Играят ли парите на терена?

Реал е на системи, след като Барселона му нанесе почти летални поражения в съботното дерби.

Криза, скандали, вероятна треньорска смяна...

Както и прогнозиран разпад на отбора, събиран в последните 5-6 години.

На терена в събота имаше атакуващ квартет от Хамес Родригес (купен за 80 милиона евро), Гарет Бейл и Кристиано Роналдо (по 94) и 35-милионния Карим Бензема.

Това е най-скъпият отбор в историята на футбола, а атаката - нещо като годишния оборот на съвсем солидна европейска компания.

Реал обаче падна с 0:4, а като нищо ще остане без трофей през месец май за втора поредна година.

Разбира се, тук има голяма скоба. Реал няма монопол върху победите в Испания и заради фактора "Барселона", който също харчи с широки пръсти.

Само Неймар и Луис Суарес струват към 170 милиона евро.

За Алвеш, Алба, Матио, Ракитич също бяха платени немалко пари.

Да, крайната стойност е под тази на Реал, но в никакъв случай не може да се каже, че Барса се оставя да бъде надиграна и на трансферния пазар.

По същото време в Англия Манчестър Сити бе тотално разсъблечен и бичуван от Ливърпул с 1:4.

Домакините извадиха на терена централен защитник за 40 милиона евро - Елеким Мангала, крила за 145 милиона (Стърлинг струва около 70, Де Бройне около 75) и централен нападател за 45 милиона евро - Серхио Агуеро.

Съставът на Сити бе с обща трансферна стойност от около 350 милиона евро.Най-скъпият в Ливърпул бе Роберто Фирмино - 39 млн. евро.

Най-добър от 22-мата бе Филипе Коутиньо, когото Ливърпул купи едва за 12 милиона от Интер преди 3 години.

Освен Сити, в Англия има още два мастодонта на големите харчове. Челси пусна в първия кръг от сезона стартови 11 на стойност около 400 милиона евро.

А шампионите са на 5 т. от изпадащите и разклатени от слабо представяне, съмнения в бъдещето на Жозе Моуриньо и разнищвани от пресата.

Манчестър Юнайтед върви близо до върха, но е всичко друго без "убедителен".

А похарчи половин милиард за 3 трансферни прозореца при Луис ван Гаал - само Антони Марсиал струва 50 милиона евро.

Куриозно обаче, при тези богаташи, на върха на класирането е Лестър, където най-скъпият играч е Шинджи Оказаки, струвал на клуба 11 милиона евро.

След мача Сити - Ливърпул в събота Юрген Клоп, мениджърът на победителите, каза важни думи:

"Разбира се, че можем да се състезаваме с тези клубове - Сити, Юнайтед, Челси. Да, извън терена това е трудно, те имат невероятна финансова мощ. Но на игрището няма значение - със сигурност можем да сме им конкуренти. Това е подобна ситуация с тази, която имах в Дортмунд и съм убеден, че можеш да печелиш без да харчиш най-много от всички."

Борусия на Клоп два пъти поред взе титлата на Байерн, въпреки че в Германия има монопол.

Финансов, трансферен и такъв на терена.

Байерн взима когото поиска, за каквато цена му обявят, от който и да е конкурент. И има отбор, събран за стотици милиони.

Мартинес, Бенатиа, Дъглас Коста, Гьотце, Тиаго, Левандовски, Робен и Рибери са луксозна стока - все хора, за които са платени над 30 милиона евро.

Но личи и на терена - баварците обезсмислят първенството рано, а и в Европа са неизменно сред топ 3 на конкурентите за трофея в Шампионската лига.

Тук има пълно припокриване в инвестиция и постижения.

В Италия Ювентус спечели четири поредни титли, стигна и до финал на Шампионската лига, а през лятото реши да се подсили с нова кръв.

Даде сериозни пари, като ще трябва време да се видят резултатите. Интер също бе напомпан с мускули на трансферния пазар, Милан и Рома дадоха немалко "жълтици" за нови.

Но няма една голяма финансова акула, която да поглъща най-доброто и да е далеч пред останалите като възможности. А в последните години не задължително Юве плащаше най-големите трансферни суми, но обираше трофеите.

ПСЖ изобщо не дава шанс на останалите във Франция с трансфери за по 60-65 милиона евро (Единсон Кавани, Анхел ди Мария и Давид Луис), 45-милионни резерви като Лукас Моура и централна двойка в отбрана от Маркиньос и Тиаго Силва, струвала на клуба 80 милиона евро.

Парижани са №2 при на най-скъпите отбори в света в момента като похарчени пари за трансфери, само зад Реал. Пред Юнайтед, Сити, Челси и Байерн.

И по резултатите на домашно ниво си личи - титлите идват с лекота, а миналия сезон бе белязан от спечелването на всички четири трофея - титла, купа, Купа на лигата и Суперкупа.

Но в Европа големите пари засега не печелят място на трона за ПСЖ.

Изводите - с големите пари си купуваш голяма класа. Но не и победите, купите и трофеите.

Поне не задължително и веднага.

Добре организираните отбори също имат шанс, като едно ярко доказателство е Диего Симеоне с неговия Атлетико в Испания, изправен срещу динозаврите Реал и Барса.

Вече им взе титлата веднъж, няма да се откаже да опита да повтори...

Клоп в Германия и сега в Англия (макар Ливърпул да има чувствително по-големи възможности да харчи от Дортмунд) е друг пример за треньор, който се бори с най-богатите.

Севиля в Европа, Бенфика, Байер Леверкузен, Фиорентина, Евертън - тимове, които се представят силно и опитват да са равни на най-богатите, като работят упорито със скаутски системи и търсят добри треньори.

Логиката на "най-скъпите са най-добри" не може да е омаловажавана.

Но не е аксиома и никой няма монопол върпу успеха само, защото харчи в пъти повече от съперниците.

Новините

Най-четените