Букмейкърите вече нямат съмнение, а и срещу фактите май не може да се рита.
Кристиано Роналдо потрива ръце за втората си "Златна топка" и само чудо може да му я отнеме.
Както би казал Тодор Батков по казуса - Eй, богу, няма по-заслужена награда за годината на Супермен, както вече го наричат португалците.
А и милионите, които подкрепят Реал.
През 2013-а Роналдо се превърна в лидер, който никога не подведе отбора си.
Пропусна само два мача за цялата календарна година, включително и от предсезонната подготовка. И двата - с наказания.
Не се контузи нито веднъж до онзи ден, когато мускулатурата му явно си поиска почивка, та може да пропусне двубоя с Галатасарай в Шампионската лига.
Вкара 67 гола в 56 мача за Реал и националния, като сред тях личат невероятно важни попадения.
Пред очите още са ни четирите, с които елиминира Швеция и прати Португалия на мондиала, а хеттрикът му в Стокхолм бе зрелищен. Само двама души в света могат да оказват такова влияние на всеки футболен дуел - Роналдо и Меси.
Тази година обаче е на КР7, защото съперникът му бе контузен поне в 4-5 месеца от нея.
Третото име, което се споменава за "Златната топка" е на Франк Рибери. Да, той е важна част от всепобеждаващия Байерн. Но все пак тук говорим за индивидуален приз.
Сетете се кой е мачът на Рибери от големите сблъсъци на годината.
Френското крило не бе звездата на финала на "Уембли" в Шампионската лига, когато блестеше Ариен Робен.
Не и в плейофите на Франция с Украйна за световното, нито в газенето на Ювентус и Барселона по пътя към финала. Във всички тези мачове Рибери игра много силно, но... горе-долу като повечето водещи играчи на Байерн.
Роналдо изпъква, той е глава и рамене пред останалите. Новина е, когато не нанесе решаващия удар, а не обратно.
67-те му гола за годината са повече от тези на Рибери и Меси взети заедно (64). Подобри няколко рекорда и показа израстване, което елиминира няколкото критики към играта му.
Роналдо вече не симулира, което беше част от номерата му в Юнайтед и началото на мадридския период. Сетете се кога е паднал симулативно за последен път.
Кристиано е лидер, а не гелосан плачко, както чувахме често да говорят за него.
Влиза в единоборства, получава и червени картони, вкарва голове с риск за здравето си (срещу Швеция в първия мач) и видимо боледува за отбора, когато нещата не вървят.
Физически е близък до съвършенството, докато Меси започва да изпитва сериозни проблеми с травми.
Роналдо изигра перфектната година в личен план и става все по-добър. Аргументът, че футболът не е тенис, е единственият срещу него за 2013-а, защото той я завършва без трофей.
Но все пак това не е награда за най-добър в най-добрия отбор, нали?
А просто за най-добрия.
