Супермен си заслужи "Златната топка"

Букмейкърите вече нямат съмнение, а и срещу фактите май не може да се рита.

Кристиано Роналдо потрива ръце за втората си "Златна топка" и само чудо може да му я отнеме.

Както би казал Тодор Батков по казуса  - Eй, богу, няма по-заслужена награда за годината на Супермен, както вече го наричат португалците.

А и милионите, които подкрепят Реал.

През 2013-а Роналдо се превърна в лидер, който никога не подведе отбора си.

Пропусна само два мача за цялата календарна година, включително и от предсезонната подготовка. И двата - с наказания.

Не се контузи нито веднъж до онзи ден, когато мускулатурата му явно си поиска почивка, та може да пропусне двубоя с Галатасарай в Шампионската лига.

Вкара 67 гола в 56 мача за Реал и националния, като сред тях личат невероятно важни попадения.

Пред очите още са ни четирите, с които елиминира Швеция и прати Португалия на мондиала, а хеттрикът му в Стокхолм бе зрелищен. Само двама души в света могат да оказват такова влияние на всеки футболен дуел - Роналдо и Меси.

Тази година обаче е на КР7, защото съперникът му бе контузен поне в 4-5 месеца от нея.

Третото име, което се споменава за "Златната топка" е на Франк Рибери. Да, той е важна част от всепобеждаващия Байерн. Но все пак тук говорим за индивидуален приз.

Сетете се кой е мачът на Рибери от големите сблъсъци на годината.

Френското крило не бе звездата на финала на "Уембли" в Шампионската лига, когато блестеше Ариен Робен.

Не и в плейофите на Франция с Украйна за световното, нито в газенето на Ювентус и Барселона по пътя към финала. Във всички тези мачове Рибери игра много силно, но... горе-долу като повечето водещи играчи на Байерн.

Роналдо изпъква, той е глава и рамене пред останалите. Новина е, когато не нанесе решаващия удар, а не обратно.

67-те му гола за годината са повече от тези на Рибери и Меси взети заедно (64). Подобри няколко рекорда и показа израстване, което елиминира няколкото критики към играта му.

Роналдо вече не симулира, което беше част от номерата му в Юнайтед и началото на мадридския период. Сетете се кога е паднал симулативно за последен път.

Кристиано е лидер, а не гелосан плачко, както чувахме често да говорят за него.

Влиза в единоборства, получава и червени картони, вкарва голове с риск за здравето си (срещу Швеция в първия мач) и видимо боледува за отбора, когато нещата не вървят.

Физически е близък до съвършенството, докато Меси започва да изпитва сериозни проблеми с травми.

Роналдо изигра перфектната година в личен план и става все по-добър. Аргументът, че футболът не е тенис, е единственият срещу него за 2013-а, защото той я завършва без трофей.

Но все пак това не е награда за най-добър в най-добрия отбор, нали?

А просто за най-добрия.

Новините

Най-четените