Датата е 6 септември 1995 г. Под кулите близнаци на стария "Уембли" са се събрали едва двайсетина хиляди - по-малко от четвърт от пълния капацитет на легендарния стадион.
Нормално е. Не че в Англия не обичат националния си тим, но в този момент разочарованието е голямо.
"Трите лъва" са ранени сериозно и още ближат рани от неуспешните квалификации за световното в САЩ година по-рано.
А и контрола с Колумбия не предвещава голям спектакъл.
Тери Венейбълс наскоро е назначен за мениджър на място на Греъм Тейлър, а специалистът е натоварен с "подмяната на кръвта" и излизане от задънената улица.
Така в стартовия състав на домакините са Гари Невил, Джейми Реднап и Стив Макманамън - избор, насочен с поглед към бъдещето.
Гостите са в традиционното си жълто, а в редиците им също има интересни имена.
Хорхе Бермудес в защитата, Фреди Ринкон и Карлос Валдерама в халфовата линия, както и незабравимият щурак Фаустино Асприля в предни позиции.
Но и с подобни изпълнители на терена вечерта на "Уембли" е скучна и вяла.
Зрителите по трибуните са на път да заспят, когато се случва нещо историческо.
Не е гол с цената на титла или пък попадение със задна ножица от центъра, но е изпълнение, което ще се помни вечно.
След една безидейна атака отдясно и несполучлив опит за центриране, отбит от бранител на колумбийците, топката е подадена към дебютанта Реднап. Младокът също няма конкретна визия какво да прави и с едно докосване отправя нещо средно между удар и подаване към вратата на гостите.
Опитът е доста несполучлив и се очаква Рене Игита с лекота да прибере кълбото в ръкавиците си, но стражът взима изненадващо решение.
Вратарят полита във въздуха, свива крака нагоре и отбива топката с долната част на футболните си обувки.
В следващия момент трибуните изригват, а срещата се превръща от "грозна картинка" в събитие тип "и аз бях там".
Съвсем очаквано след мача всички говорят за "скорпиона", а Венейбълс се шегува: "Никога не съм виждал нещо подобно. Не смятам обаче, че Рене ще научи и нашите вратари на това, въпреки че би върнало публиката."
Във времената, в които футболът съвсем не е толкова достъпен, колкото сега, Игита се превръща в световна сензация.
В Южна Америка обаче Ел Локо (Лудия) отдавна е известен с ексцентричността си и с играта си извън наказателното поле.
Днес такива като Мануел Нойер не са рядкост, но през 80-те и началото на 90-те е много по-различно.
Затова Игита се смята за един от пионерите на вратарите-защитници и това му печели слава.
Рене започва футболния си път като нападател, но в крайна сметка получава признание в другия край на терена. На всичко отгоре отбелязва и 44 гола от фаулове и дузпи.
Изнасянето на топката и полевите функции са присъщи за него и в националния отбор, и в Атлетико Насионал, а треньорите му се хвалят, че численото предимство, което осигурява на полето е огромен плюс.
По принцип е така, но има и неприятни спомени. На осминафиналите на Мондиал 1990 срещу Камерун колумбийският вратар опитва да лъже Роже Мила, но той му отнема и вкарва гола на победата за африканците.
"Грешката ми беше по-голяма от къща и всички я видяха. Много пъти съм правил това и мислех, че и сега ще спечеля, но загубих", са знаменитите думи на Ел Локо след провала, който обаче по никакъв начин не помрачава славата му на култов герой във футболните среди.
А извън терена Рене е не по-малко култов.
Както милиони от неговото поколение в Южна Америка, Игита се ражда и расте в крайна бедност и мизерия в Меделин през 60-те, когато започва бумът в производството и продажбата на кокаин.
По времето, в което се утвърждава като професионалист две десетилетия по-късно, световете на футбола и дрогата вече са неразривно свързани. Легендарният наркобарон Пабло Ескобар налива част от несметното си богатство в Атлетико Насионал и го превръща в един от най-силните клубове на континента.
Ел Локо е не само вратар, но и една от най-важните фигури на отбора при спечелването на Копа Либертадорес през 1989 г.
Говори се, че Ескобар позлатил героите на Атлетико, а потвърждението за близките отношения между наркобоса и Игита са от 1991-а, когато вратарят го посещава в частния му затвор "Катедралата".
Това не се харесва на колумбийските власти и две години по-късно белезниците щракват на ръцете на Ел Локо. Двата случая обаче нямат нищо общо и вратарят влиза в затвора заради участието си като посредник в отвличането на 11-годишно момиче на име Марсела Молина.
Заради дебелите връзки на Игита в Меделин, включително и в подземния свят, бащата на отвлеченото момиче, който самият е член на наркокартел, се свързва с него с молба да съдейства за безопасното връщане на детето.
Ел Локо предава над 300 хил. долара откуп, а 50 хил., които приема като награда от фамилията на Марсела, му костват 7 месеца зад решетките.
Присъдата попречва на Лудия да участва на световното през 1994-а и да изкупи вината си от злополучния осминафинал срещу Камерун 4 г. по-рано.
На вратата на колумбийците застава Оскар Кордоба, който няма как да е такова вдъхновение за съотборниците си, каквото е Игита, и липсата на последния е осезаема.
Преди турнира очакванията към Колумбия са повишени заради гръмката победа с 5:0 над Аржентина, но "жълтите" отпадат още в груповата фаза. Трагедията става пълна, след като бранителят Андрес Ескобар е застрелян от гангстер, след като си отбелязва автогол при загубата с 1:2 от САЩ. Андрес е дългогодишен съотборник на Рене Игита в Атлетико Насионал.
Проблемите на Ел Локо продължават и през следващите години.
През 2004-а е отстранен от футбола, след като дава положителна проба за кокаин, докато се състезава в Еквадор.
Санкцията не е за дълго, но постепенно славата му на терена избледнява и Рене записва по-малко от 50 мача в следващите 5 години.
Той обаче остава все така популярен и интересен на хората.
Игита участва в колумбийския вариант на "Сървайвър", а многобройните пластични операции, които претърпява му помагат за "титлата" "колумбийска звезда с най-грозно лице".
Връзката му с футбола обаче не се скъса и Игита прекарва 5 г. като треньор на вратарите на саудитския Ал Наср, където заслужено е със статут на суперзвезда.
Със сигурност Ел Локо е показвал на младите как се прави ударът "скорпион" и ги е научил на много вратарски тайни.
Вероятно им е разказвал и завладяващи истории от миналия век, в които имало много екшън, наркотици, сблъсъци на наркокартели, победи, загуби, възходи, падения. Нещата от живота (на Рене Игита).
Не може да е пропуснал и разказа за 6 септември 1995-а, когато 20 хиляди на "Уембли" изревават в един глас като 100 000. Без да е отбелязан гол с цената на голяма титла, без да са видели попадение със задна ножица от центъра, без дори топката да се е оплела в мрежата...
