Бори се, Стилияне!

Помня как в една ключова квалификация рещу Унгария при Стоичков вкара за 1:0 с летящ плонж, рискувайки да си разбиеш главата в гредата. Просто трябваше да стигнеш тази топка. И ти го направи с цената на всичко - заради фланелката и заради нас. Заради това, което си!

Ти заслужаваше да си в златното поколение от 94-та, редом до Бала и Фара в средната линия. Досущ като Митко и Мартин. Никога обаче не се оплака от неуспехите на националния отбор, от който беше и си част. Никога не обвини останалите в малодушие, когато имаше защо да го направиш. Никога не се скри и не избяга от отговорност.

Такъв си и на терена. Дори когато играта не върви - твоята и на отбора - няма да се покриеш на тъча или зад нечий гръб, никога няма да симулираш контузия или да си избираш пост. Винаги ще си там, между защитниците и креативните футболисти, ще се нагърбваш с изнасянето на топката, ще си свързващото звено. Ще си най-важният!

Винаги си бил защитник, офанзивен играч и въобще много повече от двете, взети заедно. Боец за всяка педя терен и за всяка глътка въздух.

Няма как да си случаен и да си капитан на стария и горд Астън Вила. Отбор с някогашна слава, който рядко е претендент за отличията, но има непреходна футболна и чисто човешка памет. Общността на Астън Вила, хората там, те обичат като свой. Доказаха го на мача с Челси в 19-та минута. Тогава целият стадион в Бирмингам стана на крака, за да аплодира и подкрепи едно българско момче. Футболът наистина е много повече от очевидните неща.

Удивителна е лоялността ти към отборите, които са те изградили като футболист - за близо 17 години си играл само в четири: Монтана, ЦСКА, Селтик и Астън Вила. Днес, когато повечето играчи са верни на финансовите клаузи, а не на клубната емблема, твоята кариера е за пример. Най-големите са от същия рядък калибър - Дел Пиеро, Тоти, Малдини, Джерард, Гигс... Ето защо феновете ще те помнят.

Поведението ти на терена напълно съответства на твоя характер - труд и упоритост, постоянство и отдаване на отбора (каузата). Затова сега не е толкова страшно.

Никога не се забърка в нищо жълто, оранжево или кафяво. Винаги си бил бял, зелен и червен от главата до петите за нас, феновете. Никой не те свързва с пиянски изцепки, разгул и скандали - все неща, които се превърнаха в норма за това колко талантлив е даден футболист. Напротив, ти си прекрасен баща и съпруг. Имаш страхотно семейство. Пример си за всички, особено за децата.

За благотворителността ти няма защо да се говори, както и ти самият си държал през годините. Можем само да подразбираме човешките жестове, които си правил. Дори само това как помогна на Рачо, Бог да го прости, между две лечения с инжекции и лъчетерапия в Лондонската клиника.

За да влезеш в конфликт с Камата, се иска дупе. Ти си един от малкото, които публично оспориха поведението му при отказването си от националния отбор. Тогава допусна грешка, която доказа, че все пак си човек като всички останали. Нетолкова че се отказа, колкото че бързо промени решението си.

Има нещо специално в това, че животът подлага на изпитание две големи личности в родния футбол - Херо и Стилиян. Първият изумява с отдадеността си на играта и в момента води най-добрия български тим. И двамата са известни с несломимия си дух и трудно ще се дадат. Сигурно Провидението иска да ни покаже чрез тях как трябва да се държим в уж невъзможните моменти.

Реакцията на хората след вестта за болестта ти беше светкавична и искрена. Facebook и Twitter цял ден бяха твои. Хората тук и по света съвсем спонтанно те подкрепиха - от "Паркхед" до Севлиево. Никога нищо друго не е обединявало така футболните агитки на големи и малки отбори у нас. България застана зад своя капитан, защото се гордее с него. Знай, че тая битка е обща и в нея мислено участват милиони.

Сега не само мислим и се молим за теб, Стан. По-напред, изискваме от теб да се справиш. Приеми го и като отговорност. Точно както прие да бъдеш неизменният лидер на "лъвовете". Лентата винаги е била сладко бреме за теб. Нека и сега бъде така, Капитане! Лентата стои на ръката ти дори в болничната стая.

Зарежи футбола, ти вече си част от неговите летописи. Един ден обаче - рано или късно, ще си живият и усмихнат пример за това, че няма по-голяма сила от човешкото усилие да се утвърждава живота и да се живее достойно. Сигурен съм, човече!