на само едно дете - отхвърлената вече стратегия на комунистическата партия от 1979 г. за справяне с неконтролираното нарастване на населението на Китай.
Но да се сочи само и единствено политиката на само едно дете е пренебрегване на редица други фактори, които събрани заедно водят до много по-различно и откровено негативно отношение към институцията на брака.
За много по-млади китайци (и най-вече китайки) разочарованието от брака е тясно свързано с ролята му за налагане на неравенството между половете.
Според Сяо Мейли, известна активистка в китайското феминистко движение, в някои крайни случаи дори омъжените жени биват наричани "магарета", за да се подчертае тяхната подчиненост и зависимост в патриархалното семейство.
"Подобни лични нападки са грешна тактика, но те показват силния страх от брака, който мнозина изпитват. Тези, които отправят подобни обиди, се надяват, че всички жени могат да осъзнаят, че бракът е несправедлива институция както за индивида, така и за жените като цяло, и по този начин да се отблъснат от него", казва Сяо.
Но зад това разочарование се крият редица други важни фактори - икономически и социални.
Упадъкът на брака далеч не е нещо типично само за Китай. Нещо повече - в сравнение с останалите развити страни от региона като Япония, Южна Корея, Хонконг и Тайван, Китай все още има най-висок процент на бракове, а разликата с богатите западни страни е дори още по-голяма, обяснява Вей-Юн Жан Йонг, социолог от Националния университет в Сингапур, който изучава брака и семейството в азиатските общества.
Из целия свят броят на браковете е спаднал през последните няколко десетилетия, особено в по-богатите западни страни, но въпреки това в нито една друга голяма държава не е имало подобен опит изкуствено да се контролира населението, какъвто е имало в Китай.
Да, тук идва времето да говорим за политиката на само едно дете. С въвеждането ѝ през 1979 г. комунистическите власти се опитват да се справят с един важен проблем - опасността от свръхпопулация. И подхождат към проблема като една типична тоталитарна власт - със сила и рестрикции - който има повече от едно дете, плаща много тежки данъци.
Това, което властите обаче не предвиждат, е ефектът, който тази им нова политика има сред населението. През 2014 г. населението в трудоспособна възраст на страната започна да намалява за първи път от повече от три десетилетия, полагайки пред страната пътя към редица рискове, включително недостиг на достатъчно трудова сила за нуждите на китайската икономика.
Но китайските лидери не успяват да преценят ситуацията и по един друг параграф - традиционалистки настроеното общество на собствената им страна.
А по традиция в Китай синовете се ценят много повече от дъщерите. И когато имаш право на само едно дете, особено в по-бедните и селски региони на страната, това може да означава много грозни неща, водещи до изкуствено определяне на това кое дете да бъде запазено.
Резултатът в крайна сметка е едно силно изместване на съотношението между мъже и жени в страната. Китай сега разполага с над 30 милиона мъже, които са изправени пред трудности да си намерят половинка. И то ако мнозинството от жените желаят да сключат брак.
А това не е съвсем така. Китайките стават все по-образовани и икономически независими, след като през 90-те страната въвежда задължително образование за всички граждани от поне 9 години. Това промени традициите и много момичета от бедните райони за пръв път влязоха в класните стаи.
През 1999 г. правителството разшири висшето образование, за да стимулира записването в университети. До 2016 г. жените започнаха да превъзхождат по брой мъже в програмите за висше образование, което представлява 52,5% от студентите и 50,6% от студентите следдипломна квалификация.
"С повишеното образование жените придобиха икономическа независимост, така че бракът вече не е необходимост за тях, както беше в миналото. Жените сега се стремят към развитие и кариера, преди да се омъжат", коментира Йонг.
Още една причина жените в страната да не бързат с брака е, че макар масовото образование да е променило сегашното младо поколение, предишните поколения все още до голяма степен пазят традиционните патриархални ценности.
Както Йонг обяснява, на доста места една жена не се омъжва само за съпруга си, но и за семейството му, което ще очаква тя да се грижи за децата си, но също така и за родителите на мъжа си - "има много отговорности, които идват с брака".
Междувременно дискриминацията по отношение на жените е трудова практика, което ги затруднява да имат едновременно кариера и деца.
И когато едното ти гарантира повече свобода и независимост, а другото носи повече грижи, голяма част от които нежелани, изборът да се откажат от брака става все по-лесен за много млади жени.
Понякога, за да могат да се докажат като професионалисти, жените са принудени да работят много по-здраво от колегите си мъже, което може да ги остави почти без сили - физически и емоционални. В такива моменти нормално е те да предпочитат да не влагат допълнителна енергия в поддържане на връзки.
Повишената образованост и самостоятелност на китайките поставя две социални групи в особен риск от това да останат без половинка - богатите и образовани жени и бедните и необразовани мъже - просто все още е прието, че мъжът трябва да изкарва повече от жената и да е по-образован от нея. И за тези две групи става по-сложно да си намерят подходяща партия.
Тук важен момент играе и усещането за успех и покриването на необходимата база, за да могат двойките да са сигурни в себе си и се впуснат в създаване на семейство.
За много китайски семейства закупуването на дом е предпоставка за брак. Но куп млади двойки просто нямат достатъчно пари, за да си позволят закупуването на ново жилище. И не всеки родител има достатъчно спестявания, за да помогне на децата си в това начинание.
Ли Сюан, психолог от шанхайския клон на Нюйоркския университет, коментира, че дори ако покупката на апартамент не е непременно желана от всички, социалната система в Китай е изградена по такъв начин, че собственото жилище е решаващ фактор за двойките, търсещи по-добро бъдеще техните деца.
Например, притежаването на дом в близост до добро училище дава достъп до висококачествено образование за децата си, а богатите двойки често са готови да платят висока цена за тези желани имоти.
А финансовият натиск не се усеща само в градовете. В селските райони семействата на младоженците трябва да платят "цената на булката" на нейното семейство - обикновено под формата на голяма сума пари или къща. Практиката съществува в Китай от векове, но разходите нарастват през последните десетилетия поради влошаващия се дисбаланс между половете - а именно излишък от ергени в селските райони.
Още един фактор, който е лесен за разпознаване и в редица други страни по света - все по-социално приемливо е хората да поддържат интимни отношения и без брак.
Много млади китайци вече възприемат отношенията си така, че е напълно нормално да правят секс и да живеят заедно без сключен брак. Те виждат брака като израз на своята емоционална връзка, а не просто като средство за възпроизвеждане.
Тези, които приемат обаче брака като решително средство за възпроизвеждане, са китайските власти. Задаващата се демографска криза в страната може да разклати устоите на икономиката и допълнително да забави развитието ѝ, а това не влиза в съглашение с плановете на държавното ръководство.
От 2007 г. насам китайската държавна Федерация на жените започва да използва един откровено обиден термин за онези жени, които продължават да са сами и след 27-годишна възраст - "жени остатъци". По-късно същата година Министерството на образованието дори добави термина към официалния лексикон, като допълнително популяризира използването му.
Оттогава насам, когато в Китай се пише и говори в медиите за демографската криза и проблема с намаляването на браковете и раждаемостта, "жените остатъци" неизменно биват споменавани. Този термин доминира публичния дискурс, когато подобни проблеми се дискутират, а "вината" се измества към онези високообразовани и "твърде придирчиви жени", които по егоистични причини не желаят да се омъжат и да имат дете.
През последните години терминът предизвика все повече критики от страна на феминистки организации и учени, а през 2017 г. водещият вестник на Федерацията на жените заяви, че повече няма да използва дискриминационния термин в текстовете си. Въпреки това обаче пропагандната машина отдавна е заредена и си е поставила за цел да върне брака на мода - по един или друг начин.
Според тиражираните опорни точки раждането на дете е "не само семеен въпрос, но и държавна работа". В градовете и селата се издигат пропагандни лозунги, защитаващи идеята двойките да си направят и второ дете, заместващи стари, заплашващи със строги наказания онези, които решават въпреки всичко да имат още едно дете.
Междувременно Комунистическата младежка лига - младежкият клон на ККП - пое задачата за сватосва млади хора, провеждайки масови събития за срещи на сляпо, с които да помогне на необвързаните да намерят партньори в живота.
На практика обаче твърде малко политики на китайските власти са насочени към реалните проблеми, които спират младите хора от това да искат да встъпват в брак - неравенство между половете и високите разходи, които се изискват за поддържане на семейство.
"Правителството трябва да промени начина си на мислене и да насърчи жените да раждат от гледна точка на защитата на правата на жените. Те не трябва да се отнасят към матката на жените като към към кранче за вода на чешмата, което те могат да затварят и пускат, както желаят", коментира активистката Сяо.
Но в момента китайските власти са заети по-скоро да мислят как със сила да наложат по-висока раждаемост, отколкото да се опитат да направят брака отново привлекателен за младите хора.
