Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

ТЕЛК: Игра на проценти

Или как може да станеш инвалид по документи срещу определена сума Снимка: Pixabay
Или как може да станеш инвалид по документи срещу определена сума

Вчера станахме свидетели на чудо - жена, определена от Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) със 100% инвалидност и нуждаеща се от придружител, се оказа съвсем жива и здрава!

Някои чисти по душа и лишени от цинизма на реалността хора сигурно ще си кажат, че тук е замесено някакво Божие дело и подобно на думите му "Лазаре, стани и ходи!", с които го е върнал от света на мъртвите, жената е била изцелена.

Но не би било - тук говорим за нещо съвсем човешко и по обясними причини доста земно - фалшив ТЕЛК, с който жената от ямболското село Атолово си осигурява сигурна инвалидна пенсия.

Допълнително с това държавата ѝ осигурява заплата за асистент, който да се грижи за нея, стига тя да иска това - все неща, до които много от истински нуждаещите се хора често не успяват да се доберат, просто защото някой здрав е заел тяхното място. 

Борбата на управляващите с подправени и неверни ТЕЛК-ове не е от вчера, а случаят с жената от Атолово съвсем не е първият, с който Прокуратурата се сблъсква и започва проверка. Разкази говорят за цели села или махали в Северозападна България, покусени (официално) от тежки заболявания и инвалидност. Междувременно истински болни хора трябва да минат през един административен ад, за да докажат, че реално имат нужда от подобни помощи, като съвсем не е сигурно, че държавата ще им ги отпусне. 

Желанието за незабавното справяне с проблема беше заложено в предизборната програма на "Обединените патриоти" още през 2017 г., като идеята им се крепеше на това, че спестеното от пробойните с инвалидните пенсии ще се прехвърли за увеличаване на помощите за останалите болни хора, като по този начин поне малко се доближат до отпусканите в останалите европейски държави. 

След засилена акция на Прокуратурата още в началото на тази година пък бяха изловени десетки лекари, участвали в организирани схеми за източване на средствата за инвалиди.

Принципите на схемата са следните: лекари издават бележки за несъществуващи хронични заболявания, те се завеждат в Националния осигурителен институт, а пари под формата на инвалидни пенсии се получават от хора, нямащи право на такива. Кръгът се затваря със сумата от 600 до 2500 лв., варираща според района, в който се намира и трябва да плати мнимият болен, за да влезе в регистрите на държавата като инвалид.

Далеч не всички, възползващи се от "услугата" са напълно здрави. Някои просто си плащат с цел увеличаването на процентите намалена трудоспособност, с които след това ще могат да взимат по-висока инвалидна пенсия.

"Но какво тук значи някаква си личност", както е казал Вапцаров, щом човек е определян в процентно съотношение от болестите си - били те по рождение, или развити впоследствие физически или психически травми. Тези хора се съгласяват да платят хиляди левове, за да получат накрая сигурна месечна финансова помощ от няколко стотин лева. Няма значение толкова каква е причината - цялата ситуация е крайно нередна, своеобразна търговия с човешки животи.

Честно казано проблем има и в самата система, определяща инвалидност.

Вместо в документите на комисията да има ясно разписана индивидуална програма за всеки болен, включваща процедури и посещение на определени специалисти (с което на практика качеството им на живот да се подобри), те са пълни с цифри и стряскаща статистика, която поставя етикета "неспособен".

Сегашната система за оценка на трудоспособността у нас е създадена преди десетилетия за други нужди, несъвместими с днешните. Тя показва кое или кои заболявания правят дадения пациент "невалиден", изразено в проценти. След изчислението се взимат едни пари, които в някои случаи едва стигат за елементарни нужди на човека и това е. Край на историята. 

Така че колкото и подобни схеми да бъдат открити, колкото и лекари да бъдат подведени под наказателна отговорност, целият проблем е на едно системно ниво - трябва да се промени самият подход към този въпрос, иначе проблемът ще продължава да стои като мазно петно над водата, плуващо между институциите.

Дори Министерството на здравеопазването да направи някои промени, с които съпътстващите заболявания на хората с намалена трудоспособност ще се взимат предвид при определяне на крайния процент трайно намалената им работоспособност и степен на увреждане, не се решава главният проблем: Интеграцията и грижата за тези, които не могат да го правят сами за себе си.

Сегашната система отдавна издиша и няма друг начин за промяна, освен изкореняването ѝ и поставянето на напълно нови основи.

И докато това не се случи, случаи като този с жената от ямболското село Атолово ще продължават да е появяват. А онези "другите", истински нуждаещите се от помощта на институциите, ще чакат нови по-добри времена.

Най-четените