Повечето хора биха предположили, че спортно събитие в Индия, което привлича редовно над 100 хил. зрители по трибуните може да бъде само в един спорт - крикет.
Но кажете това на хората в Колката и рискувате да си навлечете неприятности. За тях "Боро Дерби" е въпрос на живот и смърт. Звучи ви пресилено? Не прибързвайте.
Преди няколко дни Йист Бенгал и Мохун Баган се изправиха един срещу друг за 366-и път в историята си. Само за статистиката ще отбележим, че когато Дивок Ориги вкара победно за Ливърпул в градския сблъсък с Евертън в началото на декември, белгиецът влезе в историята като човекът, който е решил мач №232 между "червени" и "сини". С други думи - "Боро Дерби" е играно със 134 пъти повече от мърсисайдското. И всеки път сблъсъкът е епохален не само за Колката, а и за цяла Индия!
Но първо малко история.
Създаден през 1889 г. футболен клуб Мохун Баган е един от най-старите в Азия. Повратната точка в историята му е победата с 2:1 над английски военен отбор (East Yorkshire Regiment) през 1911-а. Индийците играят боси, а успехът се приема като ключов в борбата на страната за независимост. Народът е толкова горд, че обявява 29 юли за Ден на Мохун Баган.
Градското съперничество се заражда през 1920-а, когато бивш директор на Мохун основава Ийст Бенгал след скандал с останалите от ръководството.
Той е недоволен, че един от най-добрите футболисти на отбора не е пуснат да играе в мач срещу именит съперник и заедно с него решават да регистрират нов клуб.
Както много класически съперничества във футбола и това на индийския град Колката започва още след първия сблъсък през 1925-а. Местното население застава зад Мохун, а имигрантските общности от Изтока (днешен Бангладеш) избират Ийст Бенгал. И до ден-днешен най-явното разделение на хората в Колката е свързано с това дали са под зелено-червеното знаме на Мохун, или под жълто-червеното на Ийст Бенгал.
72 години след първото "Боро дерби" ("боро" означава "голямо" на бенгалски) мачът поставя рекорд за най-посетено спортно събитие в Индия, когато през 1997-а на стадиона се стичат над 130 хил. зрители.
Байчунг Бутия, единственият индиец, играл професионално в Англия, бележи хеттрик, а Ийст Бенгал унижава градския враг с 4:1 на "Солт Лейк Стейдиъм". Бутия е и вечният голмайстор на дербито с 19 гола, но, забележете, и в двете врати, тъй като е играл и за двата тима.
Грандовете на Колката кретат в долната половина на класирането в I-League, но представянето в първенството отдавна няма значение. От 1925-а победата в дербито е по-ценна от всичко за ултрасите.
Да, точно така - ултрасите.
Хореографии, факли, тъпани и песни огласят дербито. А макар и по индийски, в Колката има ултрас култура.
"Не съм мигнал и минутка нощес. Никога не спя преди дерби - казва един от тарторите на агитката на "бенгалите. - Цяла седмица се подготвяме за дербито, а час след час напрежението се покачва. Ако не спечелим мача, ще сме съсипани."
Няколко часа преди мача хореографията се качва върху капака на автомобил и поема към стадиона. На нея е изобразен местен комик, бутилка мляко и захарница, както и надпис: "Разбирате ли, сър". Ние не можем да го разберем, но става въпрос за "голямо дразнене, което ще вбеси врага" по думите на лидера на трибуната на Ийст Бенгал.
Туристите, посетили Колката, свидетелстват колко добри и гостоприемни са местните, но в деня на дербито могат да се чуят псувни и клетви, от които да настръхнат косите и на най-красноречивия жител на бивша Югославия.
Градът е с население от около 5 млн. жители, но любовта към двете му футболни гордости се разпростира и до най-далечните щати. В деня на сблъсъка пристигат фенове, пропътували хиляди километри, за да гледат двубоя на живо. Има ли нужда да споменаваме, че телевизионният рейтинг удря тавана по време на дербито?
В исторически план двата отбора са гръбнакът на индийския футбол и интересът е огромен. Показателно е, че хората в страната се интересуват повече от изхода на дербито, отколкото от резултатите на националния отбор.
На 16 декември отново цяла Индия насочи поглед към Колката. Вероятно си представяте каква е атмосферата около срещата, въпреки че е трудно да се опише с думи, ако не го видиш с очите си.
Много преди първия съдийски сигнал цветовете на грандовете започват да заливат улиците. От коли и камиони се веят знамена, надуват се клаксони и се пеят песни във възхвала на футболните любимци.
Сцената е класическа за преди голям мач, но е някак си още по-шумно, шарено и напрегнато заради хилядите полицаи, заели позиции на най-взривоопасните места. А на стадиона виждаш фееерия само за около 4 евро, колкото са най-скъпите места на "Солт Лейк"!
Малко след началото феновете на Ийст Бенгал вдигат хореографията с млякото и захарта, която наистина вбесява феновете на символичните гости.
Атитката на Мохун обаче изригва първа след гол в 13-ата минута, но само 5 по-късно резултатът става 1:1, а до края на полувремето "бенгалите" обръщат резултата в своя полза. През втората част двата съперника си разменят по още един гол и след зрелищно 3:2 запалянковците на Ийст Бенгал остават дълго след края по местата си, за да пеят своите песни на победата.
Триумфът е още по-сладък, тъй като е първи в последните 7 издания на сблъсъка и слага край на тягостното 33-месечно иго под ботуша на врага.
"За това говорим. От десетилетия този мач е бойно поле, на което се доказва кой кой е в града по време на окупация, борба за независимост, война и вълни от имигранти. Дербито ни дава шанса да се провъзгласим за господарите на града до следващия мач. Футболът е нашият начин за сплотяване и за борба. На кого му пука къде ще завършим в класирането, след като спечелихме дербито", казва последната си дума тарторът на феновете на Ийст Бенгал.
