Да минеш под масата, да боядисаш яйца и осигуриш козунаци, да запалиш свещ и да чуеш Христос воскресе. Бог да даде здраве, късмет и берекет на нас и нашите близки. За много от нас великденските празници са това. А те крият в себе си още толкова много. Зад ритуалите и действията се крият символи и тайни, които носят в себе си дълбок смисъл от хилядолетия насам.
Да започнем с Разпети петък. В историята на човечеството има много мрачни дни, останали в общата памет като позор за хората. Моменти, когато загиват невинни, осъдени несправедливо, когато се погазват по най-брутален начин човешки права, когато страдат малките и беззащитните.
Този ден е именно за тях. На Разпети петък хората осъждат Божия син на смърт; невинният, дошъл да донесе мир и любов, е бичуван, а разярената тълпа крещи "Разпни го". Върху Исус се изсипват безброй подигравки и ругатни. По кривите и прашни улици на Йерусалим, наречени днес Виа Долороса, той крачи, натоварил тежкия си кръст. С единствената разлика - на него е понесъл не само собственото си бреме, а тегобите и греховете на цялото човечество.
Затова Велики петък е най-тъжният и мрачен ден в годината. След смъртта на кръста на Исус, слънцето изчезва за момент, говори се, че това е било слънчево затъмнение.
"За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни"-пише в Библията . Христос прави именно това, умира за добрите, но и за престъпниците, за онези, които го предават на смърт, за нас, за тях, за всички. Учениците му го изоставят в момента, когато трябва да изпие чашата си до дъно. Под кръста е само свети Йоан и жените - майка му Мария и останалите, които са го следвали.
В този ден постът е особено строг, Православната църква съветва да не се яде нищо, а някои избягват да пият и вода. Със сигурност не е добра идея да се консумира месо или алкохол. Поради важността на Разпети петък, денят е и официален празник, в България той се отбелязва от 2010 година.
Защо се минава под масата?
Много хора свързват Разпети петък с минаването под масата в Църквата, като мислят, че това се прави за здраве, късмет, а дори и за опрощаване на греховете. Това обаче не е така. Често и медиите допринасят за разпространение на заблудите.
Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста.
Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Те пристъпват към плащеницата и оставят цветята. Навеждат се и минават под масата.
Символът на това действие е израз на преклонение и смирение пред жертвата на Господ. Може да се възприема и като погребване на тленното, на грешното, на онова, което отдалечава човека от Бога. Трябва да се целуне кръста, иконата на Богородица и на свети Йоан Богослов.
Обикновено свещениците дават цвете на хората. То трябва да се занесе вкъщи и да се постави на някоя икона в знак, че историята не свършва със смъртта на Христос, след това ще празнуваме неговото Възкресение.
Затова минаването под масата се прави за благодат, но не задължително носи здраве. Със сигурност така не се постига опрощаване на греховете - това може да стане само при изповед на прегрешенията пред свещеник.
Единственият ден без литургия
Велики петък е единственият ден в годината, когато Църквата не служи литургия. Рано сутринта започват така наречените Царски часове. След това свещениците изнасят плащеницата на специално приготвената маса. Тя остава в храма до вечерта, когато започва Опелото Господне - една много красива, но и много тъжна служба. Следва обикаляне на църквата след плащеницата, която е носена от свещениците. После свещениците застават на входа на църквата с вдигната плащеница и хората минават под нея вътре в храма. След малко службата приключва.
Какво се случва на Велика събота?
Следващият ден - Велика събота е специален. Исус е свален от кръста и положен в гроба. Светът е притихнал в очакване на Възкресението. Много хора ходят на гробищата в знак на почит към покойниците.
Според Църквата на този ден Спасителят слиза в ада и взима в рая душите на мъртвите.
Слизането на Благодатния огън
Всяка година на Велика събота на Божи гроб от небето в ръцете на Йерусалимския патриарх пада Благодатният огън. Тайнството остава неразгадано и за милиони вярващи по целия свят огънят е небесно чудо.
Преди събитието параклисът Божи гроб внимателно се проверява за запалителни средства с цел да изчезне всяко съмнение, че чудото е плод на човешка ръка. Огледът правят представители на мюсюлманската общност в Йерусалим. След това вратите се запечатват с голяма пита пчелен восък.
По стара традиция единствените, които могат да получат небесния огън, са православните и те го предават на другите християнски вероизповедания.
Според старо поверие, ако благодатният огън не слезе на Велика събота, това ще е последният ден на човечеството. Храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие.
Според поверията едно от кандилата над Божи гроб се самозапалва. От него патриархът запалва снопчета от по 33 свещи и ги изнася от храма. Всички протягат ръце, за да запалят свещите си и да се поздравят с „Христос Воскресе".
Този огън идва и в България със специална делегация и се разнася по храмовете в цялата страна.
Великденската литургия - най-важната през цялата година
Най-важната литургия през цялата година е великденската, която започва в събота вечер. Тя е най-богата на символи и най-дълга, посветена е на най-важното събитие за християните - Възкресението на Христос.
Свещеникът излиза със запалена свещ в ръка, след него всички хора запалват свещите си. Извън църквата се чете Евангелие, което разказва за Възкресението. След това с шествие се обикаля храма.
Свещеникът влиза в светия олтар през централните врати, наречени царски двери. Те остават отворени през цялата Пасхална седмица в знак на това, че вратите на Божието царство са отворени за всеки повярвал в Христовото възкресение.
В един момент с кръст в ръка и запалена свещ свещеникът поздравява с Христос възкресе. Този момент обозначава началото на Възкресението. Всички отговарят: Наистина възкресе. Това е само началото на Пасхалната литургия, тя продължава до рано на другия на ден.
Гробът е празен, жените-мироносици са уплашени. На Великден Исус възкръсва от мъртвите, доброто побеждава злото, светлината надвива над тъмнината. Една надежда за всички нас, че най-доброто тепърва предстои, че дори смъртта може да бъде победена с надеждата, че има Възкресение в душите ни.
Има само един бог и това сме ние, хората. Ние създаваме богове, за тази част от нас, която няма капацитет и желание да разбере заобикалящият я свят, и да използва за оправдание. За мен е непонятно как може един човек в 21 век да бъде религиозен и да следва маркетинг гурута като Джизъс, Мохамед и прочие.