Може да се окаже верен майтапът, че в България не можем да понесем да има ден за размисъл толкова често.
Не ни се отразява добре. Едни затъват в апатия и непукизъм, други пък не на шега се размечтават и у тях топло се настаняват щения по всичко друго, но не и демокрация.
Демокрацията, тази подмолна красавица, ни докара до избори през няколко месеца, разсъждават те. Затова, защо да не си спретнем една президентска република, казват, и да спрем да се мъчим?
И, хоп, като по поръчка започва подписка за свикване на референдум, на който да решим дали пък наистина да не станем президентска република.
Да оставим настрана, че формата на държавно управление не може да се промени по този начин и ще изисква минимум свикване на Велико народно събрание. Дори да пренебрегнем, че организаторите са странна група, в която попадат отцепник от БСП, слабо известна поп певица и инженер от ТЕЦ-овете.
По-страшното е, че за все повече българи словосъчетанието "президентска република" звучи като магично заклинание, което като нищо ще се окаже изход от политическата, а защо не и финансова криза.
По-възрастните с носталгия поглеждат към времената, в които липсата на толкова граждански права от тегоба започва да им се струва облекчение.
Упражнението по демокрация, наречено "избори", им става все по-досадно и предпочитат да делегират отговорностите на някого друг.
Младите на свой ред изпитват приспивно равнодушие и се оглеждат за бързи, смели, сръчни варианти, в които политиката няма да обсебва целия дневен ред на държавата.
Така неусетно се заражда блянът по "силната ръка", по нов "бащица", който категорично да поеме руля и да ни поведе... накъдето трябва да ни поведе.
Добрата новина е, че такива промени в Конституцията граничат с невъзможното.
Лошата е, че заиграването със страховете на хората и скептицизма им към демокрацията е откровено опасно.
Разочарованието от настоящето, изпълнено с турбуленции, лесно може да ни тласне в коварна крайност, в която доброволно сме концентрирали властта в ръцете на един-единствен владетел.
По-лесно е, отколкото предполагаме. От историята все пак знаем, че мечтите за тоталитаризъм не са невъзможни за сбъдване, осъществяват се с много кръв и носят още повече сълзи и съжаление.
И по този начин изведнъж, докато сънуваме президентска република с неизяснен статут, можем да се събудим в такава със съвсем ясен статут - такъв на диктатура.
Отново от историята на България и то съвсем не далечната знаем, че измъкването оттам е трудно и ще изисква нов национален подвиг. Затова е по-разумно въобще да няма заигравки по темата "Президентска република", които да клатят махалото в крайности.
А мечтите за твърда ръка е най-добре да си останат там, където са в момента - из главите на някои сънародници, преуморени от действително изморителната политическа криза.
