Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство

Слот: Разбрах защо феновете на Ливърпул са толкова специални

Футбол свят

Да ги вземеш безплатно и пак да се чувстваш ограбен

Sportcafe 27.01.2019, 11:27

Снимка: Getty Images

Те бяха доказани играчи и за някои клубове се оказа твърде изкушаващо да ги вземат без трансферна сума, макар и в късен етап от техните кариери. Ето какво се обърка...

Снимка: Getty Images

Уинстън Богард (от Барселона в Челси, 2000 г.)

Холандският национал, играл за Аякс, Милан и Барса, изглеждаше като вълнуващо попълнение за Челси. Само че се оказа, че мениджърът Джанлука Виали въобще не е знаел за пристигането му, а седмици по-късно новият треньор Клаудио Раниери директно се отказа от защитника. Богард обаче реши да изпълни докрай договора си, осигуряващ му 40 хил. паунда седмична заплата, и остана в Челси цели четири години, макар че почти никога не играеше. Записа само 11 мача за тези четири години, но ходеше съвестно на тренировки и не се поддаваше на всякаквите опити на клуба да го накара да напусне. "Светът се върти около парите, така че като ти предлагат тези милиони, трябва да ги вземеш. Може и да съм сред най-лошите покупки в историята на Премиършип, но не ми пука", беше признал холандецът.

Марк Боснич (от Манчестър Юнайтед в Челси, 2001 г.)

На "Стамфорд Бридж" трябваше да е конкуренция на Карло Кудичини, но след само 11 мача за Челси беше уволнен заради употреба на кокаин. Вратарят твърдеше, че е невинен и че известен наркоман сложил нещо в напитката му в лондонски нощен клуб - но нямаше кой да му повярва.

Снимка: Getty Images

Джо Коул (от Челси в Ливърпул, 2010 г.)

Стивън Джерард никак не помогна, когато обяви Коул за по-добър от Меси. Но не само капитанът имаше огромни очаквания към новото попълнение - халфът притежаваше много талант и се смяташе, че "Анфийлд" ще е неговото място да се докаже. Дребни контузии и проблеми му попречиха, а и Коул така и не превъзмогна червения картон в шампионатния си дебют за Ливърпул. Малко повече от година след пристигането си беше преотстъпен на Лил.

Никола Анелка (от Шанхай Шенхуа в Уест Бромич, 2013 г.)

Проблемният през цялата си кариера нападател вече беше минал през Арсенал, Ливърпул, Манчестър Сити и Челси. Вече на 34 г. показа, че не се е укротил и направи паметна издънка и в Бромич. Той отпразнува свой гол срещу Уест Хем с жест, който се смята за антисемитски - докосване с лявата ръка на дясната малко под рамото. Наказан и глобен от ФА, Анелка никога повече не игра за Бромич.

Снимка: Getty Images

Сол Кембъл (от Портсмут в Нотс Каунти, 2009 г.)

В късен етап от кариерата му тлъст договор го накара да отиде във Втора лига и да се пробва в новия проект на Нотс Каунти. Милиарден консорциум от Близкия изток тъкмо беше купил клуба, а Свен-Горан Ериксон беше станал футболен директор. Естествено, амбициите на Нотс бяха влизане във Висшата лига, но всичко много бързо се разпадна. Три дни след дебюта си за клуба, Кембъл разтрогна и се оплака, че е бил подведен. Единственият мач на мастития бранител за Нотс Каунти срещу Моркамб си остава в историята.

Снимка: Getty Images

Майкъл Оуен (от Манчестър Юнайтед в Стоук Сити, 2012 г.)

Основен мотив за решението на Оуен да смени Юнайтед със Стоук беше да играе по-често. Скоро обаче получи контузия и това много го затрудни, така нападателят не успяваше да измести Питър Крауч от състава. Оуен нито веднъж не започна като титуляр за Стоук, вкара само веднъж и през лятото на следващата година реши, че е най-добре да приключи кариерата си.

Снимка: Getty Images

Робер Пирес (от Виляреал в Астън Вила, 2010 г.)

Помните ли, че Пирес игра в Астън Вила? Не е лесно да си го спомни човек. След великите години в Арсенал и още 4 г. във Виляреал, французинът се завърна във Висшата лига за един сив период в Бирмингам, през който игра в девет шампионатни мача. На 37 г. от Пирес вече не можеха да се очакват чудеса.

Снимка: Getty Images

Жозе Босингва (от Челси в Куинс Парк Рейнджърс, 2012 г.)

Наистина катастрофален свободен трансфер, португалецът се присъедини към КПР само три месеца, след като беше спечелил Шампионската лига. Гол още във втория му мач вдигна очакванията, но бързо си пролича, че на отбора му трябва по-сериозен футболист в битката на дъното на таблицата. За един мач Босингва отказа да седне на скамейката и беше глобен с две заплати. По-късно, когато изпадането на КПР се потвърди след 0:0 с Рединг, Босингва беше уловен от камерите да се усмихва, докато напуска терена. Това разгневи не само феновете но и съотборника му Джоуи Бартън. Вече беше сигурно, че за Босингва няма бъдеще в клуба.

Снимка: Getty Images

Оуен Харгрийвс (от Манчестър Юнайтед в Манчестър Сити, 2011 г.)

След като вече беше постигнал доста успехи в кариерата си, халфът напусна "Олд Трафорд" през лятото на 2011 г. заради изтекъл договор. Със серия от YouTube клипове, Харгрийвс "потвърди", че е в добра форма и това беше достатъчно на градския съперник Сити да го вземе. Беше добър момент да смениш Юнайтед със Сити, защото онзи сезон "гражданите" взеха първата си титла за последните 44 г. Но Харгрийвс не взе златен медал, тъй като игра само в един мач от Висшата лига. Той въобще не беше картотекиран и за Шампионската лига.

В изпъстрения с все по-шокиращи трансферни суми футболен пазар, да вземеш нов играч без да плащаш на негов предишен клуб звучи като идеална опция.

Особено ако става въпрос за известен футболист, доказал се на топ ниво с поне един от бившите си отбори.

Но понякога реалността е твърде сурова и безплатната придобивка се оказва надценявана в миналото, излишна или с изтекъл срок на годност.

В галерията си припомняме няколко отчайващи свободни трансфера в английската Висша лига, доказали, че безплатните попълнения са нож с две остриета и при тях евтиното често излиза скъпо.