Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"За мен беше чест", или как се закрива пандемия

Коронавирусът, вижда се, не се интересува кой е в оставка и кой - не Снимка: БГНЕС
Коронавирусът, вижда се, не се интересува кой е в оставка и кой - не

С фразата "За мен беше чест" обикновено се закриват шоута.

Затова и беше леко озадачаващо, че здравният министър проф. Асена Сербезова я произнесе и то ден преди вотът на недоверие да бъде гласуван - момент, в който бройките на заразените от коронавирус започнаха уверено да се катерят нагоре.

Пандемията, вижда се, не се интересува кой е в оставка и кой - не, и прояви нахалството да напомни за себе си.

В крайно неподходящ момент, в който шепата желаещи да си поставят вече разрешената четвърта доза ваксина осъзнаха, че няма къде да го сторят.

По трудния начин те разбраха, че може би ще им е по-лесно да отскочат до Гърция или Румъния на ваксинационен туризъм, вместо да въртят телефони по болниците с молба някъде да се намери едно флаконче неподарен на Бангладеш препарат.

В същия момент все повече приятели, колеги и познати съобщават за температура, кашлица, умора, след което бързо махват с ръка и казват, че то това е "някакъв летен вирус". Поради липсата на направления за PCR тестове е в областта на личното добро желание пациентите да се тестват. А в областта на личния героизъм - да се самоизолират при положителна проба.

Че нещата зазляват подсказват и печалните физиономии на доц. Ангел Кунчев и колегите му, които обикалят студиата, смазани от умора вече две години да предупреждават и да молят за едно и също.

На този фон от Министерството на здравеопазването долита единствено тежко мълчание, спорадично нарушавано с включвания на проф. Сербезова.

То, мълчанието, беше прекъснато например с призив към болниците да бъдат така добри да са готови да приемат пациенти с коронавирус, макар че стратегията "Не се притеснявайте, легла има за всички" не сработи никак добре при предходните силни вълни на коронавируса.

Дочухме и че сме се справили с пандемията (и съответно - закрили) без локдаун, макар че смъртността за изминалите две години може да изправи косата на всеки с по-лабилни нерви. Корабът може и да потъва бавно, но вода ще има за всички.

От здравното министерство долетя и твърдението, че новите подварианти на COVID-19 се карат "леко" - информация, която трябва да ни успокои и да ни вдъхне доверие, че не ни е хванАл тоя вирус, не сме го преборили като куцо пиле - домат.

Колко прекрасно сме се справили преди е видно от досегашните ни статистики. Колко "леко" се карат новите мутации пък е видно от набъбващия брой хоспитализирани и интензивни.

Тук мълчанието от тежко става оглушително.

Куп други важни въпроси също висят без отговор - при какъв брой заразени ще има ново затягане, кои мерки ще се върнат, кога ще е налично следващото поколение ваксини...

Залисани в партийни боричкания, властите за пореден път стискат очи и се надяват най-лошото да не дойде, макар че вече се носи към нас със скоростта на спортен автомобил с прецакани спирачки.

И някой някак си трябва да им напомни, че пандемия не се "закрива", камо ли със заравяне на главата в пясъка, лоша памет какво се случи предните няколко пъти и мантри, че "най-лошото отмина".

Ще отмине, но със сигурност няма да е тази година.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените