Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Заповеди, заповеди, врата в средата на полето…

Заповеди, заповеди, врата в средата на полето… Снимка: БГНЕС

Следвали ли сте някога човек в планината, който твърди, че знае накъде отива, но вие от часове не сте виждали маркировка?

Ако той ви каже да се върнете назад и да вървите три часа обратно по същия маршрут, няма да сте доволни, но вероятно това ще спаси живота ви. Ако пък продължава да върви напред уверено, това най-вероятно ще го коства.

Откакто се оказа, че не сме балканско чудо и ударите на пандемията няма да ни се разминат, ние вървим наслуки и след онзи, който продължава да крачи напред с ведрост, увиснала на косъм от абсолютната паника.

Въпреки уверенията, че нещата са под контрол, всъщност всички мерки, които се взимат една след друга, са като врати, оставени насред полето - едновременно те успокояват, че не си съвсем изгубен, но всъщност не са никакво спасение.

Заповед: коридори за възрастни над 65 години от 8 до 10 ч. Недоволство. Добре де, нека тогава да са и от 13:30 до 16:30 ч. Междувременно Сдружението за модерна търговия, в което членуват всички 12 най-големи търговски вериги, излезе с позиция, че тази мярка "води до опашки" и "рискови струпвания на хора пред магазините".

Знаете ли кога бизнесът се оплаква от твърде много клиенти? Когато вече е невъзможно да оправдае печалбата си.

Заповед: учениците вкъщи. Втора заповед: учениците в час с маски. Заповед: болници за COVID и болници без COVID. Заповед: задължителни маски на открито. Не, чакайте, само когато около вас има хора, значи "на открито", но не и когато сте сами. Или с близки. Или чакайте?

Заповед: нощните заведения затварят. Но чакайте, какво значи нощно заведение? Заповед: ресторанти и барове работят до 23:30 ч. Но не, всъщност зависи в кой град си. И какво разбираш под "бар".

Знаете ли колко заповеди са качени на сайта на Министерство на здравеопазването от 1 октомври насам? Двадесет. А знаете ли колко са отменени оттогава, защото други заповеди са влезли в сила и са отменили предишните? Десет.

Ако хората, към които са отправени, се объркат, заповедта не се ли превръща просто в слух?

Когато се разболееш, ще получиш обаждане от РЗИ. Не, всъщност ще получиш есемес. Но чакай, за това е още рано - чакай все пак обаждане. До второ нареждане.

Можеш да вземеш електронно направление, но не се знае кога точно. Дотогава си плати 130 лева за PCR тест или говори с личния дали имаш пет симптома. Или не, чакай, вече са 2. Колко последно? Както и да е, все още няма как да си вземеш направлението, затова по-добре си плати.

Хаос. Пълен, повсеместен, жужащ хаос, който и преди е бил там, но сега е възпален и личи повече от всякога. Болните се питат един друг за лекарства, какви са заповедите за контактните лица, за болнични, за антибиотици, за билки и бабини рецепти. Ние сме оставени сами на себе си.

Лични лекари не вдигат телефоните си, вероятно затрупани от паникьосани повиквания, всеки се моли да не му се налага да се обажда по спешност. Купуват се оксиметри, които макар с надути цени, се оказват понякога единствената медицинска помощ, която получаваш с охота. И гледаш сатурацията да не пада под 95, защото пулмологът в репортажа го е казал - приемаш го като личен съвет.

Обществото пада свободно, но е хванало ръце - това е едновременно инстинкт, но и ни прави хора.

Оправдание за онези, които водят, разбира се, има - това е безпрецедентна криза, в която решенията се взимат в движение и на принципа "проба-грешка". Изглежда засега се откроява и известна зависимост - колкото проби, толкова грешки.

Това не важи само за България - вероятно повечето политици, управлявали днес, утре ще се окажат изкупителни жертви на кризата. Разбитата икономика тепърва ще сваля правителства, последствията няма да са по-милостиви от вируса. Но и това ще мине за хората, които ще имат късмета и нещастието да са свидетели.

Работата е там, че точно сега, в този момент, ние сме по средата на пътя и непрекъснато ни се дават различни заповеди. Когато човек е изгубен, той се надява онзи отпред да знае накъде отива.

Най-голямата трагедия? Да не знаеш за какво всъщност мисли първият.

Ако е за следващия път, в който групата ще трябва да избира водач, то значи всички вие вървите в грешна посока, без да си давате сметка. 

Най-четените