Денят е прекрасен! Хубав. Слънчев. На небето почти няма облаци. Всичко е в покой и явно точно тази идилия е накарала едно селянче да събере смелост и да отиде в големия град. Но не просто, за да се поразходи, а с намерението да твори чудеса. Такива, в които никой не би повярвал. Момчето се казва Мануел и е тръгнало на проби в бразилския футболен колос Ботафого. Мечтата на Мане е да стане професионалист, да играе на Световно първенство, да покори света.
Има само един малък проблем. Мануел има изкривен гръбнак, десният му крак е извит навътре, а левият е с шест сантиметра по-къс. Ако не друго, младежът поне има смелост да мечтае. С появата си на тренировъчното игрище предизвиква единствено смях.
Футболистите на Ботафого са звезди, а някои от тях са национални състезатели и световни шампиони. Съвсем нормално, те имат изключително високо самочувствие, а егото им е до небесата. Треньорът на отбора обаче е добродушен и земен. На него, разбира се, му е пределно ясно, че от Мануел няма да излезе футболист. Не е нужно професионално око за подобно заключение. Но въпреки това, той решава да пусне момчето на тренировка. Колкото то да усети тръпката, а и да даде на играчите си урок по човечност.
Мане получава наставления да отиде на десния фланг, а там негов противник е вездесъщият бразилски защитник Нилтон Сантос. Нилтон е безпощаден, брутален, бърз, силен, атлетичен, с тяло, изваяно като на гръцки бог. Освен това е страшно техничен и подвижен. Мануел не се притеснява ни най-малко. Дали защото знае на какво самият той е способен, или защото просто няма телевизор и никога не е гледал световни футболни финали, за да знае срещу кого се изправя.
Ето, че топката му е подадена. Той тръгва директно срещу Нилтон. Води коженото кълбо с по-късият си крак. Дрибълът и движението му са изключително нестандартни и непредсказуеми. Та кой е виждал куц футболист?! Никой не е трениран да реагира на движенията и финтовете на куцукащ съперник. Нилтон Сантос се втурва яростно срещу момчето. Той въобще не се трогва, че играе срещу човек в неравностойно положение. Въпреки това, топката е прокарана между краката му, а пълничкият Мане преминава през всички останали защитници след серия от финтове, които връзват на панделка очите и краката на горките професионалисти. Бележи и гол.
Терминаторът Нилтон знае, че това е плод на случайността. Резултат от подценяване. Той само чака втори удобен момент. И ето, че моментът не закъснява. Топката отново е в Мануел, той тръгва на дрибъл и отново прокарва топката между краката на пределно концентрирания си съперник. Нилтон се опитва да се обърне рязко и да догони противника си, но в желанието си да направи това бързо, пада на земята с вирнати във въздуха крака. Мануел минава като на парад всички останали защитници и бележи пореден невероятен гол. Топката се оплита в мрежата, а всички на тренировъчната база гледат като попарени. Не могат да повярват на очите си. Едно дебело, криво и куцо селянче събира смелост и отива в най-големия отбор в Бразилия. Изправя се срещу най-добрите футболисти, скрива им топката и заравя егото им дълбоко под футболното игрище.
Не, това не е епизод от романтична комедия. Случката е съвсем реална. Точно така започва бляскавата кариера на Мануел Франсиско дос Сантос. По-познат като Гаринча. Най-обичаният бразилски футболист. Два пъти световен шампион, голмайстор на Световно първенство, най-добър играч на ФИФА и още куп индивидуални и отборни отличия. Дори и най-богатото въображение не би могло да сътвори подобна история, защото тя би изглеждала неправдоподобна. А тази е всичко друго, но не е и измислена. Истината е, че най-талантливото перо, най-добрият автор на бестселъри, е несломимият човешки дух.
Кариерата на Гаринча не завърши толкова бляскаво, колкото започна и колкото той заслужаваше, но в живота е така. Никой не пожела или не успя да му помогне накрая. Гаринча умря беден и съсипан от алкохолизъм на 49 години. Остана експлоатиран от футбола и се превърна в символ на всички експлоатирани хора в Бразилия. Историята му обаче си остава поучителна. И в добрия, и в лошия смисъл…
