"Историята на Джейдън е необичайна за млад английски футболист", каза Гарет Саутгейт, след като повика Санчо в националния отбор на Англия за първи път през октомври 2018 г.
"Той беше достатъчно смел да замине в чужбина и да играе за голям клуб пред огромна публика всяка седмица - при това с психологическата устойчивост да се справи с това и да преуспее. Това решение за трансфер говори за неговия характер и това се вижда в начина, по който играе. Той притежава огромна вяра в себе си."
И наистина, Санчо пое огромен риск едва на 17, заменяйки Манчестър Сити с Борусия Дортмунд година по-рано, а бързата му адаптация към живота в Германия накара мнозина да го определят като потенциален топ талант на поколението си. Той натрупа впечатляващите 114 гола и асистенции в едва 137 мача с екипа на Дортмунд, блестейки както в Бундеслигата, така и в Шампионската лига.
Легендата на Манчестър Юнайтед Рио Фърдинанд бе особено запленен, след като гледа как Санчо тормози Тотнъм през първото полувреме на осминафинал в Шампионската лига през 2019 г., казвайки: "Няма голове, но видях Джейдън Санчо и просто съм щастлив да го гледам. Скачах, крещях и танцувах. Един 18-годишен младеж изкара акъла на опитни играчи от Висшата лига. Мисля, че той ще бъде най-добрият английски футболист през следващите години."
Прогнозата на Фърдинанд така и не се сбъдна, но Санчо все пак се утвърди като национал на Англия и си осигури бомбастичен трансфер за 73 милиона паунда в Юнайтед през лятото на 2021 г. Това изглеждаше като перфектната платформа да разгърне пълния си потенциал. За съжаление обаче, нещата не се развиха по този начин.
Пренасяме се в настоящето и виждаме Санчо в "чистилището" като свободен агент, след като Юнайтед реши да не удължава договора му след поредица от преотстъпвания. Самочувствието му изглежда напълно сринато и предстои да видим дали може да преоткрие пламъка от ранните си години в играта.
Някак е тъжно да се гледа как толкова вълнуващ играч запада толкова бързо и съществува реална опасност кариерата му просто да угасне поради липса на интерес от страна на топ клубове.
Физически и ментални проблеми в Юнайтед
До известна степен Санчо бе обречен на провал на "Олд Трафорд" още от самото начало. Той бе привлечен, за да играе на десния фланг от тогавашния мениджър Оле Гунар Солскяер, тъй като Маркъс Рашфорд блокираше пътя му към място отляво - неговата любима и най-ефективна позиция.
Инфекция на ухото пък доведе до хоспитализирането на Санчо, което забави интеграцията му в състава и той изглеждаше далеч от оптималната си форма в първите си появи през кампанията 2021/22. Юношата на Сити така и не успя да влезе в ритъм, за което не помогнаха нито липсата на сплотеност в Юнайтед, нито треньорската рокада по средата на сезона, когато Солскяер бе сменен с Ралф Рангник.
Ерик тен Хаг пристигна преди сезон 2022/23 и Санчо започна добре под ръководството на нидерландеца, отбелязвайки някои ключови голове от левия фланг. Но до октомври формата и увереността му се сринаха драстично, той загуби мястото си в отбора и в резултат на това не попадна в състава на Англия за Световното първенство през 2022 г.
След това Санчо прекара следващите три месеца извън терена, тъй като Тен Хаг го постави на индивидуална тренировъчна програма, изтъквайки "физически и ментални" проблеми. Той се завърна, за да помогне на Юнайтед да спечели Карабао Къп и да завърши трети във Висшата лига, но вкара общо едва седем гола (с два повече от предишния сезон) и изравни скромния си актив от три асистенции.
Конфликтът с Тен Хаг
Санчо влизаше като резерва във всички от първите три мача на Юнайтед в първенството през сезон 2023/24, последният от които бе обрат за победата с 3:2 срещу Нотингам Форест на "Олд Трафорд". Невероятно, но това се оказа последната му поява за клуба на голямата сцена.
Тен Хаг го извади от състава за последвалия сблъсък с Арсенал, критикувайки представянето му на тренировките, което предизвика яростна реакция от страна на английския национал в социалните мрежи. Санчо заяви, че го превръщат в "изкупителна жертва" и пламенно защити поведението си в изявление, което само влоши ситуацията десетократно.
Той отказа да се извини на Тен Хаг, който го заточи извън отбора, като му бе забранено да използва базата на клуба, включително столовата на първия отбор. През следващите четири месеца той тренираше индивидуално или с играчите от академията, а кариерата му в Юнайтед практически бе ударила дъното.
Категорично бе грешка от страна на Санчо да тръгне на война с Тен Ха, защото ако просто беше преглътнал и бе показал смирение, за да спечели отново мениджъра, нещата можеха да са различни. Особено като се има предвид, че нидерландецът започна да губи контрол и подкрепата на феновете.
Вместо това Санчо се завърна в Дортмунд под наем през януари и макар да впечатли, помагайки за достигането до финала в Шампионската лига, усещането за отчуждение от Юнайтед стана все по-натрапчиво. Футболистът се яви за лятната предсезонна подготовка и привидно бе поизгладил отношенията си с Тен Хаг, играейки седем минути в мача за Къмюнити Шийлд през 2024/25 срещу бившия си клуб Сити, но след това бе преотстъпен на Челси, който се съгласи да включат в сделката и клауза за задължително откупуване на стойност 25 милиона паунда.
Не потръгна и в Челси и Вила
Юнайтед уволни Тен Хаг през октомври след загуба с 1:2 от Уест Хем, която остави тима на 14-о място в класирането. Той изигра 42 мача за Челси, но само половината от тях бяха като титуляр, а пълни 90 минути записа едва четири пъти.
С изключение на запомнящия се гол срещу Тотнъм и попадението му във финала на Лигата на конференциите, спечелен от Челси срещу Бетис, Санчо бе пълно разочарование. И не бе изненада, когато лондончани платиха неустойка от 5 милиона паунда на Юнайтед, за да се откажат от постоянния трансфер.
По онова време нямаше никакъв шанс Санчо да получи друг шанс в Юнайтед. Новият мениджър Рубен Аморим го изолира и той отново бе принуден да тренира отделно от първия отбор, докато клубът търсеше начин да го продаде.
Астън Вила в крайна сметка договори наем за Санчо на 1 септември, воден от успеха на подобна сделка за Маркъс Рашфорд предишния сезон. Но Санчо не оказа същото влияние на "Вила Парк" като своя бивш съотборник от Юнайтед.
Унай Емери го използваше основно като резерва, включително на финала в Лига Европа, където бирмингамци разгромиха Фрайбург с 3:0, за да спечелят първия си европейски трофей от 44 години. Това бе третият европейски финал за Санчо в три поредни сезона под наем - уникално постижение, но такова, което с нищо не оправда статута му на футболист за 73 милиона паунда.
Юнайтед плати тази сума и му даде заплата от 300 000 паунда на седмица, за да бъде водещата фигура в стремежа му да се върне на върха. Но фактът, че си плащаха той да играе на други места цели три пъти, бе публично унижение за клуба, а Санчо бе белязан да остане в историята като един от най-големите трансферни провали.
"Не можеш да приемаш за даденост, че всичко ще върви гладко"
Юнайтед направи поредната мениджърска рокада в ерата на INEOS през януари, когато Аморим отстъпи мястото си на Майкъл Карик. Обичаният бивш халф на "червените дяволи" бе попитан за ситуацията около Санчо през март обобщи защо 26-годишният играч не оправдава очакванията.
"Във и около наказателното поле; с топката в крака; малките му оигравания; комбинациите; креативността му; начинът, по който борави с топката - той има природен талант", каза Карик, който също бе работил със Санчо като част от щаба на Солскяер и по време на трите си мача като временен мениджър след напускането на норвежеца. "Това е едната страна на футбола. Но - и тук не говоря индивидуално за Джейдън - нещата са просто такива, каквито са и каквито трябва да бъдат.
Не можеш просто да приемаш за даденост, че всичко ще върви гладко. Доказано е, че не винаги е така. Трябва да намериш начин да минеш през това. Ако играеш в добър отбор с добри футболисти и дълбочина на състава, това е част от предизвикателството да останеш на върха."
Всичко със сигурност вървеше гладко за Санчо в Дортмунд, което му позволяваше да играе без никакви задръжки. Напрежението обаче е далеч по-голямо в Юнайтед и той не бе подготвен да се справи с него. Набезите му срещу противниковите защити изчезнаха и спря да поема рискове в последната третина на терена, тъй като паниката очевидно започна да замъглява мисленето му.
Коментарите на Карик за кратко предизвикаха спекулации, че Юнайтед ще активира опцията си за удължаване на договора на Санчо с една година, но това така и не се случи. От INEOS искаха да се отърват от голямата му заплата, а суровата реалност бе, че отборът играе по-добре без него.
Вече не предизвиква интерес
Какво следва за Санчо нататък е въпрос с повишена трудност. Според Sky Sports той преговаря с няколко клуба от Европа и Близкия изток и в момента анализира опциите си.
Борусия Дортмунд бе свързван с трети опит да го привлече по-рано тази година, а BILD съобщи наскоро, че тази опция още съществува, макар и с резерви относно физическата му форма и способността му все още да се представя на най-високо ниво.
Повечето големи европейски клубове обаче отдръпнаха интереса си и Санчо може да няма друг избор, освен да приеме оферта от Саудитска Арабия или Катар.
Прекалено рано ли достигна пика си?
Легендата на Астън Вила Габи Агбонлахор бе един от хората, които съжаляваха най-много, че играчът не е успял на "Вила парк".
"Дойде миналия сезон и всички си мислеха, че Емери може да направи някое чудо. Но той не успя да сътвори такова с Джейдън Санчо. Изигра две сносни полувремена през целия си престой в Астън Вила. Не можеше да излъже човек, липсваше му скорост, липсваше му и завършващ удар. Не мисля, че има клуб, който в момента ще му предложи и 50 000 паунда на седмица.
Просто мисля, че той вече не е толкова добър, колкото беше. А понякога футболистите просто угасват? Има много играчи, които са стартирали силно на 18, 19 години и след това на 26 приключват. Има причини това да се случи. Настина се притеснявам за него в момента. Възможно ли е той да е от онези играчи, които се отказват от футбола на 28? Няма да се изненадам."
Иконата на Нидерландия Марко ван Бастен окачи бутоните на 28 години поради хронична контузия в глезена, а Джордж Бест спря на същата възраст, борейки се с проблеми извън терена, но няма други толкова известни примери. Санчо има още много години пред себе си, но въпросът е дали все още изпитва онзи глад за футбол.
Ако това не е така, няма да го видим отново в голям клуб от ранга на Юнайтед или с екипа на Англия.
И той трябва да реши как иска да бъде запомнен: като даровит младок, който достигна пика си твърде рано, или като боец, който се е поучил от грешките си и е доказал, че критиците му грешат. В момента той категорично попада в първата графа.
