Какво означава да постигнеш много във футбола? Да спечелиш максимален брой трофеи?
Някои постижения са доста по-относителни, но и по-ценни. Пари Сен Жермен стана шампион във френската Лига 1 тази неделя, след като похарчи 222 млн. евро за Неймар и сключи друга сделка за 200 млн. за Килиан Мбапе. Титлата не топли особено ръководството и треньорът Унай Емери няма да запази работата си и за следващия сезон.
Но 10 места и 45 точки по-надолу в таблицата с класирането ще намерите един отбор, чийто постижения година след година са много по-впечатляващи.
Ен Аван дьо Гинган е европейският клуб, който най-много надскача собствения си потенциал. Той произхожда от село с едва 7000 жители по средата на нищото на дъждовния полуостров Бретан в Западна Франция. Това е място, където на пръв поглед няма логика да съществува елитен клуб. Много се говори за успехите на Виляреал в Испания, този град с 50 хил. души население, който е огромен в сравнение с Гинган. Както и за успеха на петия в Бундеслигата Хофенхайм, който също произхожда от малко село, но има зад себе си финансовата мощ на софтуерен милиардер.
Гинган си няма нищо такова и въобще не разчита на до болка познатия и в българския футбол модел "бащица". Бюджетът от около 30 млн. евро на сезон е по-малък от годишната заплата на Неймар в ПСЖ. Общият бюджет на парижани гони 550 млн., докато Гинган е най-бедният отбор в Лига 1 и въпреки това е стабилен в средата на таблицата в първенството и вече се готви за шестата си поредна година сред най-добрите.
Да бъдат част от най-високото ниво на френския футбол е достатъчен триумф за мъжете и жените, управляващи Гинган. Клубът е притежаван от 145 местни бизнесмени, които знаят, че само ако работят заедно могат да запазят духа на отбора.
Затова миналата година те дадоха възможност на всеки фен да придобие дял от Гинган на стойност 40 евро и името му да фигурира на стена до клубния стадион. До момента дял са си закупили 15 206 души, над два пъти повече от цялото население на селото.
Най-големите френски тимове се притежават от чужденци и докато част от тях като ПСЖ, Монако и Лион окупират върховете, Лил например изживява тежки времена и е в зоната на изпадащите на 13 т. зад Гинган.
"Ние сме обратното на това, което виждаме около себе си", обяснява президентът на Гинган Бертран Десплат. "Ние сме притежавани от 145 дребни местни бизнесмени, не от китайски или руски апаратчици. Само от местни хора".
Те се справят повече от успешно с начинанието, защото поставят като приоритет нещо, което не може да се купи с пари: ценностите. Може да звучи банално, но именно така клубът обяснява собствените си успехи.
Когато Гинган привлече нов играч, той е привикван на среща, която може да продължи с часове и на която му се разясняват подробно историята и ценностите на клуба. Връчва му се документ с отговорностите, които има към Гинган, като най-високо е поставено спазването на основните ценности: работа, скромност, боен дух и солидарност.
В Гинган успяват да изграждат качествени таланти, готови да се придържат към тези разбирания, и затова тимът е последният различен от ПСЖ, който е печелил Купата на Франция (през 2014-а и преди това през 2009 г.). Отборът е и трамплин за световни звезди. Така например едно момче на 17 г. е забелязано от клуба преди няколко години, докато още се състезава за Лимож в долните дивизии, и му е даден шанс в Гинган. Името му е Лоран Косчелни, а бъдещата му история е добре известна на феновете на Арсенал.
През 2002-03 г., Гинган има в редиците си и младите Дидие Дрогба и Флоран Малуда, привлечени евтино от долните дивизии. Те никога няма да забравят какво им е дал клубът и се завръщат в селото през 2012 г., за да отпразнуват 100-годишнината на Гинган. Осем дни по-късно Дрогба вкарва победната дузпа, с която Челси печели Шампионската лига.
Времето лети и сега академията на Гинган развива ново поколение обещаващи младоци.
17-годишният син на Дрогба Айзък неотдавна премина в отбора. Синът на Лилиан Тюрам Маркус е в първия отбор. А 20-годишният халф Маркус Коко е в полезрението на Ливърпул.
Гинган дава шанс на тези футболисти, знаейки, че те рано или късно ще напуснат и просто ще бъдат заменени от следващите таланти.
Изолираната локация всъщност прави селото по-подходящо място за тийнейджърите, отколкото Париж, Лион или Марсилия. "В Гинган нямаш какво друго да правиш, освен да играеш футбол", подчертава президентът Десплат. "Няма барове и дискотеки. Има много хора, които могат да те накарат да се чувстваш добре и да ти дадат увереност, но с идеята да се фокусираш върху футбола, защото няма върху какво друго.
Все пак, не бива да забравяме, че сме най-малкото населено място в Лига 1. Очаква се да играем в шесто или седмо ниво на френския футбол, не в елита".
