Българските риалитита имат един огромен проблем - взимат се много на сериозно. Това не е единственият им проблем, но е сред тези, които ги правят или достойни за подигравки, или негледаеми, или и двете накуп.
Откровени порнографии като "Биг брадър" и "Ергенът" се тълкуват от създателите им като "социални експерименти", а "Игри на волята" ни се представя като телевизионния еквивалент на финала по волейбол.
И после идва "Пееш или лъжеш" и лошият вкус полека-лека си заминава.
Трябва да призная, че предаването ме грабна чак към края на предишния си сезон. Струваше ми се прекалено шумно, прекалено широко рекламирано и някак си клиширано.
Един епизод обаче ме убеди, че Магърдич Халваджиян знае как се прави хубаво шоу без грандомански претенции.
Доказва го с "Като две капки вода", доказва го и с "Пееш или лъжеш".
Иван и Андрей са утвърден дует, който може да продуцира хитове като "Гунди", но може и съвсем натурално да лее бъзици от малкия екран. Двамата нямат нужда от сценарий, напротив - колкото повече импровизират, толкова по-добре им се получават шегите.
Към тях прибавяме малко поомръзналите Димитър Рачков и Мария Игнатова, които плуват в напълно свои води в подобен тип формати.
Новият сезон пък откри не кой да е, а Азис - човекът-швейцарско ножче, който може всичко от пеене до пълнени чушки.
Дори и най-върлият противник на чалгата, какъвто съм аз, не може да отрече, че Костинбродският славей е явление в българския шоубизнес. И то явление, което, точно както и "Пееш или лъжеш", запазва високо ниво на самоирония към сексуалността си, изявите си в социалните мрежи и тоалетите си.
Азис не пропусна да се пошегува със себе си, че вече не ходи на фрапантните си токчета, защото го болят коленете, и реагираше с искрен смях на участниците, които не можеха да пеят.
Да, тук не се търсят поредните таланти, които, нека сме честни, след пет дена никой не помни. Няма деца в потурки и малки салтамарки, пред които публиката да хлипа тихичко. Никой не ходи на въже, не гълта ножове, не показва как е научил домашната си гугутка да брои до десет. И никой не си ляга с никого, слава на Бога!
Вместо това имаме състезатели, които пеят, и такива, които не могат да пеят. Едните са талантливи, другите нямат нищо против малко да станат за смях.
Особено много ми хареса, че от страната на непеещите попаднаха и милите сестрички, които се оказаха спортистки. Силен ход!
Изключително лицемерно е в конкурентни формати непрекъснато да се тикат деца с ясното съзнание, че ще предизвикат умиление и ще продължат напред. В "Пееш или лъжеш" не се подхлъзнаха на тази телевизионна бананова кора и заслужават адмирации за това.
И заради факта, че си остават едно от малкото шоута в българския ефир, които хем не натоварват зрителите си с излишни претенции, хем и не са самоцелно лековати.
Малцина знаят как се постига това на теория, още по-малко го прилагат на практика.
