Когато Стивън Джерард говори за финала в Шампионската лига през 2005 година, той го определя за най-добрата вечер в живота си.
Само два месеца по-късно той обяви, че напуска Ливърпул, преди да промени мнението си само за една вечер. По време на документалния филм за успеха на "червените" в Истанбул той разкри, че се е намирал в наистина лош период от живота си, а главата му е била като "кутия с жаби".
Легендата на Ливърпул разкри, че критиките от тогавашния мениджър Рафаел Бенитес са допринесли за потенциалното напускане на клуба. През май 2005 година Джерард изведе тима до може би най-известната победа в историята на клуба, след като изоставаха с 3:0 от Милан на полувремето, но спечелиха титлата след изпълнение на дузпи.
Шест седмици по-късно той обяви, че напуска. След това се отказа от тази си идея.
"Моуриньо беше на телефона - най-добрият мениджър по това време, и ми предлагаше абсурдни договори, които нормално ти завъртат главата. Челси харчеше състояния, беше сигурен успех. Не мога да обясня връзката си с Ливърпул. Когато дойде офертата, не знаех какво да правя. Психически бях в лош момент. Главата ми беше като кутия, пълна с жаби.
Бенитес не ме зачиташе, не ми вярваше, не ме искаше. Винаги съм бил ясен, че искам да съм играч на Ливърпул и само на Ливърпул, но с това съмнение и студенина към мен, и да си част от отбор, за който не вярваш, че може да се състезава с най-добрите, тогава почва да се обърква главата ти."
Бившият съотборник на Джерард Джейми Карагър заяви, че той просто е имал нужда от подкрепа.
"Бенитес никога нямаше да го направи. Той беше много неемоционален."
По време на документалния филм бивши играчи на тима описаха манията на Бенитес всичко да се движи по тактическия замисъл до най-малката подробност, което е изморявало футболистите.
"Моята игра беше свързана с емоция, страст, желание, отдаденост към емблемата и към семейството. Това беше вътре в мен и усещах, че той иска да ме промени. Нищо не го правеше достатъчно щастлив", заяви Джерард.
Бенитес от своя страна защити подхода си.
"Когато поех Ливърпул, там имаше култура, базирана на емоцията. Футболът изисква повече от това. Ако си наистина емоционален, няма как да намериш път към успеха."
Времето е излекувало Джерард и той вече е благодарен на метода на испанеца.
"Когато погледна назад към Рафа, вярвам, че той е най-добрият треньор, с когото съм работил."
