Садио Мане не се стърпя и реагира остро на постъпката на съотборника си Мохамед Салах, който вместо да му подаде, реши да действа индивидуално на "Търф Моор" срещу Бърнли в предишния кръг на Премиършип.
Появиха се слухове за скандал между двамата. Юрген Клоп побърза да ги разсее и да заяви, че всичко в съблекалнята на Ливърпул е наред. До края на сезона обаче ще се следи под лупа връзката между двамата на терена.
Питър Крауч, нападател с богат опит във Висшата лига, се спря по-задълбочено на манталитета на футболистите в предни позиции и в колонката си за "Daily Mail" опрадва египтянина.
Ето какво пише Краучи:
"В света на нападателя головете са единственото нещо, което има значение. Салах определено стана по-себичен през последните 12 месеца. Стигна се до момент, в който изглежда, че е обсебен от числата.
Това не е лошо нещо. Виждам паралели с Кристиано Роналдо, който започна да показва магията си по крилата, но след това се превърна в наемен убиец през средата. Когато статистиката ти премине от гол на два мача на гол във всеки мач, ти се иска да използваш всяка възможност.
Салах е един от най-добрите в света, а формата му в началото на сезона е страхотна. Той отново ще отбележи най-малко 20 през кампанията. Мохамед не си извоюва мястото на един от най-страховитите нападатели в първенството с мисли за това кога трябва да подаде и кога - не.
Той е прекрасен за гледане, но също така знам какво е да си в положението на Мане. Начинът, по който той изригна, беше реакцията на човек, който прехапваше устните си дълго време, но след това не можеше да се сдържа повече. Той иска попадения не по-малко от Салах.
Спомням си как беше, когато играех заедно с Джърмейн Дефоу. Имаше безброй ситуации, в които можех да отбележа само с чукване на топката, ако ми я подадеше, но той стреляше.
Нямаше значение на каква позиция е Джърмейн и ако смяташе, че ще вкара, опитваше. Ако пропуснеше, тръгвах към него, а той просто казваше: "Съжалявам, Краучи. Не те видях."
В крайна сметка спрях да му държа сметка. Той нямаше да се промени.
Това не ни попречи двамата с Джърмейн да имаме добри отношения и не се съмнявам, че Салах и Мане имат добри отношения също. Няма нищо лошо в приятелското съперничество, ако то дърпа и двамата да играят по-добре. Обзалагам се, че Мане има за цел да вкара повече от Салах.
Може да има моменти обаче, когато някой не подава на съотборник заради други мотиви. Когато Роман Павлюченко беше в Тотнъм, беше очевидно, че той ме възприема като конкуренция и връзката ни никога не е била нищо друго освен професионална.
Можеше да стреля и с двата крака, а когато шутираше от невъзможна позиция, знаех, че го прави, за да не ми подаде. Защо ли? Ако аз се справях добре, означаваше, че той е аут от отбора. Разбира се, че ще се погрижи за себе си. Нападателите са най-егоистичните членове на отбора.
Бях свикнал да виждам това на тренировките с Англия. Заниманията бяха свирепи, особено ако бяха извикани петима напред, които се бореха за едно стартово място. Принципът е един - грижи се за себе си на първо място, защото никой друг няма да го направи.
Другото, което трябва да се знае, е, че всичко е наред, ако нападателите не са приятели. Играл съм в много отбори и видях безброй противоречия. Виждал съм колеги да се удрят на полувремето и да се прегръщат час по-късно. Нито един футболен отбор не се състои от 11 най-добри приятели.
Нито за миг не съм си помислил, че случилото се между Салах и Мане ще се превърне в проблем за Ливърпул. Юрген Клоп не би оставил нещата така, това е сигурно. Но също така не бих се учудил, ако се случи отново. Нападателите не искат да подават. Нападателите искат да вкарат гол."
Краучи сподели и мнението си, че младият Джейдън Санчо би бил перфектна придобивка за европейските шампиони.
"Нещото, което най-много обичам да гледам в Англия сега, са младите момчета в състава и колко безстрашни са тези млади играчи. Джеймс Мадисън, Трент Александър-Арнолд, Мейсън Маунт, Деклан Райс... Чувате имената им всяка седмица и тови ни кара да пренебрегваме тяхната младост.
Това, което правят е фантастично. Те са готови. Ето вижте и Джейдън Санчо. Това, което направи в началото на кариерата си, заслужава огромна похвала. Не е лесно да напуснеш Англия, за да заиграеш в Германия, но той е решен да стане суперзвезда и срещу Косово беше превъзходен.
Лесното нещо за него бе да остане в Манчестър Сити, да си взима голямата заплата и от време на време да влиза от пейката, но той излезе от зоната си на комфорт, за да се присъедини към Борусия Дортмунд и можете да видите колко много се радва на футбола. Очаквам едно от тези момчена да направи огромен скок напред през следващото лято и да остави голям отпечатък на Евро 2020.
Колкото повече гледам Санчо, толкова повече се убеждавам, че той ще направи нещо голямо. Ако всичко е наред, той ще се върне във Висшата лига. Клубовете ще се редят на опашка за подписа му и въпреки че се шуми около това, че ще отиде в Манчестър Юнайтед, се чудя дали Ливърпул не е перфектното място за него. Няма да се учудя да го видим на "Анфийлд".
