Първият официален двубой за сезона в Серия А е вече в историята. Вчера следобед в Пекин Милан спечели суперкупата на Италия след успех с 2:1 над Интер. Този двубой обаче бе различен в сравнение с останалите срещи за трофея. Не само защото противопостави градските съперници и носителите на двата трофея от миналия сезон, а и защото това са два от основните фаворити за Скудетото през тази година. Освен това за разлика от други сблъсъци за Суперкупата този подсказва какво можем да очакваме от тези два тима през сезона.
Кои всъщност бяха силните и слабите им страни?
Милан изигра първото полувреме в същия бавен и муден стил, който феновете помнят от участието на тима в последното издание на Шампионската лига. Останали без Андреа Пирло тимът на „росонерите" продължава да изпитва трудности при запазването на топката, липсва му и скорост в играта. Последното е нещо, от което халфовата линия на тима отчаяно се нуждае и треньорът Масимилиано Алегри продължава да търси решение на проблема. Всъщност след раздялата с Кака в Милан нямат човек, който да е способен да промени това и на „росонерите" често се случва да показват по-статична, отколкото динамична игра.
В същото време Интер демонстрираше най-доброто от разбирането на Джан Пиеро Гасперини за футбола. „Нерадзурите" бяха бързи, играеха с едно докосване и с интелигенти решения успяваха да разкъсат отбраната на съперника. Интер доминираше през това първо полувреме и изглеждаше в отлична форма, въпреки че Самуел Ето'о се нуждаеше от повече подкрепа в опита му да пресира съперника. Тримата футболисти в защита се справяха отлично, много по-добре, отколкото в предсезонните контроли на тима, като до някъде това се дължеше и на наситената халфова линия.
Още по времето когато Жозе Моуриньо работеше в Интер и в италианската серия А той определи Джан Пиеро Гасперини като тактически хамелеон, който успява да настрои тима си спрямо конкретния съперник. Но Суперкупата показа как това освен силна може да се превърне и в слаба страна на новия треньор на Интер. Нямаше никаква нужда след почивката „нерадзурите" да започнат да се бранят с четирима футболисти. Нещата за тях се развиваха добре и това бе излишно. В Дженоа, например, Гасперини никога не е тръгвал да защитава преднина от 1:0. Напротив, тимът продължаваше да атакува, дори това да означаваше стигане до епични резултати като 3:3.
Но срещу Милан той направи точно това и даде повече пространство на съперника в средата на терена. А това направо подари победата на тима на Алегри.
Ако иска да успее в Интер Гасперини трябва да продължи да демонстрира същата смелост и сила, които го направиха треньор на тима. Независимо, че той бе едва петият избор на шефовете на „нерадзурите".
От друга страна Алегри трябва да се научи как да предоставя инициативата в срещите на своя тим от самото начало на двубоя. Милан е един от най-успешните клубове в света и не може да си позволи да чака 40 минути преди да установи контрол върху срещата. Играчите му се справят перфектно с подаванията, но в това мудно темпо са твърде предсказуеми и лесно могат да бъдат наказани. Кларънс Зеедорф пък трябва да получи по-предна позиция, поставен дълбоко в собствената си половина той изобщо не е толкова полезен на отбора.
И още един от уроците на Суперкупата - този за бъдещето на Антонио Касано. То вече изглежда все по-малко свързано с Милан, след като Масимилиано Алегри не го пусна и за минута в двубоя в Пекин. Ако Касано иска да играе на европейското първенство догодина той трябва да помисли за друг вариант. Оставането на „Сан Сиро" просто не е опция.
