Ливърпул се освободи от Рафаел Бенитес по начин, който доказва очевидното - клубът не функционира според историческите и философски канони, обединени от максимата "Ливърпулският начин".
Шефовете не само прекъснаха по средата трансферни планове, начертани от вече бившия треньор, но и сервираха новината по време на ваканцията му. Те трябва и да му платят толкова пари, с колкото спокойно можеше да се вземе добър играч на най-проблемния пост в отбора - ляв защитник.
Е, Рафа вече го няма. За едни - логично и добро решение. За други - край на ера, която върна Ливърпул сред елита на Европа. Защото през 2004 г., когато испанецът влезе през входната врата на "Анфийлд", клубът не играеше в Шампионската лига (с две изключения), отпадаше от отбори средна ръка в Купата на УЕФА и не се бореше за титлата в Англия. Екипа на мърсисайдци не обличаха звезди от световна класа, освен произведените в собствената академия Стивън Джерард и Майкъл Оуен.
Разликата от отбора, който завари Бенитес, и този, който оставя днес, е колосална. През 2004 г. в Ливърпул играеха английските национали Джерард, Оуен и Дани Мърфи (резерва), полският вратар Дудек, финландският лидер в отбаран Сами Хупия, чешките (не)звезди Милан Барош и Владимир Шмицер, както и куп играчи, които в най-добрия случай могат да минат за "средна ръка".
Сега в състава на Ливърпул блестят две звезди, без които не минава нито една класация за топ 10 в света - Джерард (с класи по-добър от 2004 г. и 6 години по-мъдър) и Фернандо Торес. Край тях са Пепе Рейна - вратар от световна класа, капитанът на Аржентина Хавиер Масчерано, най-обещаващият футболист на Дания - Дани Агер, капитанът на Словакия Мартин Шкъртел, лидерът на Израел Йоси Бенаюн, несменяемият за Холандия Дирк Каут...
Сегашният Ливърпул е с една европейска титла по-богат, както и с няколко незабравими момента, които остават в историята. Победи на "Бернабеу", "Камп ноу" и "Сан Сиро", размазването на "Юнайтед" с 4:1, идването на новия идол Торес...
Бенитес, разбира се, не донесе само позитиви. Наред с връщането на ореола на Ливърпул като отбор-победител, испанецът допусна клубът да се обърне изцяло към попълнения от чужбина, а не към традиционната своя школа. Изпадна в мнителност, граничеща с параноя, опита да спори с медии, с колеги... Рафа се промени много за шестте години на "Анфийлд", но и Ливърпул се измени под ръководството на Рафа. Феновете отиваха на трибуните с усещането, че отборът им няма как да загуби. Един треньор-боец водеше тим от бойци пред фенове, които вярваха в чудеса. Така, както беше на магическия финал на Шампионската в Истанбул през 2005 г.
Какво ще се случва тепърва?
Финансовата ситуация е тежка. Президентът Мартин Броутън призна, че клубът е бил близо до администрация преди година. За да бъдат предложени милиони компенсация на Бенитес, явно отстраняването на треньора е било важно за ръководството. Тезата, която се прокрадва, е, че Рафа е имал право на вето върху трансфери, като част от договора си. Сега това вето пада и нищо чудно да се стигне до разпродажба на звездите.
Втори проблем - кой треньор с амбиции ще дойде в Ливърпул насред финансова мъгла. А и с каква перспектива, при условие, че клубът е в процедура на продажба? Или по-скоро, на търсене на желаещ.
А и кой купувач би дал стотици милиони за предприятие, лишено от основните си активи (при продажба на Торес и Джерард)? И дали той ще хареса назначения вече треньор, дали ще одобри трансферната му политика и т.н.
Решенията изглеждат ограничени. Вътрешният човек Кени Далглиш е перфектен
вариант - познава отлично клуба, ще има пълната и безусловна подкрепа на феновете, с авторитета си може да убеди звездите да дадат кредит на доверие на него и клуба още поне един сезон. А и е последният, спечелил титла с Ливърпул преди 20 години. И още един нюанс - това би успокоило донякъде гневните от уволнението на любимия им Рафа фенове. Което е стратегически важно за собствениците...
При липса на нов собственик до година (много вероятен сценарий) феновете трябва да се подготвят за поне три сезона, в които постите за трофеи се очертава да не свършат.
