Малко след 21:45 местно време, на полувремето. Футболистите на Франция и Германия се отправят към съблекалните за почивка след първите 45 минути на приятелската среща между двата отбора.
Селекционерите Дидие Дешан и Йоахим Льов обаче се бавят. Всички са чули двата взрива в средата на полувремето, но никой все още не знае какво се случва.
Двамата специалисти се срещат с длъжностни лица на стадиона, които ги информират за кризата, но без много подробности. Междувременно, президентът на Франция Франсоа Оланд е изведен от "Стад дьо Франс" с хеликоптер.
Дешан и Льов имат избора дали да кажат на футболистите си за терористичните атаки и решават да не всяват паника сред играчите.
Дешан е по-склонен да разкрие на играчите си какво се случва, но в крайна сметка не го прави, тъй като изобщо няма представа за размерите на трагедията.
Неосведомеността на футболистите и традиционно натоварените мобилни клетки на стадиона по време на голям мач правят обстановката сюрреалистична.
Мачът на терена се играе съвсем нормално, феновете подкрепят своите с традиционното "Aux Armes, Aux Armes", докато смутените наставници на двата отбора и журналистите, които имат достъп до интернет, притеснено следят информационния поток.
В края на мача Франция вкарва втори гол, а на трибуната възторжено се веят националните флагове. Футболистите се прегръщат и се радват, както обикновено.
Веднага след края на двубоя обаче, около 22:50 ч., сериозността на кризата започва да се изяснява.
Няколко от играчите на Бундестима се спират пред телевизорите в тунела, на които вървят кадри на живо от подложения на безпрецедентен терор Париж.
Във френската съблекалня пристига секретарят на спортното министерство, който запознава играчите с обстановката. Антоан Гризман е обхванат от паника, тъй като знае, че сестра му е в "Батаклан", но скоро разбира, че тя е невредима.
Първоначално феновете нямат възможност да полазват всички изходи и на места се струпват много хора, но после се отварят всички врати.
Критичният момент е кратък и предизвикан от панически бяг обратно към трибуните от единия от изходите.
Тези, които са още вътре, импулсивно се втурват с тях. Андреас Бертен, немски журналист, казва, че за момент хората на стадиона са си помислили, че вътре нахлуват въоръжени терористи.
Ситуацията обаче се успокоява много бързо. На игрището феновете се опитват да се свържат с близки и да разберат какво се случва. Намесва се и дикторът на стадиона Макс Кампо.
"Когато чух първия взрив, първата ми мисъл не беше, че е бомбичка, каквито има често на футболни мачове. Помислих, че може би е газова експлозия, защото се чу нов тътен малко след това.
Признавам си, че не знаех първоначално дали да съобщавам. В края на мача казах за инцидентите без да давам много подробности, опитвайки се да не създавам паника сред зрителите", разказа Макс Кампо, който изиграва важна роля и при успокояването на тълпата, която се излива на терена.
Обичайният протокол след мача е променен, а и кой се интересува от интервютата на футболистите?
Играчите се преобличат в цивилни дрехи, а служители на полицията им казват да очакват по-нататъшни инструкции. Двата отбора остават на стадиона, тъй като органите на реда им съобщават, че не могат да гарантират безопасността на автобусите им.
Играчите се местят в най-долното ниво на стадиона. Германците си пускат ARD, а Йоги Льов определя обстановката като "тягостна и много напрегната".
Малко преди 3:00 ч. след полунощ френските национали са изведени от стадиона и са откарани към тренировъчната им база - на около 40 км. югозападно от Париж.
Германската делегация обаче е инструктирана да остане на място, тъй като има опасения, че автобусът, с който е превозвана все още може да бъде обект на терористична атака.
В 7:00 ч. германците са извозени с микробуси до летището и към 10:00 ч. кацат благополучно във Франкфурт.
"Когато гледаш как няколко хиляди човека бягат панически от трибуната, около която се чуха взривовете, чувството не е много приятно. Защо се връщаха така ужасени? Догадки, опасения, предположения...
Да се избегне паниката действително беше сложно, а и вътре на стадиона не се виждаше нито един полицай. Хората обаче се съвзеха бързо, а на практика проблем с евакуацията на стадиона нямаше. Иначе жертвите можеше да са много повече", каза журналистът от Sovsport.ru Артьом Локалов.
"Мога да потвърдя, че пропускателният режим бе съвсем лек. Стюардите не разполагаха с детектор за оръжие, а просто потупваха якетата и джобовете на зрителите. Полицейското присъствие бе сведено до минимум", добавя той.
"Дикторът в продължение на 2-3 минути призоваваше хората да запазят самообладание и да не се паникьосват. Но думите му не помагаха много, когато над главата ти кръжат хеликоптери, а слуховете за броя на жертвите обикаляха от човек на човек.
Суматохата продължи около 20-25 минути, след което полицията насити периметъра и оформи кордони от въоръжени служители. Организацията беше перфектна", пък разказва Владислав Воронин от Sports.ru.
