Най-сетне! Националният отбор по футбол на Англия е световен шампион.
Е, вярно, не първия тим, а този за младежи до 20 години. И във финал срещу неособено великата сила Венецуела, спечелен само с 1:0. Но и това е нещо, особено ако си чакал половин век, че и отгоре, а последната ти титла датира от 1966 г.
Няма майтап, оттогава англичаните не са печелили нищо, когато става дума за националния им отбор.
Замисляли ли сте се всъщност що за наказание е това да викаш за Англия, когато се зададе Световно или Европейско първенство?
В България процесът на футболното поангличанване на нашето, по-старото поколение запалянковци, настъпи някъде през втората половина на 70-те и началото на 80-те. Тогава Ливърпул, Нотингам Форест и Астън Вила спечелиха шест пъти поред Купата на европейските шампиони.
В рубриката „Спортни свидетелства“ по „Всяка неделя“ излъчваха репортажи от всеки кръг в Първа дивизия, както тогава се водеше днешната Висша лига. А агитките на ЦСКА, Левски и останалите отбори у нас възприеха визуалните и звукови ефекти именно на английската публика, които виждаха и чуваха по телевизията.
Но докато клубният футбол от Албиона се представяше отлично, националният отбор на Англия го нямаше никакъв.
Въпреки това много български запалянковци си харесаха този тим още от онези два мача на нашите с Англия през 1979 г. Тогава хората на Рон Гринууд разгромиха България с 3:0 в София, а след това дублираха успеха с 2:0 и на „Уембли“. Пристигането на звезди като Кевин Кигън беше възприето като кацане на някаква извънземна цивилизация, и много народ си каза – ето тези са моите хора!
Още повече, че в онези години България така и не можеше да се класира на световно или европейско първенство. Затова викахме за Англия.
Но се оказа, че сме заложили на куция кон. Докато Германия, Италия, Франция, Испания, Бразилия и Аржентина обираха трофеите, и дори Португалия и Гърция успяха да станат европейски шампиони, „нашите“ от Англия ни причиняваха предимно разочарования. А болезнените загуби сипваха сол в раните.
Вижте в галерията какво бяхме принудени да изтърпим дотук.
